„За нищо не ставаш“: Как думите нараняват детската душа
-
- май 30, 2024
„За нищо не ставаш! Толкова си непохватен!“ Забележки, обидни коментари, гневни изблици: емоционалното насилие е невидимо, но то може да остави дълбоки следи в детската душа, пише Deutsche Welle. Колко строги трябва да сме с децата?
Отдавна са отминали времената, в които учителят можеше да размахва пръчка в час. Въпреки това обаче и днес изненадващо голям брой родители не виждат нищо лошо във физическото наказание. А учените отдавна са доказали, че това не е полезен начин за възпитание. В най-лошия случай то може да остави белези върху децата за цял живот, пише АРД .
Въпреки че през годините в Германия одобрението за телесните наказания като начин за възпитание постоянно намалява, предполагаемо леките наказания, например един шамар, в никакъв случай не са изчезнали, посочва АРД. В публикацията се цитира проучване, проведено от
Университетската болница в Улм през 2020, според което над 52% от 2500 анкетирани са се съгласили с твърдението, че едно пошляпване по дупето „нe вреди на никого“. 23% смятат, че е нормално да се зашлеви шамар на дете като част от възпитанието му, а за 7% от германците един хубав бой е приемлива възпитателна мярка.
В порочния кръг на насилието
Одобрението на подобни телесни наказания е значително по-високо сред мъжете, отколкото сред жените. А тези, които са били физически наказвани като деца, често правят същото със своите деца. Така например сред хората, насилвани като деца, одобрението за пошляпването по дупето като възпитателна мярка е 16 пъти по-високо, отколкото при останалите, които не са преживявали физическо насилие в детството си. В тази връзка изследователите от Улм говорят за „порочен кръг на насилието“.
Във всеки случай от подобни наказания няма никаква възпитателна полза, казва за АРД Тобиас Хекер, професор по клинична психология и изследване на насилието в университета в Билефелд. „Подобно наказание всъщност винаги води до борба за надмощие, която има малък възпитателен ефект, но затова пък предизвиква голяма съпротива у детето“, добавя той.
„Нищо не става от теб“
И докато шамарите са видима форма на насилие, има и друг вид насилие, което често е невидимо. Става дума за емоционалното или вербално насилие. Обидните забележки или демотивиращите коментари често не се разпознават като насилие. Но и те имат сериозни последствия за психичното здраве.
Емоционалното насилие обикновено се осъществява чрез кратки, изпуснати изречения. „Възрастните имат безкрайно много начини да сплашат детето, без да го докосват“, казва ръководителката на Германската асоциация за защита на децата Сабине Андресен. „Нищо не можеш“, „Нищо не става от теб“ или „Ти си толкова некадърен!“ са подобни изречения. Или: „Я не се прави на глупак!“.
Особено във фазата, в която децата трябва да трупат самоувереност и самочувствие, подобни фрази могат да имат разрушителен ефект, казва Андресен. „Ако те чуват такива коментари в продължение на години, това може да има негативни последици във всички области, включително да намали шансовете на детето или младия човек да получи добро образование“, подчертава Андресен.
„Проваляш целия отбор“
За разлика от физическото насилие, учените все още знаят сравнително малко за разпространението и последиците от емоционалното насилие в семействата и училищата. През 2022 обаче Спортният университет в Кьолн и Университетската болница в Улм проведоха представително проучване сред 4300 членове на спортни клубове и се оказа, че цели 63% от анкетираните са преживели психологическо насилие в отбора, а мнозинството от тях – дори повече от веднъж. Проява на такова емоционално насилие е например фразата: „Ти проваляш целия отбор“ или обидни коментари, свързани с теглото на детето.
„Възрастните често не осъзнават как подобни думи унижават и демотивират децата“, казва Андресен пред АРД. В едно международно проучване деца са споделили, че да живееш в атмосфера на емоционално насилие е по-лошо от един шамар. Депресията, тревожността и прекомерното усещане за стрес в зряла възраст също се свързват с преживяното емоционално насилие в детството и юношеството.
Възрастните трябва да осъзнаят по-добре последиците от подобно поведение, казва Андресен. „Емоционалното насилие не оставя видими следи и много често децата трябва да се справят сами с последствията“, посочва още тя пред АРД.
Колко строги трябва да сме с децата?
Важно е да се разбере също, че препоръката да не се използва телесно насилие като мярка за възпитание не означава да прощаваме всичко на децата. „Децата се нуждаят от напътствия. Важно е те да знаят, че има правила и граници. И ако правилата не се спазват, това няма да им се размине без последици“, подчертава Хекер.
„Когато децата нарушават някакви правила, те са наясно с това. Това също има възпитателен ефект“, уверява специалистът. От друга страна той вижда в наказанието и нещо повече – възможност за родителите да регулират собствените си емоции и чувства. „Всеки родител в някакъв момент ще кресне на детето си“, казва Хекер. „Това не води веднага до вредни последици за детето. Но е важно да се замислим след такава ситуация“, съветва той. И да се извиним.
Be the first to leave a review.
