СУ „Димитър Благоев“ в гр. Доспат и делегираните бюджети – неизбежна форма на гниене…… и крадене!?
Синдикат „Образование“ през годините многократно с разочарование отбелязва, че в ЗПУО, за съжаление, не се предвиждат други възможности за обезпечаване на образователната система, освен чрез делегираните бюджети, което потвърждава за пореден път, че образованието не е приоритет, както лицемерно и гръмогласно се твърди.
Безспорно, през времето от тяхното въвеждане до днес, делегираните бюджети доведоха до упадък на възпитанието и дисциплината в училище.
Въвеждането на делегираните бюджети беше в отговор на най-голямата национална учителска стачка през 2007 година. Провокирано от българските синдикати, Правителството на България и МОН приеха своята основна и удобна философия на бягство от финансова отговорност, като я стовариха и вмениха на училищния директор. Моделът на делегираните бюджети от 2008 година въведе безпринципната разлика между учителските и директорските заплати, за да разтовари градуса на гняв и недоволство в бранша от мизерното финансиране. Наложените безбройни вътрешно-училищни процедури направиха МФ и МОН „невинни“ и недосегаеми.
Не можем да не отчетем, че финансирането чрез делегираните бюджети има едно голямо предимство и позитив – отнема възможността за отклоняване на средства, предназначени за училищата, за други общински нужди. Чрез тях се гарантира и преходният остатък на българските училища.
Според мнозина, позитивен е и резултатът от делегираните бюджети, защото, според тяхната философия, разходите стават ясни и прозрачни, а образователната система – най-отчетната сред всички публични и държавни системи.
Само че това остана само добро намерение, защото не доведе до желаните резултати и по-ефективен контрол. МОН и неговите поделения, както и общините, много рядко се възползват от правото си да правят регулярни одити, въпреки многобройните нарушения в системата.
Безнаказани и неглижирани са допуснатите, поради незаконосъобразни нарушения на директорите, разходи от делегираните бюджети на учебните институции за съдебни дела и адвокатски хонорари, които придобиха колосални размери.
В този ред на мисли, ще попитаме, кога за последен път е правен одит на СУ „Димитър Благоев“ в гр. Доспат?
Как на никой не му направи впечатление, че директорът на училището- Емил Хавальов, е дал 60 000лв. за учебни и научно- изследователски разходи и книги за библиотеките?!
Как на никой не му направи впечатление, че само за сравнение в това училище този разход за 2023г. е бил за сумата от 10 252лв. , а за 2022г.- 5906лв.
Как на никой не му направи впечатление, че според бюджета на училището, за изплатени суми от СБКО за облекло и други на персонала, с характер на възнаграждение само за 2 г. са се увеличили с над 10 000лв.?
Как на никой не му направи впечатление, че директорът на училището е назначил на поста „ОХРАНА“ в училището жена с името Милена Хавальова, както и Светлана Хавальова, учител в ЦДО(V – VII клас)? Съвпадение с фамилиите най-вероятно, не си мислете че съществува някаква шуробаджанащина тук.
Всичко това за нас от Топ Преса, драги читатели е недопустимо!
Необяснимо и недопустимо е факта, че синдикатите, като представители на работещите в системата педагогически специалисти, са вън от комисиите за иновативни училища, вън от комисията за контрол на обучителните организации, вън от атестационните комисии..
Доказано във времето на прехода, всички управления на държавата демонстрират все по- голяма отдалеченост от управляваните. Вече не пропаст, океан от неразбиране дели едните от другите и тяхната визия за образованието. Удобно често оторизираните управленци ни цитират представителни извадка от „успешни практики“, за да оправдаят липсата на креативност и идеи, като недопустимо съзнателно пропускат недостатъците и видимия упадък на цялото и глобалното.
Облечените във властта да определят визията на бъдещето проявяват слепота, взирайки се в отделни детайли, а не могат да очертаят и видят една цялостна картина.
Направи ли си труда поне един отговорен за образованието фактор да погледне през очите и на българския ученик. Какво искат децата, бъдещето на България? Дали жадуват непременно всяко училище да стане автономно, дали знаят какво означава всяко училище да стане иновативно, какво представлява всеки учител да бъде новатор. Може би те искат просто всяко училище да им предлага и дава равен шанс за живота, да ги научи как да се реализират като успешни и удовлетворени хора?!
Нека отново категорично, ясно и високо заявим, че нашето търпение се изчерпва, времето неумолимо тече и няма място за подценяване на проблемите. Иначе ще потвърдим казаното от големия демократ Радой Ралин, че търпението е незабележима форма на гниенето!
Be the first to leave a review.