Разкрития на Топ Преса! БЕЗПОЩАДНО! Ако неолибералите продължаваха да управляват, щяха да унищожат православието!
-
- февруари 19, 2025
Неолиберализъм е победилата идеология, върху която се градят обществата и държавите в Европа и Европейския съюз. Това не пречи да се използват термините „либерална демокрация”, „пазарно общество”, „капитализъм”, „глобализация”, „нормална държава” и пр. „Капитализмите” са много видове. Нашият е неолиберален.
На медийно и фейсбук ниво в последните години неолиберализмът се установи като доктрина, подкрепящи бежанци, хомосексуалисти, етнически и други малцинства. Но това са само част от характеристиките на идеологията, засягаща човешките права.
Идеологията на неолиберализма създава днешната проповед за добро и лошо, за нормално и ненормално.
Нормални са: десетките видове сексуалност; еднополовите бракове; цензурата върху престъпления на „нашественици”; грабежът на монополите; потискането на дребния и средния производител; лобисткото законодателство; процесът на обедняване на мнозинството, за да се обогатява нищожна част от обществото; невладеенето на националния език…
Неолиберализмът е проникнал до такава степен в живота ни, че рядко го разпознаваме като идеология. Изглежда приемаме твърдението, че тази утопична, очакваща пришествие вяра описва някаква неутрална сила; някакъв вид биологически закон, като теорията на еволюцията на Дарвин. Но тази философия се поражда като съзнателен опит да се премоделира човешкия живот и да измести позицията на властта.
Става въпрос за културен сблъсък, борба срещу опита за потъпкване на едни ценности, които имат дълбок корен както в Европа, така и отвъд океана.
Това са християнските ценности.
„Нямам желание да живея в общество, в което учителят ще убеждава шестгодишно дете да смени пола си, без да казва на родителите си, и в което е законно една двойка, каквато и да е тя, да плати на жена от третия свят, за да износи бебето й“. В своето есе „Краят на християнския свят” (La fin de la chrétienté) френският философ Шантал Делсол описва метаморфозата на западната цивилизация. Сътресение, което според нея обяснява сериозните раздори на нашето време, но което може да бъде и шанс.
Нововъведените права, защитаващи днешната сексуална революция влизат в директен конфликт с класическите основни човешки права, вкл. със свободата на религията, на убежденията и словото. В доклад от юни 2023 г. на независимия експерт по „сексуалната ориентация“ пред 53-та сесия на Комисията по правата на човека към ООН открито се заявява кои права следва да имат превес: „Насилствените и дискриминационни позиции и предразсъдъци са извън международната правна защита на религиозни или други вярвания“, се твърди в доклада. На вярващите хора, според този експерт, им е забранено да имат морални позиции и „предразсъдъци“. Погрешно е застъпена тезата, че вярващият не може да се облегне на съвестта си и на верската си ценностна система, за да изгради и даде оценъчно мнение за хората, които практикуват содомия, хомосексуализъм, трансдженъризъм и подобни. Свободата на мисълта, съвестта, словото и религията е правна и политическа категория, която е защитена във всички основни международни документи. Правото на критика, и най-вече на публични личности, е гарантирано на всички в едно свободно общество. Това право е гарантирано включително и на хората с религиозни убеждения, а с политизирането на сексуалните си практики, активистите на ЛГБТ движението се поставят в центъра на публичното внимание. Без ясна и аргументирана критика срещу масовото налагане на нова сексуална революция правата на мнозинството, семействата и децата са застрашени, заедно с устоите на демократичното общество – свободата на вярата и нейното изразяване.“
Историкът Леополд фон Ранке казва “всяка епоха е обичана от Бог”.
НПО-тата на неолибералите подеха нов поход срещу християнството у нас
Въвеждането на предмета „Религия“ в училище предизвика яростната им съпротива
Още с встъпването си в длъжност новият министър на образованието Красимир Вълчев заявява, че един от приоритетите му е да промени учебните програми, защото не работят по най-добрия начин – неоспорим факт.
Именно един от посочените приоритети – задължителен предмет „Религия“, през последните дни, активизира НПО-тата, както активисти и някои партии, към които са въпросните. По стара родна традиция, бързо, бързо се появи и петиция (о, трогателно!), чийто автор е активистка на неправителствената организация „Български хелзинкски комитет“, които основни активности са насочени в защита на правата на ЛГБТИ, маргинализирани етноси и прочее подобни групи.
Тази борба – на НПО-тата и на прогресивните люде (както често сами себе си се определят) срещу изучаването на религията в училище, не е нова. Повече от две десетилетия се води. През 2003 г. предметът влиза в учебния план като СИП и ЗИП, но много от учителите буквално биват възпрепятствани от някои директори и други учители да провеждат часовете, като или не уведомяват родителите, че вече има и такава опция за децата им, или съвсем нарочно, именно в тези дни и часове, измислят различни училищни инициативи, само и само децата да не могат да влязат в часовете по „Религия“.
Аргументите „против“, общо взето са: подобно обучение би разделяло децата, като видите ли, така християнството (ах, каква драма) щяло да е доминиращо – е, каква да е доминиращата религия в европейска държава, в чиято Конституция е записано, че „традиционна религия в страната е източноправославното християнство“. Вероятно в Катар (например) нямат подобни притеснения, че ислямът е доминиращ и останалите малцинства (а там има такива – християни, будисти, хиндуисти, и то 1/3) трябва да се съобразяват с това. Но у нас видни НПО-та и техните самоотвержени активисти, от години борят християнството, в частност православието и БПЦ, невероятно загрижени за правата на другите религиозни общности или атеистите.
Следващ аргумент против: „Изучаването на една конкретна религия, било тя и традиционната за България, не е особено честно. В областта на вероизповеданията, както и почти навсякъде другаде конкуренцията може само да е от полза. Ако учениците изучават православната религия в училище, тя получава нечестно предимство пред останалите“. Как ви звучи – сякаш не говорим за ценности, за морал, за вяра, а за чушки и домати – конкуренция трябвало. Получавала нечестно предимство религията, е мисъл, достойна за разсъжденията на някое дете, макар че те не са чак толкова скопени мисловно, колкото авторът (отново НПО активист) на този бисер.
Друг аргумент против е че подобно обучение: „накърнява фундаментални права“. Това умопомрачително съждение е точен цитат от… петицията, пусната от активистка на БХК, която активно се изявява и в най-голямата фейсбук група, касаеща българското образование и проблемите в него. Дамата от БХК бори религията постоянно, ежедневно, като последната й инициатива е вече споменатата петиция, в която се съдържат откровено инсинуативни и неверни твърдения. Нещо повече, има омразна реторика, насочена срещу Църквата ни:
„…дори да бъде предвиден свободен избор на изучаваната религия, задължителното религиозно обучение подронва облика на училището като водеща образователна институция, чиято мисия е да предоставя преди всичко съвременни научни знания.
Както и: – „Превръщането му в задължителен би било изключително опасна крачка в съвременното развитие на обществото ни като цяло.“ Разбирайте – религията е опасна (може, но не християнството) остаряла и ненужна.
Интересно е обаче, че същите тези НПО-та не са никак притеснени, че децата ни, за съжаление, и то крайно необратимо, са индоктринирани от чалгата, от социалните мрежи, от свободния достъп до вредни и опасни субстанции. Те са превърнати в едни консуматори, които трудно вече различават правилно от неправилно, добро от зло, филм от реалност… Да, разбира се, първите седем години са най-важни, но когато семейството не се справя, на помощ идва Църквата, идва духовният водач. Именно Църквата има потенциал да възпрепятства или намали негативните тенденции сред младите.
Be the first to leave a review.
