Как и защо превърнаха село Барутин вместо в Родопска перла в едно огромно депо?!
Община Доспат е внесла искане за преценяване на необходимост от извършване на ОВОС за реконструкция и модернизация на регионално депо за неопасни отпадъци край село Барутин. Регионалното депо в землището на село Барутин обслужва общините Доспат, Девин, Борино, Сатовча и Сърница.
Припомняме, че Общинският съвет в Доспат излезе с декларация до МОСВ относно регионалното депо за отпадъци.
„Общински съвет Доспат е крайно обезпокоен от състоянието и изчерпания капацитет на регионалното депо за твърди битови отпадъци за общините от РСУО – Доспат – Девин, Доспат, Борино, Сатовча и Сърница. След много задълбочено запознаване с проблема и усилията, които Община Доспат е положила в последните години, с голяма тревога установяваме, че с прекалено дългото отлагане на финансирането на проект: “Реконструкция и модернизация на регионално депо за неопасни отпадъци за общините Доспат, Девин, Борино, Сатовча и Сърница“ на риск от екологична катастрофа и опазване на общественото здраве е подложена цялата територия на РСУО-Доспат”, бе посочено в декларацията.
Хубаво е, че общинският съвет е обезпокоен от предстояща (може би) екологична катастрофа, ако не се обърне внимание на наболелия проблем, но ние като съвестна медия, искаме да попитаме същият общински съвет и най- вече кметът на село Барутин Радослав Чолаков, къде аджаба тогава са отишли едни над 9,5 млн. лева, които бяха финансирано от от ОП „Околна среда“за компостираща инсталация, и инсталация за предварително третиране на отпадъци в землището на село Барутин през 2019г.?
Да, знаем г-н кмете Чолаков, че тогава вие не сте бил кмет, но ако това което пишете (над снимките) в личният си социален профил е вярно, то би трябвало ако не знаете отговорите, поне да се поинтересувате от тях. Иначе мотото което сте написал „ОБЕЩАНИЯТА означават много, но когато не ги изпълниш, извиненията не означават НИЩО“, ще важи в пълна сила за вас!
Защото, чрез изграждането на компостираща инсталация и на инсталация за предварително третиране, трябваше значително да се намалят наполовина битовите отпадъци в депото и да се увеличи неговият експлоатационен срок. Вместо това обаче?
През 2022г. проблема отново „изплува“. Тогава пък всички съветници апелираха Министърът на околната среда и водите да намери спешно близо 5 млн. лв. за реконструкцията на регионалното депо за твърди битови отпадъци в Барутин.
Иначе, поздравления кмете Чолаков (прощавайте, че не се обръщаме с вас така грандомански както написаното от вас във Фейсбук- а именно Г-н Чолаков), за дарените ваши заплатки, с които сте закупили детски съоръжения, но бихте ли казали каква е заплатата която взимате, както, и дали получавате страничен доход от друга дейност освен кметската? Нали знаете, че по закон, нямате право да осъществявате такава?
И още въпроси имаме кмете Чолаков. Община Доспат стартира нов важен проект за благоустрояване на улици в град Доспат и село Барутин, стана ясно преди дни.
Целта на инфраструктурните действия е реконструкция и рехабилитация на градска улица в местност Каркъма, както и улица “Тракия” в село Барутин.
Общата стойност на проекта е близо 770 хиляди лева. С изпълнението на строителните действия ще се осъществи устойчиво подобряване на инфраструктурата, посочиха преди дни от Община Доспат, а крайният срок за завършване на проекта е 15 септември 2025 година.
Коя ще е фирмата изпълнител по проекта? Конкурс? За тези които приключиха миналата година, няма да питаме!
Вместо това ще се върнем на регионалното депо.
Регионалното депо се намира на 1,5 км югоизточно от доспатското с. Барутин, представлява котловина от открита кариера на бившия рудник Изгрев с площ от около 10 дка, образувана от изземване на рудна маса, и първоначално се е предвиждало да събира само отпадъците на община Доспат, където живеят 11 000 жители. Впоследствие тук обаче започват да пристигат и боклуците на общините Девин, Борино и Сатовча, обслужваното население става 46 000 човека.
Тоест над 46 000 души си хвърлят отпадъците, до едно прекрасно българско село с огромен потенциал! Потенциал не за да бъде сметището на Родопите а малката и перла.
Водопада- Късак (на 1,1км. от селото), Караджа Дере ( на 5км.), която е и защитена местност, Римски мост Кемера (на 7км.), Скалното образувание Скалето ( на 7,5км.), Връх Виденица (на 8,5км.) Дяволската пътека и Ягодинската пещера (на около 12/13км.), Панорамната площадка Орлово око (на 14км.), са само една малка част от местностите, които са в непосредствена близост до село Барутин. И е жалко, наистина жалко, защото
Селището Барутин е с многовековна история.
Създадено е в дълбока древност, първите сведения за него датират след извършените археологически разкопки на територията му от Археологичаския музей – гр. Смолян с ръководител доц. Дамянов. Самото название на селото – Барутин, „Бартина“ произхожда от славянската дума – „бара“, която означава много-влажно място /канал пълен с вода с различни дълбочини където се образува водовъртеж/.
В селището има много глина от която е направена стената на язовир Доспат, от самата дума глина / тина / се образува името Бартина по-късно преименувано на Барутин. Селището се намира в западния дял на Родопа планина, най-обширната и красива планина на България. Разположено е в средната част на Доспатската река с широки и обширни меандри , които образуват равнинната част на селото. Към тази река на територията на селището се вливат и два нейни притока: Караджа-дере и Чавдарска.
Така образувания водосборен отток на реката е бил много голям и чист. Във водите му е имало изключително голямо разнообразие на риба – пъстърва, мряна, змиорка и др. В последствие екологията е променена, след построяването на язовир Доспат. Като село Барутин е разположено в близост с границите на Гърция на юг, Благоевградска област на запад. Надморската му височина е 1050 метра, която височина позволява отглеждането на много голям диапазон от селскостопански култури /картофи, царевица, фасул, грах, леща, различни зеленчуци и технически култури/ , които заедно със скотовъдството са били основния поминък на хората в миналото. Барутин е заобиколен с древни високи борови и смърчови гори с богат дивеч, богата флора и фауна. Това са били съществени предпоставки за препитание, а в близкото минало и развитие на промишленост – рудник „Изгрев“, горска промишленост, селско стопанство.
Свидетелствата от археологическите разкопки дават сигурни данни за древните обичаи, бит и култура на населението – пръстени, обици, гривни, керамични съдове, монети и др. Като историческа забележителност е и намиращият се на около 12 км. по течението на реката /западно/ древно римски мост, който свидетелства за връзката между Централна Беломорска Тракия с Горно-тракийска низина по времето на Римската империя. А във времето на 50-те год. на миналия век и военно – стратегическо значение, тъй-като реката е била много буйна и са липсвали бродове. Селото е в състава на община Доспат, област Смолян и към момента данните са за 2000 жители, 190 ученика и около 100 деца в ЦДГ.
Be the first to leave a review.