10 извора, 40 литра в секунда и нула грижа: как пресъхна гордостта на Гоцеделчевския край – изворите на местността Топлика
Под сянката на древния „Судин град“ — някога сме ценили изворите си, а днес масово дори не знаем, че тук е стояла древна крепост.
Въпреки че октомври вече е към края си, лятото не си е отишло напълно. Не и от мислите на хората от Гоцеделчевския край. Защото когато есента се спуска по склоновете на Пирин, ние неизбежно си припомняме нещо повече от отминалите жеги – припомняме си една болезнена тема, свързана с нашия край.
Темата за водата. За водните богатства, които природата ни е дала щедро, а ние – както често се случва – сме оставили на самотек.
Район, богат на вода и беден на грижа
Гоцеделчевският район е един от най-богатите на води райони в България. Главните източници са повърхностните и подземните води, които оформят живата мрежа на целия край. Районът лежи изцяло в долината на река Места и нейните притоци – водната артерия, която дава живот на долината.
Места извира от южните склонове на Рила планина, а в горната си част тече между Рила и Родопите. После се врязва в западния склон на родопския рид Дъбраш, където образува живописния пролом Момина клисура. След това реката навлиза в Гоцеделчевската котловина, за да се успокои в равнината. В своята долна част тя прекосява границата, влиза в Гърция и се влива в Егейско море.
Общата ѝ дължина е 273 км, от които 126 км са на българска територия. Места има 13 главни притока, един от които е добре познатата река Канина.
Езерата на Пирин – огледалата на небето
По североизточните склонове на Пирин планина се разполагат и красивите пирински езера, които също хранят река Места чрез нейните притоци. Повечето от тях са разположени в дъната на циркуси, оформени от ледникова дейност, и обикновено се срещат на групи.
Особено живописни са три езера в Брезнишкия циркус и други три малки езера в Корнишкия циркус. Средният им размер е около 15 декара.
Освен естествените езера, районът има и изкуствени водоеми, изградени около населените места. Над самия град Гоце Делчев, в подножието на Пирин, се намират три водоема, които от години служат за напояване и отдих.
Минералните извори – скритата златна жила
Освен реките и езерата, Гоцеделчевският край е богат и на минерални извори – истинско природно чудо, което носи не само здраве, но и възможности.
В района има находище от азотни термални води, което дава проявления в селата Огняново, Гърмен, Марчево и Заграде – само на около 10 км от Гоце Делчев. Тези извори са около 16 на брой, с общ дебит приблизително 120 литра в секунда.
Минералната вода на Огняновските извори е бистра, без мирис и приятна за пиене. Температурата ѝ е между 39 и 43 градуса, което я прави идеална за лечение и профилактика.
Но ако Огняново е известно, то Топликата край село Мосомище е легенда.
На около 4 километра от Гоце Делчев, в местността Топлика, природата е събрала около 10 термални извора с постоянна температура от 22 градуса и дебит около 40 литра в секунда. Водата не замръзва дори през най-студените зимни дни. Мястото е живописно – сред акациева гора, с панорамна гледка към Лясковски връх. А съвсем наблизо се намират и останките от древната крепост „Судин град“ – доказателство, че хората са ценели тези извори още в древността.
Когато чудото пресъхне
И точно тук идва горчивата истина. През последните години басейнът „Топлицата“ в село Мосомище – любимото място на поколения неврокопчани – пресъхна.
Хората останаха без своето безплатно кътче за отдих, без естествените лечебни води, без традицията да се събират край топлите извори.
Причините могат да са много:
- намаляване на валежите;
- прекомерно използване на подземните води за битови, селскостопански или индустриални нужди;
- земетресения, свлачища или други геоложки процеси, които променят пътя на подземните води;
- а също и замърсяването – с химикали, пестициди и отпадъчни води, които лесно проникват и унищожават изворите.
Но независимо от причината, резултатът е един и същ – нашата безценна вода изчезва пред очите ни.
Заключение – водата ни тече между пръстите
Районът на Гоце Делчев е пример как природата може да даде всичко – и ние да го изгубим поради нехайство. Десет извора, четиридесет литра в секунда, вековна история… и нула грижа. От нас самите!
Топликата не е просто място – тя е символ. Символ на това как не трябва да се отнасяме към даровете си. Защото ако не се събудим навреме, следващата носталгия няма да бъде за отминалото лято – а за самата вода.
Be the first to leave a review.









