Съвременната българска жена има постижения, има с какво да се гордее и няма от какво да се срамува, важно е и да не се страхува, заяви експерт

Съвременната българска жена има постижения, има с какво да се гордее и няма от какво да се срамува, важно е и да не се страхува, каза в интервю за БТА изпълнителният директор на Фондация „Център за изследвания и политики за жените“ Татяна Кметова по повод днешния Международен ден на жената – 8 март.

Според нея съвременните жени са доста уверени в себе си, в собствените си възможности и в това, че няма да имат пречки да ги реализират нито от страна на обществото, нито от страна на семейството. За много млади жени реализацията на техния потенциал, това, което носят в себе си като способности и характер, което са придобили като знания и умения, се изразява именно в желанието да бъдат реализирани – професионално, творчески, житейски, да бъдат успешни в различни области на живота.

Българката днес не смята, че има образование, което да не е подходящо за нея 

Много жени днес правят забележителни кариери в области и професии, до които не са имали достъп в миналото. Това е огромно постижение на съвременните общества. Жените пълноценно и пълноправно участват и изграждането на своето благосъстояние, градят с приноса си развитието и благосъстоянието на своите семейства и на обществото като цяло, каза Кметова. Българката днес не смята, че има образование, което да не е „подходящо“ за нея – например, това да си инженер, да работиш в сферата на точните науки и високите технологии. Точно обратното, България е на първо място в ЕС по дял на жените, заети в областта на информационните и комуникационните технологии, припомни Кметова. Попитана как се разбират жените с изкуствения интелект, тя каза : „Със сигурност с лекота, защото са достатъчно компетентни“.

По думите ѝ съгласно Конституцията няма нито ограничения, нито привилегии по признака пол, така че от тази изходна точка законодателството в различни области решава различните въпроси – например Кодексът на труда защитава правата на работещи жените в заетостта и в майчинството. Проблемът не е толкова в правата, които са законово закрепени, а по-скоро в това дали жените ги познават и знаят как да ги упражняват и защитават, както и в нагласите на хората към прилагането им, да не ги накърняват съзнателно или несъзнателно по признака пол. Това се отнася както към кариерното развитие на жените, така и към заплащането на труда им по формулата „равно заплащане за равностоен труд или за труд с равна стойност“.

Разликата между доходите е 12,6% в полза на мъжете

Законодателството не позволява дискриминация по признак пол в сферата на заплащането, каза Кметова. В същото време данните показват, че разликата между доходите през 2022 година (последни данни от НСИ) е 12,6% в полза на мъжете. Спрямо предходната година това е увеличение с 0,6 процентни пункта. През последните години тази разлика се движи между 12 и 15 процента.  България обаче е сред страните членки с по-ниска от средната за ЕС разлика в заплащането по пол. Кметова коментира, че заплащането в сфери, които традиционно са феминизирани – например тези, свързани с грижата за хората, все още е ниско. Обществото ни трябва да продължи да полага усилия тези сектори, в които се трудят преобладаващо жени, да не бъдат подценявани като важност и сложност, а оттам – и като заплащане. Националната статистика обобщава различни професии в рамките на една икономическа дейност, например  „Хуманно здравеопазване и социални дейности“. Там са заети предимно жени, защото все още се смята, че те са по-подходящи за т. нар. грижовни професии, но точно в тази област разликата между заплащането на жените и мъжете е висока – имаше периоди, в които стигаше и до 20-30 процента, допълни Татяна Кметова.

Според нея разликите в заплащането идват от много различни фактори – и заради това те трябва да се изследват и огласяват. Трябва да има повече разбиране за това, че женският труд не може да се смята за втора категория, не може да се подценява, или пък някои „предприемчиви“ работодатели да смятат, че като плащат по-малко на наетите от тях жени, ще спечелят повече, като създават всъщност условия за нелоялна конкуренция на пазара, заяви експертът.

Много положителни промени има в това как младите жени и младите мъже днес градят личните и семейните си взаимоотношения, вземайки най-доброто от предходните поколения, но и преодолявайки стереотипни нагласи, които вместо да събират, са разделяли в миналото.

Майките вече не пазят ревниво грижата за децата като единствена своя област на изява

Днес грижата за децата и домашните задължения до голяма степен са споделени. Майките не пазят ревниво тази територия като единствена своя област на изява, а бащите все повече не са само техни заместители, когато се налага, а пълноценни родители със свое място в живота на детето, посочи Татяна Кметова.  Експертът допълни, че наблюденията в детски градини и училища показват, че понякога бащите са родителите, които с по-голямо желание участват и с по-голямо внимание следят за развитието на детето. Това, към което трябва да се стремят съвременните родители, е да възпитават в децата си умения да изразяват адекватно чувствата си. Понякога най-младите не знаят как да се самоизразят, така че да не накърняват чувствата на другите. По думите на Кметова има една много хубава тенденция в българската образователна система напоследък, че във фокуса на вниманието ѝ застава т. нар. емоционална интелигентност –  може би все още недостатъчно, но това вече се разбира като потребност, допълни тя.

Насилието над жени най-често е израз на представата в част от обществото, че жената е по-маловажно човешко същество

Изпълнителният директор на Фондация „Център за изследвания и политики за жените“ обаче отбеляза, че въпреки положителните тенденции,  житейският, семеен, интелектуален или реален опит са тези, които определят възприятията на хората за взаимоотношенията. Всички живеем в различна среда и се оформяме по нееднакъв начин. Именно влагането на идеята за равенството на жените и мъжете на различни нива във възпитанието на децата и в образователната система ще допринесе за преодоляване на това негативно явление, каквото е домашното насилие и насилието над жени в частност. Най-често то е израз на представата, че жената е по-маловажно човешко същество и заради това трябва да се контролира, следи, малтретира, командва и т. н., коментира Кметова. Наблюденията ѝ сочат, че положителните промени не успяват да преборят това възприятие в част от обществото ни.

Вече 25-30 години неправителственият сектор предоставя защита и услуги на жените, жертва на насилие. Обществото днес вече споделя, че не е добре да си затваряме очите с мотива, че е въпрос на частни взаимоотношения. „Не, не е въпрос на частни взаимоотношения, защото растат деца, които са достатъчно травматизирани от домашното насилие, което се упражнява върху тях или пред тях, и ние като общество трябва да ги съхраним“, заяви експертът. Жените често се страхуват, че няма да се справят сами, особено ако има и деца, а цялото общество трябва да им покаже солидарност в преодоляването на страха, каза Татяна Кметова.  Тя посочи, че протестите в цялата страна в подкрепа на 18-годишната Дебора Михайлова от Стара Загора, която стана жертва на насилие, са показали, че подкрепата на жертвите и борбата срещу насилието стават осъзнат проблем за цялото общество: „Имаше толкова много млади хора на тези протести, много млади мъже застанаха зад каузата да се противопоставим на насилието над жени“, допълни Кметова.

8 март – денят, в който трябва да изразим солидарност с всички жени по света 

Кметова смята, че на 8 март е добре да си припомним, че като общество сме възприели, че т. нар. женски въпрос, свързан с правата на жените, е отдавна решен и рядко се вглеждаме в проблемите, които остават или се създават наново, не виждаме и онези жени, които имат нужда от подкрепа.

Според нея 8 март е денят, в който трябва да изразим солидарност с всички жени по света. Това е ден, в който отдаваме признателност за техните постижения, без да се вземат предвид разделенията, независимо национални, етнически, езикови, културни, икономически или политически.  Тъй като Международният ден на жената се отбелязва под егидата на ООН, всяка година се анонсира различна по тема кампания, свързана с развитието на жените. През 2024 г. мотото на кампанията е „Инвестирайте в жени: Ускорете напредъка“. Постигането на равенство между половете и благосъстоянието на жените във всички аспекти на живота е по-важно от всякога, ако искаме да създадем проспериращи икономики и здрава планета.

У нас през годините акцентът на 8 март се измести и освен като ден за изразяване на подкрепа с правата на жените, се възприе като празник и като Ден на майката. Всъщност всеки, който иска, може да го отбелязва, както иска –  това е един прекрасен пролетен ден, в който мнозина ще поздравят майките си, любимите си, колежките си –  нека го направят. Те ще изразят уважение и обич, които имаме нужда да получаваме всеки ден, допълни Кметова.