Духът на двама братя още бродят немирно из Пирин
-
- февруари 6, 2025
От древно време хората са искали да знаят броя на изворите и езерата в Пирин.
Мнозина смели мъже са бродили из планината и са ги броили, но никой не успявал да обходи всички.
Някога живеел цар, който бил слушал много за пиринските езера и извори, но не се решавал сам да отиде и да ги види и преброи. Вместо това решил да предложи единствената си дъщеря като награда на този, който му каже броя на изворите и езерата.
Много, поблазнени от мисълта да станат царски особи, отивали в планината, но малко се връщали живи, защото през нощта юди (самодиви) ги убивали. Затова и никой не успявал да изброи езерата. Дори никой по това време вече не се наемал да отиде в планината.
Когато царят почти бил загубил всяка надежда, че ще узнае някога броя на пиринските езера, при него се явили двама братя близнаци и му казали:
– Царю, ние ще преброим езерата и изворите на Пирин и който от нас първи се върне при теб и ти каже броя им, на него ще дадеш дъщеря си за жена.
Владетелят се съгласил и братята тръгнали към планината. Вървели цял ден, катерели се по високите планински склонове и вечерта стигнали до един заслон, където решили да нощуват. Вечеряли, поговорили и преди да си легнат единият казал:
– Братко, да легнем така, че краката ни да се срещнат, та да бъдем като един човек с две глави.
– Добре, братко, така ще бъде най-добре – отговорил другият.
Така и направили – срещнали краката си. Единият брат, уморен от тежкия преход, заспал веднага, а другият сън не го хващало и не можел да заспи. Посред нощ дошли две юди и като видели човек с две глави, едната казала на другата:
– Сестро, да не ми са живи триста шестдесет и шест води в Пирин, ако досега съм виждала такова чудо – човек с две глави.
Другата казала:
– Ще напусна триста шестдесет и шестте езера, ако с един замах не откъсна двете глави на това чудовище.
– Сестро, знам, че можеш да го направиш – отговорила първата – но не виждаш ли, че с него са и още деветима братя? (Тя видяла главите чеснов лук, които носели братята, от който юдите се плашели много. Хайде, мила сестро, по-скоро да си ходим, докато не ни е сполетяло някакво зло. В къщи ще помислим и ще поумуваме какво да сторим утре вечер.
След това двете юди изчезнали. Братът, който не бил заспал, и подслушал разговора на им, веднага събудил заспалия и му казал:
– Ставай, братко, докато ти се спеше аз преброих водите на Пирин планина.
Двамата станали в тъмното и тръгнали по обратния път към равнината. През деня стигнали в царските палати, явили се пред царя и му казали броя на пиринските езера и извори. Царят изпълнил обещанието си – дал дъщеря си за жена на оня близнак, който узнал тайната на юдите.
Когато се разчуло, че двама братя научили броя на пиринските води, юдите изчезнали – оттогава никой не ги е виждал, а само се разказват приказки за тях.
Оттогава хората разказват, Пирин планина станала много по-гостоприемна и посетители непрекъснато се разхождат из нея, а в чест на двамата братя са кръстени и две от най- красивите Пирински езера- Митрово и Аргирово езеро.
Съществува обаче и една малко по- зловеща легенда – типично в Пирински стил… Според нея, преди години по тези земи е живял чобанин на име Аргир. Той обичал да извежда своето стадо на паша, всеки ден около едно езеро в Пирин планина. Така се качил един ден по горното течение на реките, за да провери дали се е стопил снегът и дали вече може да изведе овцете в планината. Стигнал до Аргировото езеро, открил че е покрито с лед и решил да премине с коня си по леда. Постъпка, не се оказала много благоразумна, тъй като ледът се пропукал и Аргир се удавил в езерото. Поради това Аргирово езеро било наречено на негово име.
Митровото и Аргировото езеро са разположени в Демиркапийския циркус на Пирин планина, от които води началото си река Пиринска Бистрица. Затова често се наричат и Демиркапийски езера. Срещат се също и под имената Железнишки или Влашки езера.
Заобиколени са от венец от върхове – Каменица, Кралев двор, Джано, Ченгелчал, Демирчал. Край тях минава пътеката от хижа Пирин през Поповото езеро до хижа Безбог и от хижа Пирин през Тевното езеро до хижа Демяница.
Аргировото езеро, наричано още и синьото езеро е по-малкото и по-високо разположеното езеро, но безспорно е едно от най-красивите. Намира се югозападно от връх Джано и северозападно от връх Ченгелчал на височина 2365 м. Има неправилна форма и площ от 6,9 декара. От него изтича левия съставен приток на река Железина, горното течение на река Пиринска Бистрица (ляв приток на Струма).
Аргировото езеро е едно от най- уникалните и красиви езера, което в предстоящите пролет и лято бихме ви препоръчали да посетите!
Be the first to leave a review.
