Съхранителят на фолклора! Салих Буковян от Брезница пред Топ Преса: Баба ми ме отгледа с песните си!

  Интервюто взе Цвети ДИМИТРОВА 

Салих Буковян е човек, който с право може да бъде определен като “ събирач на изкувство „. Родом е от Гоцеделчевското село Брезница и е приел за своя персонална задача опазването и популяризирането на старинното песенно завещание на родното си място. Издирва и събира песенни мостри и разнообразни свидетелства за културата в района повече от 20 години. Създател и началник е на фолклорна групировка “ Брезничанки „, която показва на разнообразни подиуми присъщото песенно и танцово завещание на района.
 Той е счетоводител по специалност, любовта му към фолклора го предизвика да запише компетентност „ национално пеене “ в Югозападния университет в Благоевград, с цел да обогати персоналните си проучвателен ползи с научни знания. Първото му излизане на сцена е едвам през 2015 година, само че единствено година по-късно към този момент има своя фолклорна групировка. А след още две години, с помощта на неуморния му дух, „ Брезничанки “ печелят „ Златна секира “ от фестивала за планински фолклор в Закопане, Полша, както и приз за предпазване на старите фолклорни обичаи от Узбекистан.

Здравейте Г-н Буковян, благодаря, че приехте да дадете интервю пред Топ Преса. Вие сте  успешен фолклорен изпълнител със сценично излъчване на сцена, чрез което излъчване Вие показвате на своите почитатели, че музиката живее в сърцето Ви и е част от живота ви. Как се роди любовта Ви към фолклора?

– Здравейте, Топ Преса! Приветствам Вас и вашите читатели, добре дошли в Брезница! Благодаря за поканата! Първите ми съзнателни спомени са от детските ми години… баба ми, лелите, чичо ми, т.е. моите близки, които пееха с повод и без повод, на семейни празници и сбирки. Баба ми, която ме отгледа с песните си, а тя беше велика жена, най-прочутата певица в Брезница, заедно с дъщерите си, моите лели.  От нея съм наследил любовта към фолклорната музика, от нея знам много песни, помня много прикзки и разкази за „едно време“ както тя се изразяваше. Според мен тя усещаше афинитетът ми към народната песен и съзнателно ме „обучаваше“, за да ме направи приемник на този фолклор и той да продължи да съществува и днес, а нея я няма вече 25 години. За което съм и много признателен!

Спомняте ли си кога запяхте първата си песен?

-Честно казано не си спомням.  По-правилно е да кажа, че дълго време бях латентен изпълнител, пеех  у дома с лелите ми, на нивите и не се показвах пред публика. Помня, обаче първото ми изпълнение на сцена.  Беше през 2015 г. в гр. Разлог на фестивала на мъжките фолклорни групи и индивидуални изпълнители, на който се явих с песента „Сам си са Меймед похвалил“ и спечелих голямата награда на Фондация „Старата България“ за съхраняване мъжкото епическо пеене със съпровод на двуструнна тамбура-дрънка.

Кой са Вашите любими песни, които няма да забравите?

-Всяка една песен свързвам с определени обстоятелства и хора, затова са ми любими всички, всяка една песен е спомен. Все пак като изпълнител любима ми е песента за Вградената невеста, в която се разказва за пренасянето на кръвна жертва при строеж на нова сграда. Това е стара песен и доста разпространен мотив из цялото етническо землище. Брезница  пази свой вариант и аз никога не успявам да я изпея до край, поради прекалената драматична наситеност на фабулата. В един момент емоциите надделяват и не мога да продължа.

Кога разбрахте,че не само носите фолклора в сърцето си, но искате да посветите живота си на народните песни?

-Вече станаха повече от  20 години, откакто издирвам и записвам фолклор от село Брезница и региона. Една от идеите ми, поради която  започнах да записвам, освен да съхраня песенния и словесен фолклор на родното си село, беше и желанието ми в определен момент да използвам тези фолклорни материали  за научни изследвания, което ще разшири и обогати фолклористичните и етноложки проучвания за Брезница и Гоцеделчевският регион. Без подходящо образование това няма как да се случи. Започнах да уча музика, в момента съм студент в 4-ти курс в катедра Музика на ЮЗУ „Н. Рилски“, гр. Благоевград, специалност народно пеене, в класа на гл. а. д-р Мариана Манолева. Зад гърба си имам седем студийни записа и три научни студии.

Какво е музиката за Вас с една дума?

-Понеже говорим за фолклор и фолклорна музика, за мен тази музика е памет и идентичност.

Разкажете ми за Ваш любим момент от сцената?

-Любим момент имам, но той е зад сцената. Това беше през 2019 г. на фестивала в Закопане, Полша с ФФ „Брезничанки“, на която съм ръковоител. Представихме сватбен обичай. Постановката ни беше дълга и уморителна, всеки даде максималното от себе си. Като се прибрахме зад кулисите, в първия момент публиката не реагира, след малко залата избухна в аплодисменти, За нас артистите, реакцията на публиката  е най-точният показател за добро представяне. Бях горд с моите „Брезничанки“! Другият такъв момент, пак в Полша, когато ни връчиха първото място и „Златна брадва“.

Запозната съм, че във Вашето родно село Брезница ръководите Ансамбъл по-народни песни и танци. Бихте ли ни разказали за състава на вашият ансамбъл? От колко човека се състои ,как се роди идеята да го основете?

-Да, така е. Ръководител и основател съм на ФФ „Брезничанки“.  Групата я създадох през 2016 г. Представяме традиционен фолклор от село Брезница. В групата участват 16 жени на различна възраст и с различен социален профил. Идват с желание  на репетиции и изяви, и като всяка една самодейна група, основната причина, която ни събира е любовта към  народната песен. Към формацията има и мъжка група от двама мъже – аз и Шабан Косин. Мъжката група изпълняваме епически песни със съпровод на двуструнна тамбура, която в Брезница наричаме – дрънка. Женската диафония и мъжкото епическо пеене със съпровод на дрънка са двата елемента на песенното фолклорно наследство на село Брезница, което ФФ „Брезничанки“ съхранява, развива и показва. Точно по тази причина създадох групата, защото се появи  вакуум, който изтласка традиционната музика извън сцената, което щеше да доведе до нейното унищожаване.

Благодарим от сърце, че приехте да дадете интервю пред многобройната ни аудитория. Моля за вашето послание към читателите на Топ Преса?

-Благодаря! Пожелавам на всички читатели да бъдат здрави и да продължават да обичат народната музика.