Синовете на дерибеите в действие! Плодородни земи под соларни панели
-
- октомври 12, 2024
Мафията с фотоволтаици
Ах, какви времена настъпиха за нашата мила България, времена на „зелена енергия“, „иновации“ и европейска инициативност! Иронията на съдбата е, че зад кухи лозунги като „енергийна независимост“, „опазване на природата“, „зелена ефективност“, ние, всъщност, се сбогуваме с част от нашите горски масиви, насаждения с маслодайна роза (Роза Дамасцена) и хиляди декари плодородни земи и овощни градини. Иначе говорят за „европейска аграрна политика“ и „Програма за развитие на селските райони“! Пълен фарс! Пълно лицемерие!
В годините на преход хиляди забогатяха от съмнителни схеми. В началото на 90-те се нароиха частни банки с дейното участие на политическата класа. После фалираха една по една и стотици хиляди вложители бяха ощетени. Никой не влезе в затвора.
След това дойде приватизацията на социндустрията, неслучайно наричана бандитска. Бизнесмени като Николай Банев, с дейното участие на министри и депутати, овладяха ключови активи, които нарязаха за скрап. Отново никой не влезе в затвора. За кражбите на евросубсидии се носят легенди. Разбиха малки схеми като къщите за гости, но отново никой не понесе отговорност през Темида. Заменките на земи при царя и Станишев също направиха богати много хора на гърба на народа. Огромни площи бяха окрупнени, оценени за смешни суми, купени от правилните хора и след това заменени с апетитни държавни терени по морето и в планините.
От десетина години насам зрее друга голяма бомба, която може да взриви обществото и най-вече хората в малките населени места. Инвеститори имат проекти за милиарди, за да осеят плодородни ниви и пасища у нас с фотоволтаични паркове. Много от тях вече успяха, но бумът тепърва предстои. Богаташите искат да наемат общински терени, на които да построят фотоволтаичните си паркове. Те са субсидирани от държавата, със сигурни договори за изкупуване на произведения ток на преференциални, много по-високи от цените на енергията от ТЕЦ и АЕЦ. Което бърка в джоба на българите със сметките за електричество.
Българите, известни със своята предприемчивост бързо „освобождават“ терени за новите еко-джунгли, за образуването на които Европейският съюз даваше до 24-и Юни 2024 субсидии, които са впечатляващи: Първата процедура, означена като BG-RRP-4.032, е насочена към проекти за инсталиране на фотоволтаични системи с капацитет между 200 kW и 2 MW. С общ бюджет от 107 570 650 лева, а другата: BG-RRP-4.033, е с акцент върху по-големи мощности над 200 kW и разполага със значително по-висок бюджет от 427 544 438 лева.
По същия начин през 2012 и 2013 г. бумът на фотоволтаиците, свързани към енергийната система, доведе до протести заради цената на тока. От няколко месеца насам се наблюдава нова вълна на присъединяване на все по-големи централи.
Големите играчи обаче не са случайни. Това са политици, които имат изпреварваща информация за това какво ще се случи в този бизнес, защото самите те определят правилата. И приближените им олигарси, разбира се.
Справка до публично достъпните документи в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) показва, че най-много лицензии за изграждането на фотоволтаични паркове през последните месеци са издадени за районите на Северозападна България ( Видинско и Монтанско), подножието на Стара Планина, Пловдивско, Кюстендилско, Хасковско, Велико Търновско и Благоевградско.
Данните от документите в КЕВР сочат, че някои от тези проекти често са инициирани от инвеститори, чиято прозрачност и отчетност може да се сравни с тази на мъгла в Родопите. Фирми, регистрирани в екзотични дестинации като Люксембург или разни островни държави, управляват инвестиции, чиито реални собственици често остават тайна за обикновения български гражданин, но връзките показват свързаност с медийни групи, телекомуникационни оператори и лица от мениджмънта на компании в сферата на енергетиката.
Оказва се така, че всеки един от собствениците в тези фондове инвестиращи в „зелена енергия“ има миноритарни дялове и притежава по-малко от 10% дял, което само добавя още една доза мистерия към цялата ситуация от верижно свързани юридически лица, със седалища в данъчно облекчени държави. В контекста на европейското законодателство, структурите, където всеки собственик на дялове в инвестиционни фондове притежава миноритарен интерес, обикновено под 10%, и участието на верига от юридически лица регистрирани в данъчни убежища, подчертава потенциал за проблеми с прозрачността и данъчното облагане. Такива комплексни международни структури често целят да избегнат вниманието на регулаторните и данъчните органи, като използват сложността и разпределението на дяловете за маскиране на истинските бенефициери и произхода на средствата.
И тук идва на „бял кон“ Програмата за иновации, която е част от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ ), или преведено: най-новата европейска схема за разпределение на субсидии към обръчи от фирми, установени в политико-икономическите схеми и вписващи се идеално във въпросната Европейска политика.
Гинка Върбакова, която искаше да купи ЧЕЗ. Братята милиардери Кирил и Георги Домусчиеви. Синът на депутата Джевдет Чакъров. Висш кадър от бизнес империята на каолиновия крал Иво Прокопиев. Роднини на бивши министри, народни представители и бивши държавни чиновници. Това са големите печеливши от фотоволтаиците. Вече има и виц, че старият лаф – роднина – милиционер е заменен с депутат – фотоволтаик. Много от инвеститорите са скрити зад офшорки и подставени лица, но в средите се знае за кого от сивите костюмчета работят.
Все повече огромни фотоволтаични централи се въвеждат в експлоатация и се свързват в енергийната система в последните месеци. Една от тях е в Ловеч. Изградена е на територията на бившия завод „Балкан“, където трябваше да се изгради предприятие за електрически автомобили. На 15 юли 2021 година Кирил Петков отривисто обяви от Ловеч, че там щяло да има завод за електромобили още през следващата година и щели да бъдат разкрити над 1000 работни места. Тогава стана ясно, че съдружници в инвестицията ще са фирма на братя Домусчиеви, които са собственици на терена, и германски стартъп.
Днес съпредседателят на „Продължаваме промяната“ мълчи по въпроса. Нов завод и електромобили така и няма, а всичко. се оказа поредната опашата лъжа. В същото време на територията на стария завод вече е изградена петата по големина фотоволтаична централа в България с мощност от 106,2 MWT. Присъединена е към мрежата през май тази година и вече носи печалби на собствениците. Фирмата инвеститор има капитал от 168 милиона лева. Това е „Фотоволтаична централа – Ловеч“ ЕООД, собственост на „Бул инвест груп 2009“ АД. Като действителни собственици са вписани служители на Домусчиеви, но финансирането на инвестицията е осигурено директно от фирма на братята. Централата вече има лиценз от КЕВР. Близките до ГЕРБ и ПП братя Домусчиеви фигурират в списъка на най-големите фотоволтаици с още две централи. Те са изградени в Пещера и Разград за нуждите на предприятията им за химически продукти, но излишно произведената електроенергия може да се продава и на свободния пазар.
Друг голям инвеститор в соларни паркове е Гинка Върбакова. Тя стана известна през 2018 година, когато фирмата й беше одобрена от ЧЕЗ, за да купи бизнеса им в България. След шумен скандал КЗК спря сделката, а съмненията за задкулисни договорки остават и до днес. Върбакова все пак остана в енергийния сектор, и то за много милиони. През септември 2021 година към системата е присъединена централата на фирма „Риъл Стейтс“ в пазарджишкото село Априлци – втората по големина у нас с мощност от 183.8 MWT. Инвестицията е за 120 милиона лева.
Третата по големина фотоволтаична централа е на фирмата „Белозем Солар Парк 3“ в село Крайници до Дупница. То е на съдружниците Иван Кръстев и Сами Чакъров, който има по-голям дял в бизнеса. Сами Чакъров е син на депутата от ДПС Джевдет Чакъров, който беше и министър на околната среда в Тройната коалиция. Сами Чакъров е съсобственик и в десетки по-малки соларни паркове и бизнесът му е основно в тази сфера. Последната му инвестиция е в село Крайници. Централата е въведена в експлоатация през май 2023г., а мощността й е 123 MWT.
Голям играч в бизнеса с фотоволтаици е и синът на Рамадан Аталай, който е колега на Джевдет Чакъров в парламента. Проект за огромна централа до Поморие имат фирми на Красимир Гергов и Валентин Златев. Интереси в тази сфера има и Цветелина Бориславова.
Няколко пъти в последните години депутатите трябваше да променят закони, свързани с цените на електроенергията. В края на 2021 г. при обсъждане на мораториум за вдигането на тока, водата и парното народният представител от „Възраждане“ Цончо Ганев обяви от парламентарната трибуна, че 160 депутати имат бизнес с възобновяеми източници – фотоволтаици, вятърни и соларни паркове. Точно енергията от тях оскъпява цената за крайния потребител.
През последните години няколко депутати, общински съветници и техни роднини излизаха с фирми за производство на ток от фотоволтаици, но размерите им са скромни в сравнение с първите 20 огромни паркове.
12-и в класацията е Иво Прокопиев с фирмата си „Инвесто Партнерс“, която има инсталации за 33 MWT в Разлог. Той е сред най-големите играчи в бранша. Има фирма и за производство на инсталации. Парковете му са в съдружие с чужденци и са на територията на цялата страна. Съгражданинът му от Разград Никола Николов, известен като основна фигура в кръга „Агнешки главички“ на Иван Костов, пък е член на
Българската фотоволтаична асоциация и също има интереси в този бизнес. Колега там му е Гинка Върбакова, както и Меглена Русинова – управител и съдружник на соларни фирми със собственици Иво Прокопиев и други от кръга „Капитал“. Русинова дори е председател на управителния съвет на асоциацията, която брани интересите на соларните бизнесмени. Неин заместник е Владимир Аличков, който пък е съдружник в много фирми за производство на ток от слънцето с Ивайло Главинков – доведения син на Христо Бисеров, който стана мултимилионер от ток още като младеж благодарение на информацията и връзките на баща си.
Да не забравяме и нашето собствено участие в този зелен фарс. Със съжаление гледаме как средства, бюджетирани уж за иновации и развитие, се разпиляват като семена на вятъра, с надеждата да поникнат някъде, някъде където инвестицията в батерии с „дълъг“ живот от пет – шест години изглежда като добра идея. В този контекст, само таз-годишните близо 600 милиона лева субсидии изглеждат като прекалено голяма сума за експерименти, чийто риск и възвръщаемост изглежда не са изцяло премерени и по никакъв начин публично обосновани!
Но какво са няколко милиона на фона на милиардите загуби през чуждите европейски търговски вериги, които съсипаха българското земеделие и производства в селата?… Хубаво е тези въпроси да си ги зададат всички онези, които трябва да се огледат пред огледалото на собствената си съвест – като се започне от служители в министерства и администрации и се стигне до обикновения работник, приел предателството да работи на подобен род обекти.
Няма съмнение, че истинските победители в тази ситуация са големите корпорации, които, скрити зад сложни схеми и регистрации в офшорни зони, непрекъснато източват ресурсите на континента, оставяйки зад себе си изцедени земи и разрушени общности.
В този момент на размисъл е важно всеки от нас да се запита за цената на така наречения прогрес и да оценим дали това, което губим, не е по-ценно от това, което печелим. Само така можем да се надяваме да извлечем поуки от тази екологична трагедия и да работим за по-балансирано и устойчиво бъдеще, което наистина уважава както природата, така и хората, които живеят хармонично с нея.
Иначе, горко ни.
Be the first to leave a review.
