Костадин Паскалев и Кирил Добрев: Ако поеме курс за реформи, Миков рискува много, но дава шанс на БСП
-
- ноември 7, 2014
– Г-н Добрев, идва денят Х за промени в Изпълнителното бюро, за които вие толкова настоявахте. Какво очаквате да обяви Миков?
Кирил Добрев: От няколко седмици тази тема върви по медиите и аз очаквах дебат, но получих опорни точки. Искам да продължим темата на плоскостта на политиката – че Дъбов трябва да си отиде, защото под неговото “мъдро” ръководство партията бе доведена до организационен разпад. Катя Николова трябва да си отиде като шеф на отдел “Избори”, защото нямаме такива спечелени от 2005 г.
– Г-н Паскалев, това поколенчески спор ли е – младите богаташи срещу старите влъхви?
Костадин Паскалев: Стефан Данаилов и Димитър Дъбов са хора от едно поколение, но с различно излъчване в обществото. Затова коментарът е друг – 15 г. БСП се води към фактически организационен разпад и липса на политически ценности. Хората, които я водят в тази посока, не трябва да присъстват в управлението ѝ.
Има една проста логика за партийното строителство: 1. Основни принципи на партията. 2. Основни политики, които предлага в обществото. 3. Организационно развитие, което включва и кадрите. Не може едни и същи лица да изразяват нови политики.
– Ще успее ли Миков да се раздели с Дъбов, Узунов и Катя Николова? Той няма свои хора нито в ИБ, нито в НС, на които да се опре.
К. П.: Давам си сметка, че ситуацията на Миков в момента е изключително сложна и му съчувствам, но ако той иска да поведе БСП към успешни резултати, трябва да реформира партията из основи.
К. Д.: Какво означава кръг от свои хора? Има можещи и неможещи. Миков каза, че ще вървят напред хора, които имат добри резултати на изборите. Искам да докаже това на пленума, пише „24часа“.
– Това не потвърждава ли тезата, че цялата ви атака е заради кариеристки мераци и желанието ви да седнете в стола на Дъбов?
К. П.: Мога ли аз да отговоря на този въпрос?
Няма никакъв
шанс Киро да
седне в стола
на Дъбов
поради една причина – тези, които критикуват партийното ръководство, независимо че то по всяка вероятност ще се преструктурира, имат много малки шансове за издигане. Това е принцип в БСП. И съм сигурен, че Киро си дава ясна сметка за това.
К. Д.: Тези, които критикуват ръководството от телевизора, обикновено нямат шанс за развитие. Има 3-ма души в БСП, няма да назовавам имена, които направиха политическа кариера само от това да бранят ръководството от моите критики. Те нямат нито едно друго партийно изказване.
К. П.: Това е ключов въпрос – анонимниците в БСП, тези, които нямат публична позиция, практически ръководят партията. Край на анонимниците – това трябва да е водещият принцип в БСП.
Вече толкова години ме измъчва, че не може да се намери енергия в партията за реформи. Ако Миков поеме такъв курс, рискува много, но има шанс след 3,5-4 г. да излезе с нова БСП, която да няма сериозен противник срещу себе си. Ако не го направи, рискува БСП.
– Миков обеща, че ще има промени и реформи в партията, но защо вие се вкопчвате точно в тези имена, личен конфликт ли има?
К. П.: Не. Когато едно лице стане изражение на политика, която се води, тогава има такова вторачване. Наистина, не е правилно да се вторачваме конкретно в тези трима човека. Аз съм твърдял на НС, че на БСП ѝ трябва механизъм за изтласкване на хората, които да реализират тази политика и оценка на поведението им. Това не го правим и то ни е проблем.
К. Д.: Хващам се за думата оценка. Тези хора, а има и други анонимници в ръководството от 20 г. – ние не сме дали оценка дали се справят, или не. Затова питам – хората, които ще бъдат предложени, ще излязат ли със своя визия и стратегия за това какво трябва да се направи? Или просто ще избираме някакви хора, този път от кръжеца на новия председател.
К. П.: Връщам се към коментара за поколенческия сблъсък и давам пример – Венелин Узунов е избиран 4 пъти за кмет на Разград – там, където БСП по традиция губи парламентарни избори. Той критикува ръководството на БСП и се превърна във враг. Защо? Подходът трябва да е различен – да се научим да се слушаме, да чуваме аргументите на другия.
К. Д.: Пропастта между редовите членове и симпатизанти, между основните организации и елита на партията вече е огромна. Затова искаме
изтегляне на
конгреса от
2016 за 2015 г.
и пълен цикъл отчетно-изборни събрания, които да изберат нови делегати, а оттам и нов НС. Тогава автоматично ще влезе в сила мандатността. И партията, по механизъм, определен от устава, ще получи нова енергия.
К. П.: БСП непрекъснато говори за млади хора, а когато стане въпрос за местни избори, младите са в края на листите за общински съветници. Твърде малко са младите кандидати за кметове. Капсулираме се в много тесен кръг. Губим подкрепата на обществото, защото нямаме нови лица и нови идеи.
К. Д.: Знам, че съм наивник, но ми се иска тези от ръководството, които са в пенсионна и надпенсионна възраст, да се кефят и да подкрепят поколението на своите деца. Това няма как да стане, докато те седят на трибуната, а всички останали са долу. Хубаво е в паузата между аплодисментите да чуят и едно различно мнение.
– А ако не сте удовлетворени от промените? Вие от години сте в ролята на вечните бунтари, какво следва?
К. П.: Може да не съм бил доволен, но съм печелил избори след избори. Нека сме наясно – не виждам мястото си нито в ИБ, нито като зам.-председател, нито като каквото и да било. Когато вътре в партията има коректив, тогава има перспектива. Ако просто седим и слушаме какво ще каже партийното ръководство и ръкопляскаме безкритично, се получава предишното управление на Станишев.
К. Д.: Защо непременно трябва да съобразя мнението си с това на председателя? Супервпечатлен съм от изказването на Миков пред Градската конференция в София, че на когото не му харесва ръководството – има 15 други партии, да си избере. БСП я има не заради ръководството, а заради всички онези хора, които я носят в сърцето си.
Това, че не си
харесвам някои
от началниците,
не означава,
че не трябва да
остана в БСП
и да не искам нещо да се променя.
К. П.: По този повод ще ви разкажа виц:
В едно дърводелско предприятие в Самоков имало страхотен майстор. Работел прекрасно, обаче непрекъснато псувал ръководството. Един ден за пореден път напсувал ръководството и бил извикан от директора:
– Страшен майстор си, много си добър, но това, че ме псуваш, не мога да ти го простя. Трябва да се разделим.
При което майсторът го погледнал и му казал:
– Ами, шефе, добре, след като не ти харесва, тръгвай си.
Това е положението.
– Това закана да смените Миков на следващия конгрес ли е?
К. П.: Покана. Да се вслуша в добронамерените!
К. Д.: Щом на това ръководство не му харесваме, да си намери други хора, които да управлява.
Be the first to leave a review.
