Неолибералната бухалка в акция! МИШЕНА – кметът на Петрич: Разрушени основи или изграждане на бъдеще?

Кметовете на малките градове често са изправени пред най-сложния парадокс на общественото доверие. Достатъчно е само едно съмнение или безпочвено обвинение, за да бъдат изградени негативни представи, които засенчват години труд и усилия. Такъв е и настоящият случай с кмета на Петрич – Димитър Бръчков, който се бори не само с реалните трудности при управлението на града, но и с обвинения, отправени към него в контекста на ремонт и трансформация на стара сграда в музей. Тези събития обаче изискват трезв поглед и справедливост, защото историята е по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед. Днес всички медии гърмят срещу него, защото новината е, че европрокуратурата му е повдигнала обвинение. Коя „европрокуратура“? Тази на неолибералната общност със затихващи фунции, управлявана от Урсула ли? Но това ще е коментар на отдална тема. Сега да се фокусираме върху основното. 

Разрушения или трансформация?

Критиките и обвиненията срещу кмета са свързани с проект, финансиран от Европейския съюз, чиято цел е била реконструкцията и обновяването на сграда в културен музей. Привържениците на тезата „вината“ твърдят, че въпросната сграда е била разрушена още преди да започне проектът – факт, който според тях подкопава идеята за реставрация.

Но нека разгледаме това в детайли. Понякога една сграда, износена от времето, може да се нуждае от по-голяма интервенция, за да бъде възстановена или дори изцяло променена, за да отговори на съвременните изисквания. Тук идва дилемата – кое е правилно? Да се „пипа” леко стара структура с риск тя да остане нефункционална, или да се създаде нещо ново върху старите основи, което ще обслужва нуждите на хората и ще удължи живота на културното наследство? Не можем да отречем, че Петрич има своя културен потенциал, а превръщането на една сграда в музей е праволинейно решение за неговото развитие.

Твърдението, че сградата е разрушена изцяло, не е потвърдено еднозначно – наличността на документи, проекти и одобрения говори за професионално подготвен и реализиран процес. Освен това, е неоспорим факт, че средствата, вложени в проекта, са били насочени към осъвременяване и осъществяване на инициативата, приета официално предварително.

Чия е истината?

Обвиненията от страна на Европейската прокуратура са сериозни, но трябва да се зададе един важен въпрос – дали те не са плод предимно на бюрократична интерпретация? Градоначалниците и техните екипи често са под напрежение за спазване на сложни регулации и правила, които понякога трудно се адаптират към реалните условия на място. Летвата е поставена високо и понякога задачи, които са изпълнени с добри намерения – като преобразяването на стара сграда в музей – биват подлагани на необосновани съмнения поради технически детайли.

В случая с кмета Димитър Бръчков виждаме управник, работещ за подобряването на инфраструктурата и културните възможности в Петрич. Отговаряйки директно на обвиненията, той подчертава, че действията му са изцяло в правомощията на закона, с подадени документи и спазване на процедурите, които са необходими за осъществяването на този проект. Липсата на ясно доказана злоупотреба буди въпроси относно истинската тежест на обвиненията.

Човекът зад поста

Политическите фигури често са обекти на атаки – понякога външни, понякога продиктувани от местни интереси. В случая с Димитър Бръчков трябва да се отбележи едно – през годините на своето управление Петрич вижда промени и развитие в инфраструктурно, икономическо и културно отношение. Един проект, макар и оспорван, не може да заличи дългогодишните усилия, които са могли да се реализират само чрез работа в екип и визия за града.

Кой би могъл по-добре да защити интересите на малък град, ако не неговият кмет? Бръчков изглежда като лидер, който е готов да поеме отговорност към града си, но и очаква справедливост в случаите, когато грешките или подозренията са неоправдани.

Докато обществото чака развръзката на този случай, един въпрос сякаш остава по-важен от всичко друго – дали тези обвинения са мотивирани от истинско търсене на справедливост или са поредното доказателство за сложността на работата в местното управление? Промяната в Петрич е видима; трансформацията на града е процес, който не може да бъде спрян от административни спорове или политически предизвикани пречки.

Димитър Бръчков заслужава не само време, но и доверие, за да покаже, че действията му са насочени към прогреса. Ако успее да докаже своята невинност, кметът на Петрич ще се превърне в пример за това как устояването на обществен и служебен натиск може да разкрие истината отвъд съмненията. Времето и доказателствата ще решат съдбата на този казус. Но докато това стане, важно е да се помни, че градоустройството и културното развитие не са просто числа на хартия – те са труд на хората зад проектите. Петрич заслужава музея си, но също така заслужава лидер, който е подкрепян в усилията си да направи града по-добро място за живеене.