Поетесата Цветелина Стефанова: Лицемерието ме изкарва от равновесие, но винаги има надежда

Поетесата Цветелина Стефанова е от София, но с град Гоце Делчев я свързват много творчески и лични контакти. Такъв например е събратът й по перо  Юлиан Соколов. Запознават се преди около 3 години и приятелството на творческа основа остава трайно. Идвала е в Неврокопско поне 20 пъти и намира този китейн край като чист и подреден.  Социалните мрежи са каналът, по който Цвети общува с приятели и почитатели от цялата страна. Всеки може да добие представа за нея и стихотворенията й като я открие във Фейсбук на личния й профил Цветелина Стефанова или на страничката й – Цвети-Поезия за горещи сърца.

Какво Ви харесва в нашия град?

– Аз не съм крайно взискателна. Прави ми впечатление , че е много чист и поддържан град, хората са лъчезарни, усмихнати.

Как прекарвате времето тук, къде ходите?

-Ходя в парка най-вече, правя си моите 10 хиляди крачки.

Как се запознахте в Юлиан Соколов?

-Покрай творчеството.

Той прочете нещо Ваше или обратното?

-Той прочете нещо мое. Аз по принцип съм от творците, които, колкото и невероятно за звучи, не чета чужда поезия. Умишлено не го правя. За да си остана автентична и да не се влияя.

Колко книжки сте издали?

-Пет и шестата е на път, ще излезе февруари месец. Само поезия. Имам и проза, но там не съм чак толкова добра.

Какво показва продажбата на книгите Ви, съвременните хора  четат ли поезия?

-Специално моите книги ги четат. Да не звучи като хвалба, но аз откакто съм започнала да издавам, на мен четящите са ми едни и същи и те ме карат да издавам и преиздавам.

Откъде знаете, че са едни и същи?

-Защото са ми от фейсбук. Аз не се рекламирам на друго място. Като издам книжка, ги уведомявам, но имам и представяния на живо. На моя профил имам вече 5000 приятели, над 10 хиляди ме следват, а на страничката са ми 17 200 последователи.

Има ли човек, с който се консултирате като пишете?

-Да. Има. Макар, че напоследък не съм писала. То при мен идва изведнъж, нищо не е планувано, не пиша графомански. Не може да ме вдъхнови нещо чуждо написано, имам си прекалено много мои емоции. Според мен поезията е не красиво наредени думи, а емоция. Няма ли вградена душата на автора, нещо което да е изживял, да му се е случило,няма как да стане нещо истинско. Винаги  се усеща. Мога да седна да наредя милион красиви думи и накрая ще е едно нищо. Просто пиша като при факс…както си седя , идва ми едно изречение в главата, записвам го някъде, че след 2 минутки няма да го има, и мога да седна след една седмица и написвам няколко стиха.

Подложени ли сте на стрес в съвремения начин на живот?

-По принцип проблемът в днешно време е, че не се зачита моралът. Това най-много ми тежи. И се бутат напред хора, които са удобни.

В какъв смисъл го казвате?

-Че навсякъде се толерират едни и същи особи, които са удобни и на власт, и на малките градове, кметства, хора, които искат да са фактор, а не са. И с цената на всичко се бутат да са фактор. И са склонни да правят компромиси със себе си, с достойнството си, с морала си, само и само да са нещо. В днешният свят нещото, което ме изкарва от равновесие, е лицемерието. Друго нещо е, че ние сме загубили човешкия облик за това кое е редно и кое не. Добродетелите са на изчезване,  макар че моите всички стихотворения винаги са с един прекрасен край. Колкото  и да са тъжни, знам че има надежда и знам, че хората ще се пробудят рано или късно, ако не в този живот, ще е в някой друг. Оптимист съм. И поезията ми е оптимистична. Винаги има надежда.

Значи, който иска да се зареди с положителни емоции, да чете Вашите книги?

-Точно така. На мен читателите ми пишат, на лични или на коментари, че всеки ден като качвам стихотворения по някакъв начин уцелвам моментното им състояние. Има хора, които казват, че се будят само и само да прочетат нещо от мене. Което ми е невероятно, но се оказа факт. Ии знам, че не е лицемерно, те са откровенни, защото нямат никаква файда да лъжат. Това ме радва – да правя хората щастливи. Не съм от комерсиалните хора, мечтата ми е да хода по села и паланки, и съм ходила да правя представяния, пак не с комерсиална цел, а просто  хората имат нужда от облагородяване. Например бях в Пазарджик и едни села ,имах представяне и влязох в читалището, вътре имаше много хора,м ного деца, младежи. И тези младежите отначало ме гледаха с един отегчен поглед . Представянето ми го направихме заедно с един приятел, ди дже Емо, и накрая тези отегчени лица се промениха, видях насреща си едни ококорени очички… Беше хубаво. Подарих после на всички деца книжки и ги попитах: Сега искам искренно да ми кажете хареса ли ви ? И те казаха: Да, много. И то личеше, че е така.

Моята поезия е много лесно смилаема и се разбира от всички. От тези, дето никога преди това не са чели поезия, и от другите, които се имат за по-възвишени поети.

А защо казахме, че надежда има, ако не в този, то в друг живот?Вярвате ли в прераждането?

-Да. Убедена съм, че има прераждания.

А Вие от каква сте преродена?

-Аз монахиня съм била в друг живот.Така ми казаха.

А кой Ви го каза, ходите при ясновидци ли?

-Не, не съм ходила.

А кой Ви го каза?

-Получих откровения в  съня. Аз и за стихотворенията така ми казаха, че ми се диктуват отгоре, с вдигане душевната откава на човека. До момента бях чувала откава само като термин в музиката. Но чичо Гугъл знае всичко, влязох и прочетох, че душевната октава,  когато е висока, на човек аурата му започва да свети и не могат да го доближат никакви тъмни същности.Като един вид пречистване е поезията. Хората са ми казвали, че много плачат. Знаете, че плаченето е вид пречистване. Незнам колко е вярно, сънят беше много ярък…и при мен точно така става, все едно някой ми диктува…Чувала съм, че при някои колеги същото се получава. То не сядаш да го мислиш, сега ще напиша един какво си, то ти идва една изречение,записваш го и след ден,два,три,седмица ти „изниква“ пред очите и го натракваш на един лист.

Нека за край на разговорът ни да представим едно Ваше стихотворение . Кое да бъде?

Трудна любов

Моя трудна любов окъсняла,

Моя нежност и мое страдание,

Моя вечност, разкъсано цяло,

Моя болка, вина, разкаяние!

Моя тиха любов закъсняла,

Спотаена на топка в гърдите,

Моя среща и моя раздяла,

Мой копнеж и тъга в очите!

Моя вечна любов преболяла,

Покорила света на звездите,

Моя мъка, от страст отмаляла,

Ще те пазя до края на дните!