Съвременният „внос“ на идентичности при помаците в България

 Соня ХИНКОВА, специално за Топ ПРЕСА

Авторитетът на „новите“ имами се гради и от това, че младите мюсюлмани виждат в духовното образо­вание в Турция и Саудитска Арабия много добра перс­пектива за реализация не само в България, но и в чуж­бина и най-вече в Европа. Точно тази гледна точка про­зира в твърденията на рес­пондент, който принадлежи към елитите. Той с гордост разказва че дъщеря му е же­нена в Турция, след като за­минала там да учи в духов­но училище. Синът му учи в Саудитска Арабия шариат и според него едва ли ще се върне – Перспективата му е в Западна Европа – къде­то ценят образованите мю­сюлмани – и дава пример с Великобритания. Може да се предположи, че тази перс­пектива ще се развива като схема, която ще осигури ду­ховници за нарастващите мюсюлмански общности в страни членки на ЕС. На въпроса – „Защо учи в Сау­дитска Арабия?“ – отговаря – защото тогава (преди 5г.) в Турция нямаше добро об­разование (мъж, 50 г., Горно Дряново).

Самият той степенува ду­ховното образование на мюсюлманите по следния начин – най-ниското ниво – в България (самият той е завършил първия випуск на Ислямския Институт през 1993г.), следващото ниво е Турция, а за най-добро смята духовното образование, по­лучено в Саудитска Арабия. Друг респондент прави съ­щото разграничение (въпре­ки споделените съмнения) и на въпрос – Има ли някаква йерархия на завършилите в Саудитска Арабия, в Турция и в България? Кои са по-ува­жавани? – отговорът е – Нас ни гледат като по-нисши. А у нас образованието по ис­лям не е слабо. Има дърпане между завършилите в Тур­ция и в Саудитска Арабия. Има разграничение между завършилите в Саудитска Арабия и останалите. То, между самите университети си има търкания…За това обаче всеки си има собстве­но мнение. Няма подрежда­не. Всичко зависи от човека. Не приемам твърдението, че отличниците от Ислям­ския институт ги изпращат да учат в Турция. Да, вярно там има много добри учили­ща (мъж, 34, Сърница). Тази градация на духовното обра­зование по-качество – Сау­дитска Арабия, Турция, Бъл­гария – се потвърждава при повечето респонденти, но не и от резултатите в количест­веното изследване, където, на въпроса – „Къде трябва да учат мюсюлманските ду­ховници?“ – 56% отговарят – в България, 7.4% – в Турция и 6.7% в Саудитска Арабия.

Чрез „новите“ имами се „внасят“ не само религиоз­ни идеи и норми, но и модели за начин на жи­вот – в бита, в начина на обличане, които също „уплътня­ват“ религи­озната иден­тичност „мюсюлма­ни“ – това, че са забу­лени по раз­личен начин е мода, дой­де от жените на тези, дето бяха в Саудитска Арабия. Гледат и телевизия, ходят и на екскурзия там (жена, 31 г., Сърница). Тази мода мно­го бързо се разпространява в някои селища (Лъжница, махалата Петелци в Сърни­ца), в които имамът е учил в Саудитска Арабия. Следват я първо жените от неговия род, а постепенно към тях се присъединяват и други. Разбира се, има и противо­поставяне, особено по отно­шение на забрадките, както и твърдения, че им плащат, за да се обличат така.[11]

Процесите в Близкия Из­ток и Северна Африка, които са много активни на съвре­менния етап, са свързани с „Арабската пролет“, свалила от власт дълго управлява­лите авторитарни владетели в редица арабски страни, с войната в Либия, с избори­те в Тунис и Египет, които се печелят от мюсюлман­ски партии, с Афганистан, с проблемите с тероризма и с гражданската война в Сирия. Тези събития про­дължават по­вече от година, предизвикват активизиране на ислямския фак­тор и ревитали­зация на исляма, а последиците от тях утвържда­ват ислямските ценности и пар­тии в регионален план. Процесите в Близкия Изток и Северна Афри­ка са в центъра на съвременните международни отношения и медиите – запълват еже­дневно информационното пространство и „невидимо“ и косвено повлияват консоли­дирането на мюсюл­манските общности извън кон­кретния ре­гион – вклю­чително и в България. Само в този контекст, като съп­ричастност към „наши­те“, може да се мисли, че те повлияват религиозната идентификация „мюсюлма­ни“. Като събития обаче те остават в периферията на интересите на мюсюлмани­те в Родопите – Тук никой не се интересува от бунтовете в арабския свят (мъж, 37 г., Корница). Много рядко може да се изрази отношение и то обикновено е мотивирано от лични предпочитания и иде­ологическа съпричастност – харесвам Кадафи и режима в Либия, това е управление (мъж, 45 г., Дебрен).

КОНФЛИКТИТЕ НА БАЛКАНИТЕ

и най-вече етническите и религиозните сблъсъци, кои­то съпътстват разпадането на бивша Югославия, също могат да се приемат като външен фактор, които влияе на „множествената“ иден­тичност на помаците. Тяхно­то влияние е много по-пря­ко, поради географската близост и активното общу­ване с хората от съседните държави. Не може обаче да се търси осъзнаване и зая­вяване на обща „балканска“ същност, под каквато и да е форма на идентичност. Как­то вече беше споменато рес­пондентите не дават осно­вание да се мисли за пряка връзка между етническата идентификация „мюсюлма­ни“ в Босна и Херцеговина и етническото самоопре­деляне на ограничен брой помаци като „мюсюлмани“. Въпреки това, балканските реалности на съвременния етап повлияват най-вече религиозната идентичност „мюсюлмани“. Това влияние е в общ контекст и косвено, както при активизирането на ислямския фактор в Близ­кия Изток. Мюсюлманите в другите балкански страни се приемат като „наши хора“ и се прави сравнение, най-ве­че за това, доколко са сво­бодни да изразяват своята религиозна идентичност – „Тук, ако един мъж излезе с таке или с брада на пазара в Гоце Делчев, няма да се вър­не. А в Струга си ходят сво­бодно албанците с такета и никой не ги закача…“ (мъж, 37 г. Корница).

Сходни са обаче условия­та на по-голяма отвореност към света, на по-голяма мо­билност и повече контакти, които насърчават самоос­ъзнаването и отключват „сътворяването“ на нации. В границите на бивша Югосла­вия тези процеси са много активни през 60-те години на 20-ти век и именно тогава се „създава“ не само „мю­сюлманската“ нация в Босна и Херцеговина, но и „маке­донската“ нация, чийто про­изход се търси далеч назад – във времето на Алексан­дър Македонски. Първата се сътворява и с външно­политически съображения, свързани с лидерската по­зиция на Югославия в Дви­жението на необвързаните, където повечето държави са ислямски. Втората за­почва да се „твори“ първо в емигрантските общности от бивша Югославия в САЩ, за да се заяви по-голяма исто­рическа тежест. След това учените „изобретяват“ исто­рически аргументи и после идва конкретна държавна политика, която утвържда­ва „новите“ нации. В Бълга­рия вече има учени, които „събират“ исторически аргу­менти и създават различни теории за помашки етнос – арабска, Волжско-Камска, Куманско-печенежка и др., в които е залегнала теза­та за предосмански ислям на Балканите и тя печели все повече привърженици. Това „творчество“ е сравни­мо със създаването на на­ции в съседни държави (в един друг период), може да се мисли като своеобразен индиректен „внос“ и като част от процеса на етниче­ско инженерство. Има още една „балканска връзка“, чрез която се „внася“ етни­ческа идентичност „помаци“ от съседна страна (Гърция), но тя е много по-директна и се изтъква често от респон­дентите – Няма тенденция за обособяване на помашки език. Може би е влияние от Гърция (мъж, 53 г., Смолян), както и – Това – за помаш­кия етнос – дойде от гръцка­та пропаганда. Там го изфа­брикуваха, сега го пренасят тук (жена, 50 г., Смолян).

(Продължава в следващия брой на вестник „Топ Преса“!)