Каролина Калибацева, художник – живописец по образование и приложник по призвание.
-
- октомври 4, 2024
Тя е на 36 години, от Благоевград зодия рак и животът й е едно безкрайно емоционално приключение! Майка й е избрала името Каролина, защото то обединява имената на двете й баби Корнелия и Ирина. Дъщеря е на Борис Калибацев, когото всички наричаха Боро и който напусна земния си път през 2010 година. Беше известен в Благоевград и региона като майстор приложник на ковани и цветни метали. „Всичко от метал му се отдаваше”, споделила дъщеря му Каролина. „Неговият баща и мой дядо Васил Калибацев е бил бижутер, златар и аз по неведоми пътища, около 40 дни след смъртта на татко, започнах работа в една бижутерия. Не съм учила занаята нито от дядо, нито от татко, но явно изборът ми не е случаен, има някакъв ген и съдба, и аз поех по моя си път, продължавайки техния”
„Малко след като баща й умира, Каролина се преместила да живее в София. „Усещах, че трябва да се махна от Благоевград, да се съвзема от загубата. Някъде до 40-ия ден от неговата смърт, време, в което казват, че духът още витае по земята, получих работа в бижутериен магазин в центъра на София. Още не бях започнала да се обучавам в тънкостите на занаята, но имаше какво да науча, например как да общувам с клиентите, да разбера различните им вкусове. За четири години работа там успях да уловя какво харесват хората, какво биха носили, какви избори правят… Жените имат различен стил, мъжете обичат да подаряват бижута. Този опит много ми помогна, когато започнах сама да изработвам бижута и вече знаех какво би се харесало и кое изделие е за единици хора.
Майка ми Капка Калибацева беше психолог в Националната хуманитарна гимназия „Св.св. Кирил и Методий – бивша Солунска” в Благоевград. Пенсионира се миналата година. Доста поколения минаха през гимназията по време на нейния трудов стаж, така че е познат психолог в града. Аз също завърших тази гимназия, която е любимото ми училище, и след това учих в Югозападния университет – педагогика на обучение на изобразителното изкуство. Това беше много богата и разнообразна специалност, защото голяма част от преподавателите ни идваха от София. Те бяха специалисти от Художествената академия, от Софийския университет. Преподавателите от града също бяха много добри творци и аз съм доволна от това, че висшето си образование като художник завърших в Югозападния университет „Неофит Рилски”. Тези знания много ми помагат сега, защото в бижутерията има много рисуване, а и аз развих мой стил в този вид изкуство, който дотогава никъде не бях видяла – да рисувам върху среброто и да гравирам на ръка своите рисунки в миниатюра. Правя авторски неща. Директно върху сребро 925 правя малки персонални рисунки. Например някой може да поиска да му нарисувам връх Вихрен, или любимото му куче, или рисунката на детето му и аз на ръка да я прерисувам върху сребърна пластина и така правя индивидуално бижу. Приемам това като мое призвание, правя го с удоволствие и всяко парченце сребро, което излиза от ръцете ми, е направено с много мерак и с много желание. А защо избрах среброто? Мога да обработвам и злато, те са идентични като метал, но среброто освен че е благороден метал, има много красив блясък в чистия си вид. Среброто много добре резонира с нашето тяло. Ако имаме натрупани токсини в тялото си, среброто по-бързо потъмнява. Всичко съм изучила за среброто, много го уважавам като метал, но не е това причината да работя с него. То е ковък метал, с който могат да се прилагат разнообразни техники, да се постигнат хубави ефекти и дава широк спектър на възможности”- споделила Калибацева.
На въпроса дали съжалява, че баща й не е видял това, което прави сега, тя казала: „Не и по начина, по който ние го разбираме, но аз имам доста интуитивни моменти, в които знам, че той не ме е оставил и съм сигурна, че вижда много от нещата, които правя. Спокоен е, че голяма част от неговите инструменти се използват и се случват хубави неща с тях”.
Каролина започнала разказа с бижутерството, но тя е не по-малко популярна и като спортист. Спортувала не от детските години, а от студентските бригади в Америка. „Там джогингът, бягането по улиците беше много популярно”, споделила тя. „Тук, в Благоевград, някои тичат по алеята до Бачиново само ако искат да свалят килограми, а там хората бягаха за удоволствие, за тонус, за самочувствие и най-вече за здраве.Това много ми хареса и въпреки че работех на две места по 13-14 часа на ден ,бягането не ме изморяваше, а ми идваше като хубав релакс и ме тонизираше. Там през 2009-2010 г. започнах да бягам и си купих първите маратонки. Когато се върнах в Благоевград, отново попаднах в средата на моите връстници, с които ходихме на дискотеки и се забавлявахме, така че спортът остана на заден план, но после отново се завърна при мен и през 2013 започнах да практикувам планинско и маратонско бягане. То така се загнезди в начина ми на живот, че си върви успоредно с всичко, което ми се случва в живота – бременност, раждане, отглеждане на детето ми, работата, с всичко. Спортът ми помогна да родя лесно и още на 11 ден след раждането излязох да бягам. Бягам целогодишно поне четири пъти седмично. Нагаждам се според условията на сезона. През лятото при горещините бягам рано сутрин, или късно вечер. В планината през целия ден е прохладно и приятно. В София Витоша ми е близко. От вкъщи ми трябват буквално 10-12 минути да стигна до изходната точка на Симеоново и да потегля нагоре към Черни връх. Зимата избягвам сутрешните часове, бягам повече по обяд, когато има слънце и по-малко мъгла. Това движение е като да пиеш вода или да си вземеш витамина сутрин”, споделила още тя.
На въпроса кои са най-добрите й постижения досега тя отговорила: „В маратонското бягане поскоро говорим за лични резултати, които подобрявам през годините. Маратон за 3 часа и 17 минути ми е най-доброто време, което е едно прилично аматьорско време. На полумаратон успях да направя 1 час и 29 минути. Който се занимава с този вид бягане, тези часове и минутите, които споменавам, сигурно му говорят нещо и знаят колко трудно се бута 1, 2 или 3 минути надолу. Това е въпрос на седмици и месеци тренировки. Истинската ми сила обаче е планинското бягане. Стръмните технични терени са си моите и за преодоляването им имам много повече медали и спечелени призови места. Планинското бягане „Мальовица скайрън” е най-любимото ми състезание. Трасето до връх Мальовица е стръмно, технично, обиколно и именно по това трасе няколкото призови места са ми най-голямата гордост и удоволствие, които помня през годините”, добавила Калибажева.
„Винаги, когато ходя някъде на почивка, най-напред правя бърза справка за изходната ни точка и как най-бързо мога да стигна до Рила или Пирин. В Благоевград удоволствие ми доставя късото интервалче до кръста. Няколко пъти качвам и слизам от Вароша до параклиса „Света Троица” – много приятно и технично трасе. Навсякъде, където има хълмове, дори и да са малки, пак стават за тренировка”. Попитана за Руен Калибацев, който всички познават като спортист, скиор, треньор по тенис на корт и като приятел, се оказало че Руен й е чичо, брат на баща й Боро. „Може би донякъде и той запали в мен искрата за спорта”, споделила Каролина. „Тренирах при него тенис на корт като малка, но не продължих с тениса, въпреки че много го харесвам като спорт”.
Мъжът до нея е Юлиан Черешаров и също се занимава със спорт, но не бягане, а волейбол, което сега му е за разтоварване, споделила Каролина и добавила: „Работи в строителството. Правят подвижни асансьорни платформи за строежи. Завършил е Националната спортна академия и винаги ми помага в моите подготовки, дали с масаж след тренировка или саппорт по време на състезанията. Никога не е казал: Уморен съм, стига вече! Напротив, ентусиазира се, интересно му е, следи резултати, вълнува се от спорта. Той е от Долна баня, разположен на 9 км западно от град Костенец, от другата страна на Рила. Обичаме да си казваме, че сме от двете страни на Рила и сме се срещнали по средата. И двамата имаме татуировки на връх Мусала, защото той един вид е по средата на родните ни места”. Дъщерята на Каролина се казва Келара и вече е на 8 години. И тя обичала да спортува без напомняне от страна на майка й. „Може би е взела личния пример от мен и е видяла,че с тренировки резултатът накрая е сладък и си заслужава. Подвижна и жилава е, спортен тип момиче. Кръстих я Келара, защото първо е старобългарско име от Х век, което намерих, ровейки се в списъци с древни женски български имена. И между Калина, Косара и други хубави наши имена избрах Келара, защото е различно, но си е наше и никъде в чужбина не се среща. Проучила съм този факт и още преди да забременея го бях избрала за моето дете. Вдъхнови ме легендата за тракийката Келара, която лекувала с минерални води. Керала сега ще е втори клас. Ателието ми е на 50 метра от двора на училището и винаги мога да реагирам, ако нещо е забравила и поиска да й занеса. И двете сме винаги в близък контакт”. Каролина винаги се завръщала с обич в родния си Благоевград. „Там ме връщат много спомени, защото съм зодия рак и съм сантиментална. Много сладки моменти ме преследват като минавам по уличките на Джумаята и навсякъде има какво да разкажа като преживяване.Тук е майка ми и приятелите. Целият район между гарата и Езиковата гимназия е моето пространство, защото израстнах на ул. „Марица”. Бяхме много деца в нашата махала, дори имахме лукса да се разделяме на големи компании, на големи тайфи, да се караме, да се съюзяваме и имахме разкошно детство, което не се забравя!”.
Попитана, бягайки физически, докъде иска да стигне в духовен план? „Бягането винаги дава нови висоти. Бягайки, правя открития за себе си, които може да са много мънички или пък много грандиозни, но съм сигурна, че бягането ме изчиства, дава ми хармония, която после ми помага при всяко друго мое действие, в което се стремя да бъда автентична, витална, истинска, спокойна, да бъда себе си. Към тези неща се стремя.Това, което вече съм постигнала, да продължа да поддържам. Освен това голяма част от идеите за бижута ми идват докато бягам”. Спомням си мисълта на Бодлер: „Бъди вечно пиян – не роб на времето, от вино, жени, поезия или добродетел – все едно!”. Каролина непрекъснато търсела разнообразието в живота, защото сега повече от бягането е била влюбена в мотора и се опиянявала от времето, в което има възможността да полети с него. Моторът е била новата й страст през последната година. На него отделяла голяма част от времето си, както и на любимия мъж Юли, прекрасната дъщеря Келара и кучето Чери, с които обичали да пътешестват, през почивните дни. Останалото време било, за да твори красота, за да има бижута в живота на хората, сътворени от Каролина Калибацева.
Be the first to leave a review.
