Специалностите в професоналните гимназии в Благоевград се разминават с търсеното на пазара на труда

Голямо разминаване между търсенето на пазара на квалифицирани кадри и предлаганите от страна на професионалните гимназии специалности. Това констатираха работодатели и образователни специалисти, след серията от срещи, проведени в Благоевградска област, като част от подготовката за държавния план прием през предстоящата учебна година.

Поглеждайки към пазара на труда виждаме, че има кадри в изобилие в някои сфери, докато в други все повече не достигат. Има математици и знаещи немски, но няма шлосери и хлебари. Работодателите в Благоевградска област изпитват остра нужда от шивачи, сервитьори, бармани и стругари.

„Ние всяка година вече имаме хора които излизат в пенсия“, казва Сашо Въжаров, работодател.

Въжаров е единственият работодател, който подава заявка към конкретното училище или към Регионалното управление на образованието, за нуждата от работна ръка.

„От 15 години се опитвам да кажа на отговорните фактори, че това нещо трябва да се предвиди – оператори трябват навсякъде“.

Проблем имат и училищата, предвид демографската криза от една страна, и липсата на преподаватели – от друга.

„Те искат подготвени кадри, но конкретно на мен се налага за трети път да обявявам свободно работно място за учител“, казва Димитрина Иванова – директор на Професионалната гимназия по туризъм и лека промишленост „Гоце Делчев“ в Благоевград.

Друг проблем пък е свързан с липсата и недостатъчното кариерно ориентиране сред кандидат-гимназистите. Повече инициативи от страна на общините с идеята, децата сами да разберат какво им харесва, какво ги влече, а не да продължават средното си образование под натиска на родителите си.

„Смятам, че популяризирането на професии като електротехник, машинен техник трябва по някакъв начин да залегне в стратегията на МОН“, коментира Антон Драголов – директор на Благоевградска професионална гимназия „Ичко Бойчев“, Благоевград.

Въпросът какви специалисти ще работят в бъдещата индустриална зона на Благоевград остана да виси без отговор и след тази серия от срещи между образователни специалисти и работодатели.