Великденски обичаи и традиции представиха преподаватели и студенти в ЮЗУ „Неофит Рилски“

Обредни хлябове, обичаи и вярванията на българите, свързани с Великден, представиха преподаватели и студенти във Филологическия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград.

Великденската обредност представи ръководителят на катедра „Етнология и балканистика“ към университета доц. Илия Недин, който разказа за обичаите и практиките, които са се извършвали в миналото.

Великден завършва целия цикъл на този обреден комплекс, който започва от Благовец и в него влиза Лазаровден и Цветница, като централната обредна роля в този период е на моминската група, посочи доц. Недин. „В този обреден комплекс има и пластове, които не са свързани с каноничната християнска традиция, тоест предполага се, че са предхристиянски“, посочи доц. Недин.

Сред обичаите, които предхождат Великден в различните краища на страната, е хоро, което играят момите, за да не бъдат залюбени от змей, както и други предпазни действия. „В аграрен план съвпада с прорастването на реколтата в този сезон, затова момите са тези, които са активни обредни дейци“, посочи етнологът и допълни, че през зимните празници основната обредна роля е поверена на момците.

На Великден двете групи – моминската и на младежите, се събират и вече хорото на празника се сключва и двете групи участват активно. Тук обредът прераства в празник, посочи доц. Недин.

Различни обреди се свързват с Великден, като част от тях бяха представени на днешната среща на студенти и преподаватели. В санданското село Пирин в миналото се е правела обредна фигура – камила, свързана с плодовитостта и до която са се докосвали невести, които очакват да заченат своя рожба. По поречието на река Струма в Благоевградско се е разигравала играта „Дрельо“, където активна е била също моминската група. Тук две моми влизат в образите на невеста и младоженец, разказа доц. Недин. В Бургаско е традиционна играта „Мара Лишанка“, при която се прави кукла, с която се обикаля селото и накрая куклата се разваля и се „дави“ в река или язовир.

Доц. Недин разказа и за обредните хлябове и допълни, че съвременната трапеза се различава от тази в миналото. Козунакът не е присъствал сред обредните хлябове, а агнешкото месо е било приготвяно за Гергьовден. Всеки празник се изменя, допълни доц. Недин.

Студенти и преподаватели демонстрираха и стари техники за боядисване на яйца, а в беседата се включиха студенти от Румъния, както и част от украинските бежанци в града.

Организатори са Филологическия факултет към ЮЗУ „Неофит Рилски“ и събитието е част от Националната програма „Българистика“, която има за цел да работи за утвърждаване на българистиката в чужбина, каза за БТА доц. Биляна Тодорова. Това е и причината в днешното представяне на традициите за Великден да се включат студенти, които са в университета по програма „Еразъм“, както и представители на украинската общност в града, допълни доц. Тодорова.