На вниманието на еврейската общност в България – вижте синегогата в град Гоце Делчев!
-
- декември 9, 2024
До Освобождението на България еврейските общности в Пазарджик, Дупница , Шумен, Кюстендил и Самоков построили красиви молитвени храмове. В периода 1887 – 1930 г. еврейските общини в Пловдив, Добрич, Варна, Видин, Ямбол, Бургас, София, Силистра, Гоце Делчев (Неврокоп) също изградили прекрасни синагоги. Днес в много от изброените градове синагогите вече не съществуват…
Една от най-интересните сгради в гр. Гоце Делчев е бившата синагога. Неврокопчани я наричат също и Хàврата (от турски havra – синагога). Самата дума синагога е заемка в българския от езика на южните ни съседи – гърците. На гръцки синагогѝ (συναγωγή) ще рече място предназначено за срещи. И наистина. До преди няколко десетилетия синагогата е била мястото, където се е събирала местната еврейска общност.
Точната година, когато в Неврокоп се заселват евреи, не е известна. Най-вероятно това става в средата на XIX век. Време, в което градът е в зенита на славата си. В него цъфтят търговията и занаятчийството. Той е административен център на огромна като територия казà (околия), която обхваща цялото средно и горно течение на р. Места (включително Разлог), както и Доспатско.
Еврейската общност бързо и лесно навлиза и се приспособява към живота и традициите на Неврокоп. Тя се установява в тогавашния южен край на града – махалите Варош и Ески Варош. Днес това място е в идеалния център на града.
Години по-късно, когато българският народ се отърсва от вековното османско владичество, еврейската общност в Неврокоп достига до идеята за изграждането на синагога, в която да се събира за срещи и молитви. Тя се издига на ъгъла между ул. „Кавала“, ул. „Бяло море“ и площад „Митрополит Борис“. Историята на тази достолепна сграда започва през 1930 г., когато на 2 септември Градският общински съвет взема решение за отпускане на парцел за нейното построяване на Неврокопската израилска вероизповедна община (ДАБ: л. 53, 162).
(c) Anthony Georgieff
Сградата е завършена през 1939 г. Тя е на два етажа, с интересен градеж от тухли, и форма съобразена с околното пространство. Разполага с голям балкон-галерия и малка сцена с отлична акустика. Нейният живот като синагога обаче е твърде кратък.
През 1948-1949 г. хиляди евреи от цял свят напускат родните си места, за да се отправят към Израел. Това е нова държава, създадена върху земите, обитавани от предците на израилтяните още от старозаветни времена.
Неврокопските евреи не правят изключение. По-възрастните граждани още помнят фамилните имена на повечето от тях – Барахаим, Битев, Гатеньо, Франко и т.н. И те поемат към Израел. Синагогата е обречена на запустение. Закупена е от единственото останало в Неврокоп семейство от еврейски произход – от фамилията Барух, и въпреки че е обявена за паметник на културата е превърната в частен дом. Молитвената ѝзала е разделена на два етажа – на горния има апартамент, а долният е превърнат в склад.
За жалост понастоящем постройката е в много лошо състояние. Нейният първи етаж е закрит от опасващите я магазинчета, сергии с тенти и ограда. На фасадата на втория пък са окачени няколко рекламни табели, които я загрозяват допълнително. Изронените тухли, падналата мазилка от стрехите под ръждясалия ламаринен купол, изпочупените прозорци и корозиралите решетки навяват тъжни спомени за някогашната величествена и красива сграда.
От 2008 г. сградата не е паметник на културата.
(c) Anthony Georgieff
Be the first to leave a review.
