Роденият в Абланица Мартин Газиев в ексклузивно интервю: Винаги съм се чувствал добре, където е ставало дума за футбол
-
- март 21, 2016
Димитър СЕРАФИМОВ
Роденият в Абланица Мартин Газиев е един от известните футболисти в югозападния регион, където си извоюва място в сърцата на феновете със сърцатата си и безкомпромисна игра. Юношата на „Локомотив“ (Пловдив), известен със своето трудолюбие, направи първите си стъпки в професионалния футбол с екипа на „Пирин“ (Гоце Делчев), към който никога не е крил сантиментите си. Неведнъж е изтъквал, че Градският ста
ства особено комфортно и винаги идва с особено удоволствие. Именно с екипа на местния тим той натрупа сериозен опит в „Б“ и „А“ група преди да премине в „Пирин“ (Разлог), където игра в последните две години. Там халфът бе взет от тогавашния треньор Димитър Соколов и намери много приятели, а местните запалянковци не крият симпатията си към него още от първия ден, в който се състезава там.
През тази зима след реорганизациите в клуба и стъпването на нови спонсори той стана един от тримата състезатели от есенната селекция, заедно с Димитър Руйчев и Петър Дебърлиев, които бяха включени в селекцията за пролетния дял на шампионата под ръководството на Николай Митов. В първия мач от рестартираното първенство миналата неделя той излезе с капитанската лента за своя отбор при домакинството срещу звездната селекция на „Литекс“. В този двубой той и съотборниците му направиха 0:0 срещу безспорно най-качественaта селекция в „Б“ група, който само преди две седмици се надиграваше с колоси като „Динамо“(Киев) и „Спартак“(Москва).
За отбора и това как се чувства в ролята си на капитан, разговаряме с него
– Мартине, за първи път в своята футболна кариера излезе като капитан, тежи ли лентата и как се чувстваш в новата си роля?
– Това е голяма отговорност и задължава още повече. Аз не съм човек, който да бяга от отговорност и не се плаша да я поемам. В крайна сметка капитанската лента ме мотивира допълнително да работя още по-усилено, за да оправдая доверието, което ми е възложено.
Има много млади момчета, с които разполага отборът и на които, ние с по-голям опит трябва да помагаме.
– От началото на пролетния полусезон играеш на непривичен за теб пост – в центъра на отбраната, а не в халфовата линия, това не те ли затруднява и това ли е твоето място в игровата схема на тима в новата му формация?
– Да, играя на една непривична позиция, но смятам, че се справям до момента. Моята работа е да играя и да изпълнявам нарежданията от страна на треньора. Това е нещо нормално и аз трябва да се раздавам до край, да върша възможно най-добре своята работа. Аз не се плаша от новото и приемам предизвикателството. Където и да съм бил, съм давал всичко от себе си в името на отбора. Никога не съм претендирал, че аз няма да играя на този или онзи пост, както може да се случи на някого. Играл съм, там където е имало нужда и треньорът е преценил.
– Какви цели постави пред вас новото ръководство за пролетния полусезон?
– Нашите цели са ясни. Мислим мач за мач с амбицията да спечелим, колкото е възможно повече точки, за да играе „Пирин“ (Разлог) и следващата година в професионалния футбол. Личните ми са да се усъвършенствам и да бъда максимално полезен за постигането на задачите пред нашия отбор.
– Как усещаш новата обстановка?
– Нормална, както във всеки един отбор. Прави се всичко възможно, ние футболистите и треньорите да имаме възможно най-добри условия за работа и подготовка, да не мислим за нищо друго освен за футбол, което е най-важното. С една дума – работи се професионално. Постепенно се опознаваме като характери. Хубавото е, че всички се усещаме като отбор и мога смело да кажа, че сме един отличен колектив, който ще става още по-хомогенен.
– В кой „Пирин“ (Разлог) се чувстваш по-добре? Предишният или настоящият?
– Винаги съм се чувствал добре, където е ставало дума за футбол. Това е моята любима игра и мога да кажа, че така е било винаги. В тази светлина мога да кажа, че и преди, и сега се чувствам у дома си в отбора. Няма как да бъде, след като винаги е имало високи цели и са се преследвали високи резултати.
– Кой треньор предпочиташ? Христо Джоджов или Николай Митов? С кой от тях работиш по- добре?
– Вижте, имам щастието до момента в своята кариера да работя със страхотни професионалисти, с които всеки прекаран ден, всяка тренировка, всеки момент можеш да научиш нещо ново и добро. Това са хора, които са отдадени на професията си и най-важното, мотивират и теб да бъдеш професионалист! Мога само да кажа, че желая на всеки да работи с наставниците, с които аз съм имал и имам възможност да работя – и като хора, и като специалисти. Така че подобен въпрос е неуместен.
– Останахте само трима от стария състав. Защо се получи така?
– Това е тема, която не е в моята компетенция. Мога да говоря за себе си. Доволен съм, че ми бе гласувано доверие да продължа да защитавам цветовете на отбора, който толкова много обичам. Тук ми подадоха ръка, тук съм изживял много радости и вярвам, че ще има още.
– Загубихте мач срещу пряк конкурент като „Нефтохимик“ в мач, който не изиграхте, както трябва. Какво ви каза старши треньорът Николай Митов?
– Това, което ни е казал треньорът на разбора е вътрешна клубна информация. Това, което си казахме ние играчите е, че трябва да направим всичко възможно да изличим горчивия вкус от загубата още в следващия ни мач срещу Созопол, а също така и във всеки един двубой до края на шампионата, за да осъществим целите си. Всички знаем, че няма да е лесно, но който иска лесно, нека търси друго поприще.
– Това не бе ли някакъв дисонанс във връзка с показаното срещу безспорния лидер в „Б“ група „Литекс“?
– Наистина изиграхме един много силен мач срещу „Литекс“, но също така се случва и да не бъдеш на ниво в някой друг, което да ти послужи като възможност да си вземеш поука. Срещу „Нефтохимик“ смятам, че играхме също на едно прилично ниво, но не успяхме да отбележим, въпреки че създадохме много ситуации. Явно нямахме и ден. Това обаче не трябва да служи като оправдание, щом не сме спечелили точки, значи не трябва да се успокояваме, а да анализираме сериозно нещата, просто не сме си свършили както трябва работата.
– След това постигнахте целта си и спечелихте първия си двубой за пролетта след изключително труден мач срещу Созопол. Тогава какво си казахте?
– Поздравихме се с успеха, който наистина дойде много трудно. Това бе една битка, но ни предстоят още много такива, докато спечелим войната. Наистина има много неща, които още можем да постигнем!
– Не си ли твърде критичен към себе си?
– Ако не гледаш критично на себе си, то няма смисъл от всичко останало. Когато си сгрешил, трябва да го признаеш, а не да се успокояваш и да търсиш оправдание в това или онова! Ако не се стремиш към по-добро, то тогава се губи смисълът на много неща.
– Един малко личен въпрос. Миналата година ти скъса с ергенлъка, това промени ли те?
– Разбира се, че неминуемо подобно събитие води до промяна. Смея да кажа, че тя е положителна. Човек става още по-отговорен, също така слага една блокада пред различни прояви на егоизъм, започва да мисли не само за себе си. Освен това смея да твърдя, че съпругата ми е един невероятен човек, който ме подкрепя изключително и ми помага да открия нови възможности в себе си. Няма да говоря повече за личния си живот и смятам, че това е достатъчно, което казах.
– Тя ли е най-големият ти фен?
– Тя е една огромна опора за мен, но ще отговоря и така: Щастлив съм, че имам цял фенклуб около себе си – не само съпругата ми, а майка ми, баща ми, брат ми и моите най-близки хора, които ми помагат да не се самозабравям и да се коригирам. За това им благодаря. Те са винаги до мен и никога не са отказвали своята подкрепа, показвали са ми я, дарявали са ми я, но и не са ме щадели, когато съм имал грешки.
– Къде се чувстваш най-добре?
– Сред семейството си. Освен това, там където се играе футбол и се мисли за футбол. Чувствам се добре с добри приятели и положителни хора.
– Говориш с изключителна топлина за „Пирин“ (Разлог), но преди време каза, че „Пирин“ (Гоце Делчев) е на сърцето ти?
– Тук не сме на конкурс кой е повече от другия. Вярно е, никога не съм крил своето добро впечатление и отношения към „Пирин“ (Гоце Делчев), това, че никога няма да го забравя, което не смятам, че е ненормално. Това е мястото, където съм изкарал едни от най-запомнящите се моменти, там имам много приятели, там съм дебютирал в професионалния футбол. Повярваха в мен и ми дадоха пълна възможност за развитие. Винаги са ме подкрепяли. Дори и сега, когато не играят там, хората не крият своето добро отношение към мен, което значи много за Мартин Газиев. Това не може да се забрави!
В същото време не мога не мога да забравя и добрия прием и доверието, което ми бе оказано. Тук също имам много приятели и се чувствам като във втори дом.
– Какво би пожелал и обещал на феновете на „Пирин“ (Разлог), на запалянковците на футбола въобще?
– Бих пожелал да бъдат здрави най-напред, защото здравето е най-важно, да бъдат късметлии и успешни. Желая на семе си и съотборниците, всички в клуба същото. Що се отнася до това какво мога да обещая е това, че лично аз и като отбор ще дадем всичко от себе си в името на клубната чест. Мога да обещая, че ще се стремим да бъдем по-добри и съм сигурен, че съвсем скоро това ще се види. Ние сме отбор, който има изключително голям потенциал, който тепърва ще се развива.
– Да го очакваме ли още срещу Созопол?
– Дано и искрено си го желая. Бъдете сигурни, че тепърва ще се говорят добри думи за „Пирин“ (Разлог).
Be the first to leave a review.
