Разследване toppresa.com!България губи между 500 милиона и 1 милиард лева от недостатъчен добив на дървесина
-
- декември 13, 2024
Голяма част от нашата дървесина отива за горене в печките на гърците, казват от бранша Дърводобивната и дървообработващата индустрия у нас от години са между чука и наковалнята – хем да осигуряват препитание на няколко десетки хиляди българи, заети в сектора, хем да се пазят от обвиненията, че са „горска мафия“ и съсипват природата. Статистиката обаче предлага неоспорими данни. Според тях отминалата 2023 г. е най-слабата по добив на дървесина от поне две десетилетия.
За последните 12 месеца у нас са добити малко над 5 500 000 куб. метра дървесина, което е спад с 25% спрямо предходната 2022 г. и 34% на петгодишна база в сравнение с 2018 г. Данните са на Изпълнителна агенция по горите и отразяват справката на транспортираната дървесина с първични превозни билети, т.е. не само отсеченото, но и всички допълнителни мероприятия, при които гората се прочиства след природни стихии, нападения от вредители, пожари и прочие.
По-слаби резултати дърводобивът ни е отчел последно около 2000 г. И докато някои екоактивисти биха видели в тези данни добри новини за опазването на горите, то лесовъдите и всички специалисти в горския сектор напомнят, че именно сечите са начинът, по който се случва грижата за горските територии.
Защо новините не са добри? В целия горски сектор, който включва дърводобива и преработката на дървесина, са заети близо 60 000 души, което е около 1% от общата заетост у нас. Този бранш осигурява работа и препитание на хора в планински и полупланински региони, където почти няма друга икономическа дейност и това е може би най-силната спирачка срещу обезлюдяването им. Работят хора с различен образователен и професионален статус – от такива с начално образование, до високо образовани инженери, дизайнери, архитекти и др.
За съжаление секторът става все по-непривлекателен и тенденцията е напусналите да не се завръщат, защото работата е тежка и непостоянна. Работи се по остарели методи без почти никаква техника в труднодостъпни райони, където няма инфраструктура. А заплащането е едно от най-ниските у нас – средните доходи са по-ниски от средните за целия преработващ сектор.
Накратко, такова драстично свиване на дърводобива от една страна има сериозни икономически последици – и за заетите в бранша, и за предприятията, които правят хартия или мебели от дървесината. Възможни са съкращения и фалити.
Хората забравят, че гората е възобновяем природен ресурс, а това предполага ползване на дървесината в рамките на прираста. Устойчивото управление на горите предполага 75-80% добив на дървесина спрямо този прираст. Това е масовата практика в Европа. В България обаче добиваме едва 50-55%. С това се влошават горските показатели – в последните години за първи път от десетилетия насам прирастът се забавя.
Всичко това се случва в момент, в който Европа лансира активно използването на възобновяеми източници, какъвто е дървесината. Търсенето й ще се увеличава покрай декарбонизацията на енергетиката и строителството – биомасата може да се използва ефективно за производството на електричество, пара и отопление, а дървото може да е алтернатива на метала и цимента. Производството на хартия пък влиза като заместител на пластмасата в опаковките.
На този фон секторът у нас запада, а значението му за икономиката и обществото е силно подценено, особено имайки предвид по-високата добавена стойност и производителност в другите страни. Виждат се само недостатъците – например сече се главно в определени зони, които са най-близки и достъпни. А това е така, защото другите са недостъпни, няма горска инфраструктура и подходяща техника. В 30-40% от горите не е влизано от години. Така се натоварват само определени участъци, а хората масово остават с впечатлението, че горите ни се унищожават, а това е изкривено и неточно.
Българската гора е натоварена с големи изисквания и очаквания от обществото ни. И въпреки, че често се правят внушения за лошото й състояние, официалната статистика показва точно обратното. 39% от територията на страната ни е заета от гори, 10% са под строга закрила. За последните 100 г. горите ни са увеличили два пъти територията си, а само за изминалите 20 г. запасът им е нараснал с над 30%. Лошото управление обаче убива гората – данните показват, че прирастът намалява за първи път от 60 г., което е сигурен показател, че нещо не е наред. Това е загуба на ресурс, но и предпоставка за бъдещи проблеми като пожари, вредители, снеголоми и др. Нужна е промяна в общественото разбиране на процесите в гората. Защото сеч не е мръсна дума. Но докато това стана ясно за всички, губи обществото ни, губи и гората.
„Дървесината е суровината на бъдещето. Търсенето й през следващите години ще се увеличи“, казва Петър Дишков от Асоциация на българските ползватели на дървесина по време на събитието „Пропуснати ползи и резултати от лошото управление на горите в България“, което се провежда през март. „Това, което развитите европейските държави правят, трябва да е наша цел“, заявява Дишков. „Всички политики на Европейския съюз (ЕС) са свързани с увеличаване потреблението на дървесина – в производството на мебели, в строителството, в производството на енергията, тя може да бъде заместител на пластмасата. На обществото ще му трябва все повече дървесина, а тя идва от горите“, коментира Дишков, допълвайки, че „ако искаме развита биоикономика, ни трябва устойчиво горско стопанство, което да дава предвидимост и възможност за развитие“.
Дишков припомня факта, че България е доста зелена страна – горите заемат около 39 процента от територията на страната, което е повече от средноевропейското. „В края на 19 век нашите гори са заемали по-малко от 19 процента от територията на страната ни. Неуморният труд на българските лесовъди е успял да превърне страната ни от страна на порои и бедствия в една зелена страна“, разказва Дишков.
Същевременно държавата губи между 500 млн. и 1 млрд. лева годишно от неефективно използване на горските ресурси на страната. През 2022 г. у нас са отсечени и добити 7 644 млн. куб. метра дървесина, което е много под планирания и реално възможен добив.
„Съотношението от 80 процента добив на дървесина спрямо прираста се затвърждава като добра практика в Европа. В България миналата година паднахме под 50 процента от прираста“, подчертава Дишков, давайки за пример Естония, която като площ гори има наполовина на нашите, но добива двойно повече. С това се влошават горските показатели – в последните години за първи път от десетилетия насам прирастът се забавя.
По думите на Дишков, когато не управляваме устойчиво горите, природата ни наказва – когато не извършваме редовни сечи, идват санитарните. Колкото по-интензивен е добивът, толкова по-малка е нуждата от санитарни сечи, обяснява той. Според него, трябва да научим обществото, че „сеч“ не е мръсна дума. От друга страна, трябва да сме крайно непримирими с нерегламентираните и незаконни дейности в горите. „Нашите гори застаряват, не се изпълняват планове и това води до намаление на прираста. Правилното планиране е в основата на доброто стопанисване“, посочва Дишков.
Към това мнение се присъединява и зам.-ректорът на Лесотехнически университет доц. Георги Костов, според когото нашите гори в момента са като обществото ни – застаряващи. „Животът на гората е като живота на човека – в младостта си тя расте бързо, консумира много, в зрелите си години гората се възпроизвежда и накрая идва старост, когато гората става силно уязвима“, казва доц. Костов.
По думите му горите на България са силно повлияни от човека. Почти половината от тях са издънкови, кореновата им система е много стара. А около една четвърт са създадени изкуствено. Костов подчертава, че колкото по-младо е едно дърво, толкова по-адаптивно е към климатичните промени, така че те ще ни принудят да подновим горите. В момента средната възраст на нашите гори минава 60 години.
По мнението на зам.-ректора на Лесотехнически университет на първо място е необходима инвентаризация – без да знаем какво управляваме няма как да знаем как да го управляваме.
Според Дишков и Костов проблемите при горите са много. Като се започне от ниска производителност на труда заради остаряла техника, технология, липса на държавна политика в сферата на дърводобива, голям проблем с инфраструктурата – нашите гори са недостъпни. Тези, които са достъпни, често се преексплоатират. В 30-40 процента от горите не е влизано от години. Така се натоварват само определени участъци, а хората масово остават с впечатлението, че горите ни се унищожават, а това е изкривено и неточно. Ако има инфраструктура, тя ще спомогне да се използват всички ползи на гората.
Работна ръка също липсва. Трудът е тежък, труднодостъпен, няма изградена инфраструктура, а заплащането е ниско. Проблем е, че хора, излезли от този бранш, не се връщат, има все по-малко желаещи да упражняват тази професия.
Горският бранш у нас дава работа на около 60 000 човека, което не е много, но това са всякакъв тип хора, включително такива в планинските и полупланинските райони, където няма много възможности за работна заетост.
Статистиката показва, че между 50 и 100 хил. дка у нас годишно изгарят от пожари. Причината за това е натрупване на дървесна маса в горите.
Големи предприятия у нас, които стоят зад половината производство на дървесина в България, спират работа. Причината е в непосилно високите цени на дървесината, съобщават от Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост. По техни данни от спирането на производството ще бъдат засегнати близо 5000 работещи в сектора.
Според представители на бранша причините за проблемите им се дължат на липсата на суровина и непосилно високите цени на дървесината през последната една година. В сферата на Горското стопанство и Горската промишленост в България работят над 60 000 човека, основно в полупланинските и планинските райони, като на места това е единственият поминък. Голяма част от тези хора са изправени пред опасността да останат без работа в зимните месеци при растящи цени и пълна липса на алтернатива.
Спекула и в цените на дървесината затваря големи производства в страната. Хората са притеснени за хляба си.
„Естествено, че има такова притеснение. Все пак и ние имаме семейства. Животът наистина стана много скъп и несигурността е най-големият бич. Няма как да си спокоен, след като не си спокоен за работното си място”, казва работник в бранша.
В едно предприятие, ако заплати взимат 1000 души, още 5000 души са заети индиректно с транспорта, добива, услугите на предприятието. Препитанието им е под въпрос.
По-малко добита дървесина и за бизнеса, и за домакинствата, както и непосилно високи цени на суровината, казват от бранша.
„Част от дървесината постъпва в дървопреработвателния бранш, друга част отива за местното население за огрев, а голяма част отива за Гърция. За горене в Гърция, като интересно е, че в момента Гърция като част от ЕС е наложила забрана за износ на обла дървесина. Докато нашата дървесина отива в техните печки, вместо да отива за произвеждане на продукти с висока добавена стойност и дълъг жизнен цикъл, каквито са дървесните продукти”.
Това водело до двойно увеличение на цената и на дървата за огрев, и на дървесните плоскости, използвани в мебелната промишленост.
„Бизнесът, браншът категорично не иска изсичане на старите гори, което се чува от популистите. Напротив, ние искаме единствено и само устойчиво управление на горите, развитие. Това трябва да е както за дърводобивните фирми, за да могат те да инвестират, да се развиват, да имат прогнозируемост. Това трябва да е и за дървопреработвателите, защото този бранш е изключително важен. Това е реално, към което Европа се стреми”.
Be the first to leave a review.
