За скритата сива икономика в хотелиерския и ресторантьорския бизнес с „любов“
-
- декември 13, 2024
От укриване на данъци и работа без осигуровки, до контрабанден алкохол и кражби на ток.. За сивата икономика в хотелиерския и ресторантьорския бизнес, може да се говори много.
Но какво е сива икономика? Сива икономика или икономика в сянка е термин от икономическата теория и стопанската практика, с който се означава стопанска дейност, която без значение дали е законна или незаконна, не попада в националната статистика и съответно произведените от нея стоки и услуги не се отчитат в БВП.
От години, за горди представители на този термин са посочени именно ресторантьорския и хотелиерския сектор.
Ресторантьорството например, продължава да е сред най-толерираните сектори в данъчната политика на България. При оборот от 5.6 млрд. лв. през 2023 г. секторът е внесъл скромните 43 млн. лв. ДДС, което прави под 1% от въпросния оборот.
И това не са данни на Топ Преса, а това сочат най-актуалните данни на Националната агенция за приходите (НАП) за платените данъци и осигуровки от сектор „Ресторантьорство„.
Статистиката е актуална, защото Българската асоциация на заведенията, председателствана от Ричард Алибегов, вече обяви в предходните месеци, че ще говори с политиците за запазване на ДДС привилегията за бранша и през 2025 г. В противен случай намалената на 9% ставка на данъка трябва да изтече в края на тази година.
В началото на пандемията от Covid-19 тогавашният премиер Бойко Борисов се поддаде на лобисткия натиск на ресторантьорите и разпореди намаляване на ставката на ДДС за сектора от 20% на 9% с аргумента, че заведенията трябва да се компенсират заради временното им затваряне. Въпреки че Covid кризата отдавна отмина, данъкът все още не е върнат в стандартния си размер, защото политиците всяка година гласуват в подкрепа на исканията на ресторантьорите. От самото начало браншът разглежда свалянето на ДДС като мярка за подкрепа на бизнеса си, а не на потребителите, които в крайна сметка плащат данъка.
В ЕС има диференцирани ставки ДДС за редица стоки и там това не пречи на никого“, заяви Ричард Алибегов пред БНТ в края на октомври, като обясни, че в ресторантьорството трябва да има по-ниско облагане, защото ръчният труд бил много обемен и изяждал печалбите.
Данните на НАП обаче не показват никакво изяждане на печалбите. Напротив, ако се съди по платения корпоративен данък през 2023 г., то печалбите в сектора би трябвало сериозно да са се покачили. От 25.5 млн. лв. полагащ се корпоративен данък през 2019 г., (преди пандемията), сумата е нараснала на 91.4 млн. лв. през 2023 г., което значи, че печалбите на заведенията са повече от три пъти по-високи в сравнение с тези отпреди пет години.
Освен печалбите растат и оборотите в ресторантьорството. За пет години оборотът в сектора (данъчната основа за ДДС) се е вдигнал от 3.08 млрд. лв. (през 2019 г.) на 5.65 млрд. лв. (2023 г.), което е почти двойно повече, става ясно от данните на НАП. Само за последната година увеличението е с близо 1 млрд. лв. или над 20%.
В същото време внесеният от сектора ДДС за пет години е намалял значително – от 151 млн. лв. през 2019 г. на 43 млн. лв. през 2023 г. Това е спад с около 70%. Така към 2023 г. секторът все още не е могъл да възстанови внесеният ДДС дори от пандемичната 2020 г., когато за дълги периоди от време много от заведенията изобщо не работеха. Въпреки това, при едва 2.4 млрд. лв. оборот и намалена ставка в средата на годината, тогава ресторантьорите внесоха близо 70 млн. лв. ДДС. През 2022 г. внесената сума беше с около 90% по-ниска – до едва 7 млн. лв., докато миналата година има известно възстановяване до 43 милиона.
От Българската асоциация на заведенията, миналата година се възмутиха от начина на представяне на информацията от страна на данъчните власти, който не бил коректен. Тогава тезата на бранша беше, че свалената на 9% ставка на ДДС е довела до значително изсветляване на сектора. Ричард Алибегов дори обещаваше да представи анализ като доказателство за изсветляването, но въпросният анализ така и не се появи. От данните на приходната агенция се вижда само, че секторът е внесъл в бюджета към 425 млн. лв. данъци и осигуровки (при около 3 млрд. лв. оборот) през 2019 г., докато пет години по-късно сумата е нараснала на около 500 млн. лв. (при 5.7 млрд. лв. оборот).
По същият начин стои и въпросът в хотелиерския сектор. С лафа „братовчедите са на гости“ хотелиерите например отсвирват туристическия данък. Друга плашеща статистика е и тази в която се посочва, че ресторантите и супермаркетите крадат най-много ток. Като например от „Електрохолд“ отчитат, че за два месеца кражбите на ток са повече от потреблението на град като Перник. Отбелязва се още, че общо 86% от незаконното потребление се извършва от домакинства, а 14% – от стопански клиенти. Въпреки това обаче количеството на откраднатия ток на двете групи е почти равно заради по-голямата консумация на бизнеса.
От дружеството посочват, че един от най-големите и нагли случаи на нерегламентирано използване на ток, е когато е установена манипулация на електромер на голям хотел до Рилския манастир.
Недекларирания труд пък във всичките му проявления – от възникването на трудовите правоотношения през заплащането на труда, работното време, отпуските и други, ежегодно е във фокуса на Главната инспекция по труда (ГИТ). От началото на годината, с цел засилване присъствието на контролните органи на обекти, които са рискови по отношение полагане на недеклариран труд, се извършват проверки за бърз контрол, насочен към законосъобразното възникване на трудовите правоотношения.
За първите четири месеца на 2024 г. са установени 1080 случая на полагане на труд без сключен писмен трудов договор. Работещите не осъзнават, че без трудов договор ограничават своите трудови и социални права. По-разпространената практика на недеклариран труд е работата с трудови договори с фиктивни клаузи – по-кратък работен ден от реално отработените часове, по-ниско възнаграждение от действително получаваното. Важно е хората да знаят, че писмено договорената заплата е от значение за осигурителния доход, върху който се изчисляват обезщетенията в случай на временна неработоспособност, безработица. Това е сумата, върху която един ден ще се изчислява и пенсията им.
Be the first to leave a review.
