Проблемите с поземлената реформа: Една безкрайна сага от спорове, корупция и забравени наследства в Югозападна България
-
- юни 2, 2025
След 100 години земеделската земя ще е по-ценна от златото, предрече милиардерът Уорън Бъфет през 2012 г. В Източна Европа, включително и в България, земята вече е обект на финансови спекулации
В началото на 90-те години на миналия век България предприе мащабна поземлена реформа с цел да възстанови собствеността върху земята, отнета по време на колективизацията. Три десетилетия по-късно, този процес е далеч от приключване, превръщайки се в една от най-мъчителните и противоречиви глави от прехода. Особено остро проблемите се усещат в Югозападна България, където планинският терен, изоставените села и апетитните имоти за туризъм и строителство създават благодатна почва за скандали, корупция и безкрайни съдебни битки.
Ничия земя и изгубени корени
Един от най-големите проблеми, особено в обезлюдените планински райони, е липсата на ясни наследници или невъзможността за откриване на такива. Огромни масиви от земя остават „ничии“, не могат да бъдат обработвани или инвестирани ефективно. Тази земя често става обект на нерегламентирано ползване или усвояване от лица с неясни интереси.
Добавяйки към хаоса, много оригинални документи за собственост са унищожени, изгубени или умишлено скрити през годините. Това прави доказването на собственост изключително трудно и отваря широко врати за фалшификации и измами. В резултат, не са малко случаите, в които различни поземлени комисии или съдилища са издавали противоречиви решения за едни и същи имоти, което води до години на съдебни спорове между претенденти за земята.
Корупция и сенчести сделки
През годините обвиненията в корупция срещу служители на поземлени комисии са безбройни. Злоупотреби със служебно положение за облагодетелстване на определени лица или за „ускоряване“ на процедури срещу заплащане са станали почти рутинни. Появяват се и скандали с фалшиви пълномощни и нотариални актове, чрез които хора без реални права са се сдобивали със собственост върху апетитни имоти. Това е особено видно в туристическите райони или около големи инфраструктурни проекти.
Собственици, на които е възстановявана собственост чрез обезщетения, често са ощетени от изключително ниски оценки на имотите си, които са били далеч под пазарните цени.
От нива до строителна площадка: Презастрояването като последица
В Югозападна България, под силния туристически натиск в райони като Банско и Велинград, земеделски земи масово са били преотреждани за строителство на хотели, ваканционни комплекси и жилища. Често това се случва без адекватна инфраструктура и е за сметка на природата и земеделието.
Европейски доклади сочат, че в Източна Европа, включително България, се извършва „тайна поземлена реформа“. При нея финансови играчи и големи фирми изкупуват на ниски цени огромни масиви земеделска земя с цел спекулация и извличане на субсидии. Това води до концентрация на земята в малък брой собственици и изтласкване на дребните фермери. Всички помним още, случаят с овцете на бай Рибан от Велинград, и какво всъщност се криеше зад цялото това фиаско с чумата по тях. Ако не помните, ще ви го припомним тук: https://toppresa.com/364860/%D0%B7%D0%B0%D0%B4-%D1%81%D1%85%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81-%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%B2%D1%86%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B2
Дойче Веле: В сърцето на Европа се извършва тайна поземлена реформа
В сърцето на Европа се извършва нещо като тайна поземлена реформа – финансови играчи изкупуват земеделски земи в източноевропейските страни. Ползите, които извличат, са големи, включително и благодарение на европейските субсидии. А вредите са най-вече за местните хора, се казва дори в материал на „Дойче Веле” (Deutsche Welle)
Системата на европейските субсидии осигурява на тези големи инвеститори приходи за милиони, само защото разполагат с големи земеделски масиви. Приетата през 2013 реформа на Общата селскостопанска политика на ЕС въведе ограничение на максималните субсидии, изплащани на хектар. С това трябваше да се осигури по-справедливо разпределение на субсидиите и да се стимулира устойчивото земеделие чрез стопанства от семеен тип с разнообразна продукция, вместо агроиндустрии, залагащи на монокултури.
На практика обаче не настъпиха сериозни промени. Статистическите данни за 2015 показват, че 25 от най-големите земеделски дружества в България са получавали и най-много европейски пари – тоест, тъкмо тези, които и преди реформата са имали най-големи ползи от преките европейски субсидии.
Безкрайно забавяне и липса на визия
Поземлената реформа е един от най-бавните и некоординирани процеси в България. Честите промени в законодателството, липсата на дългосрочна визия и политическата нестабилност са допринесли за продължаващия хаос.
Неуредените поземлени отношения са сериозна пречка за развитието на модерно и ефективно земеделие, за привличане на инвестиции в сектора и за устойчиво управление на природните ресурси. Тази продължителна сага от проблеми и скандали продължава да бъде източник на напрежение и несправедливости в Югозападна България и като цяло в България, а краят ѝ изглежда все така далеч.
Be the first to leave a review.
