На какви годишни профилактични прегледи имаме право? Информират ли ни личните лекари за тях?
-
- ноември 21, 2024
„Ние сме лекари и който е дошъл с искане за профилактичен преглед, му е направен. Изследванията и консултациите, които се правят за профилактичните прегледи по Наредба 8, са извън регулативните стандарти. Така че тука мантрата „талони няма“ не съществува“!
Това каза пред БНТ зам.-председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов още миналата година по повод данните, че около 2 милиона българи не ходят на профилактични прегледи.
Тогава, думите му бяха по повод повторното повдигане на идеята за глоба на пациентите, които в рамките на календарната година не са посетили своя личен лекар. Въпреки че въпросната глоба е записана в Закона за здравето, в действителност тя не се налага.
Той посочи още, че за медиците е било много важно, че изследванията и консултациите, които се правят според този профилактичен преглед, са извън регулаторен стандарт.
Брънзалов подчерта, че никъде по света лекарите не налагат глоби, а подават информация към институциите. Оттам нататък чрез националната здравна информационна система всяка институция може да си направи съответните анализи.
Медикът също така бе на мнение, че системата за профилактика може да заработи само чрез уведомяване на обществото. По негови думи задължителните прегледи в службите по трудова медицина не могат да заменят този при личния лекар.
Брънзалов посочи още, че преди пандемията редовно е задължавал служителите си да търсят пациентите за профилактични прегледи и смята, че и останалите лични лекари трябва да го правят.
Също така, той отчете, че за да се вдигне процентът на обхванатите от профилактични прегледи, трябва най-вече държавата да се заеме чрез закона за здравето и да приложи съответните мерки.
На практика е така, но в действителност, не съвсем!
Топ Преса, направи свое проучване и установи, че масово хората НЕ знаят, на какви точно годишни профилактични прегледи има право всяко здравноосигурено лице!
Друг е въпросът, защо масово общопрактикуващите лекари (личните лекари), НЕ информират своите пациенти, че имат право на такива!
Защото в официалният сайт на НЗОК е посочено, че: „Личният лекар преценява кога да Ви издаде направление за извършване на изследванията, съобразно изискванията за провеждане на профилактичните прегледи. При всички случаи той е задължен да извърши профилактичния преглед, на който Вие имате право веднъж в календарната година, в целия му обем.“, но не е посочено, къде отиват изписаните направления на профилактични прегледи, които изобщо не са направени? Нали помните статистиката горе? Средно 2 милиона са българите, които не ходят на профилактични прегледи! 
Очаквайте продължение по темата, но до тогава, ето на какво има право всеки здравноосигурен гражданин на България!
Какво включват годишните профилактични прегледи?
Съгласно Наредба № 8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията, всеки гражданин, който редовно си плаща здравните вноски има право на безплатни профилактични прегледи. Това право е в някакъв смисъл и задължение, защото при неявяване на профилактичен преглед законът предвижда санкция – прекъсване на здравоосигурителните права за един месец – чл. 110 от ЗЗО.
Въпреки, че голяма част от осигурените лица не извършват предвидените в наредбата профилактични прегледи и изследвания, няма данни НЗОК да е санкционирала някой от тях.
В тази статия ще разгледаме правото на безплатен профилактичен преглед на възрастните – мъже и жени над 18 годишна възраст.
След навършване на 18 годишна възраст всеки мъж или жена, до края на живота си има право на един безплатен профилактичен преглед в календарната година, който включва:
• Анамнеза и подробен статус
• Изчисляване на индекс на телесна маса
• Оценка на психичен статус
• Изследване острота на зрение (ориентировъчно, без определяне на диоптри)
• Измерване на артериално налягане
• Електрокардиограма
• Изследване на урина с тест-ленти в кабинета за:
– Протеин
– Глюкоза
– Кетонни тела
– Уробилиноген/билирубин – pH
От 20 до 65 годишна възраст, веднъж на всеки 5 години, всеки от нас има право на безплатно изследване на кръв и урина за:
• Пълна кръвна картрина
• АСАТ
• АЛАТ
• Креатинин
• Урина (химично изследване и седимент)
• Пикочна киселина
От 40 до 65 годишна възраст, веднъж на всеки 10 години, всеки от нас има право на безплатно изследване с бърз тест за:
• Определяне на повърхностен антиген на хепатит В (НВs Аg) с бърз тест
• Определяне на антитела срещу хепатит C (anti-HCV) с бърз тест
След навършване на 40 години за мъжете и 50 години при жените всеки от тях има право до края на живота си на изследване веднъж на 5 години за:
• Триглицериди, общ холестерол, HDL (за лица без сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет, ХБН) или LDL-холестерол (за лица със сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет, ХБН)
Над 65 годишна възраст всички жени и мъже имат право на изследване всяка година на кръв за:
• Пълна кръвна картина
Освен общите прегледи и изследвания, наредбата предвижда специфични профилактични изследвания насочени към ранна диагностика на рака на млечната жлеза и шийката на матката при жените и рака на простата при мъжете.
За диагностика на рака на простатата мъжете имат право на:
След навършване на 45 години ежегодно изследване за:
• PSA – общ и свободен
За диагностика на рака на млечната жлеза жените имат право на:
След навършване на 30 годишна възраст до края на живота ежегодно:
• Мануално изследване на млечни жлези
От 30 до 50 годишна възраст, веднъж на 2 години:
• Ехографско изследване на млечни жлези
От 30 до 40 години ежегодно, а след 2 негативни цитонамазки, веднъж на 3 години:
• Преглед от акушер-гинеколог с гинекологичен статус с вземане и изпращане на материал за цитонамазка.
Мамография на млечна жлеза:
• От 45 до 69 годишна възраст – веднъж на 2 години
• Над 70 годишна възраст – веднъж на 3 години
Какви прегледи има за хронично болните
Обемът на изследванията и броят на посещенията при диспансерното наблюдение за хронично болни хора зависи от тяхното състояние и поставената им диагноза.
Диспансеризацията на осигурените лица се осъществяват на база на еднократно издадено „Направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ (бл. МЗ – НЗОК № 3) от личния лекар. При промяна на лекаря специалист, осъществяващ дейностите по изпълнение на диспансеризацията, общопрактикуващият лекар издава ново направление. Управителят на НЗОК издава указания за реда на издаване и попълване на тези направления. Това се отнася както за децата, така и за възрастните.
В диспансеризацията на определени диагнози са предвидени извършването на ехокардиография, доплерова сонография, холтер-мониториране на деца и възрастни освен прегледа при специалист. Когато е необходимо, ще се извършват и други специализирани дейности и изследвания.
На какво имат право децата и бременните
Общопрактикуващият лекар разполага с медицински направления за консултация или провеждане на съвместно лечение с детско профилни специалисти и при необходимост насочва децата към тях.
Профилактичните дейности при децата включват различни прегледи, изследвания и имунизации, според различните възрастови групи. Наблюдението се провежда от личния лекар на детето, а когато той не е педиатър, родителите имат право да изберат специалист по детски болести. Имунизациите, включени в Имунизационния календар са задължителни и се извършват само от личния лекар. На санкция подлежат родители или настойници, които не осигуряват провеждането на задължителните имунизации за децата си.
Децата до 18 години не дължат потребителска такса за преглед при лекар или за престой в болница.
Програмата „Майчино здравеопазване” на НЗОК включва прегледи и изследвания за проследяване на бременността. При нормална бременност наблюдението се провежда от личния лекар или от специалист по акушерство и гинекология – по избор на бременната. При рискова бременност програма „Майчино здравеопазване” се изпълнява задължително от специалист – акушер-гинеколог. При всяко заболяване, възникнало в хода на бременността или до 42-я ден след раждането се извършва консултация със съответния лекар специалист. Всички бременни и родилки до 45 дни след раждането са освободени от заплащане на потребителска такса.
В случаите, в които профилактичните прегледи и изследвания на бременни с нормална бременност и бременност с риск се осъществяват от лекар специалист по акушерство и гинекология, родилката следва да уведоми ОПЛ за датата и изхода от раждането.
Be the first to leave a review.
