Съвременният „внос“ на идентичности при помаците в България
Соня ХИНКОВА, специално за Топ ПРЕСА
Авторитетът на „новите“ имами се гради и от това, че младите мюсюлмани виждат в духовното образование в Турция и Саудитска Арабия много добра перспектива за реализация не само в България, но и в чужбина и най-вече в Европа. Точно тази гледна точка прозира в твърденията на респондент, който принадлежи към елитите. Той с гордост разказва че дъщеря му е женена в Турция, след като заминала там да учи в духовно училище. Синът му учи в Саудитска Арабия шариат и според него едва ли ще се върне – Перспективата му е в Западна Европа – където ценят образованите мюсюлмани – и дава пример с Великобритания. Може да се предположи, че тази перспектива ще се развива като схема, която ще осигури духовници за нарастващите мюсюлмански общности в страни членки на ЕС. На въпроса – „Защо учи в Саудитска Арабия?“ – отговаря – защото тогава (преди 5г.) в Турция нямаше добро образование (мъж, 50 г., Горно Дряново).
Самият той степенува духовното образование на мюсюлманите по следния начин – най-ниското ниво – в България (самият той е завършил първия випуск на Ислямския Институт през 1993г.), следващото ниво е Турция, а за най-добро смята духовното образование, получено в Саудитска Арабия. Друг респондент прави същото разграничение (въпреки споделените съмнения) и на въпрос – Има ли някаква йерархия на завършилите в Саудитска Арабия, в Турция и в България? Кои са по-уважавани? – отговорът е – Нас ни гледат като по-нисши. А у нас образованието по ислям не е слабо. Има дърпане между завършилите в Турция и в Саудитска Арабия. Има разграничение между завършилите в Саудитска Арабия и останалите. То, между самите университети си има търкания…За това обаче всеки си има собствено мнение. Няма подреждане. Всичко зависи от човека. Не приемам твърдението, че отличниците от Ислямския институт ги изпращат да учат в Турция. Да, вярно там има много добри училища (мъж, 34, Сърница). Тази градация на духовното образование по-качество – Саудитска Арабия, Турция, България – се потвърждава при повечето респонденти, но не и от резултатите в количественото изследване, където, на въпроса – „Къде трябва да учат мюсюлманските духовници?“ – 56% отговарят – в България, 7.4% – в Турция и 6.7% в Саудитска Арабия.
Чрез „новите“ имами се „внасят“ не само религиозни идеи и норми, но и модели за начин на живот – в бита, в начина на обличане, които също „уплътняват“ религиозната идентичност „мюсюлмани“ – това, че са забулени по различен начин е мода, дойде от жените на тези, дето бяха в Саудитска Арабия. Гледат и телевизия, ходят и на екскурзия там (жена, 31 г., Сърница). Тази мода много бързо се разпространява в някои селища (Лъжница, махалата Петелци в Сърница), в които имамът е учил в Саудитска Арабия. Следват я първо жените от неговия род, а постепенно към тях се присъединяват и други. Разбира се, има и противопоставяне, особено по отношение на забрадките, както и твърдения, че им плащат, за да се обличат така.[11]
Процесите в Близкия Изток и Северна Африка, които са много активни на съвременния етап, са свързани с „Арабската пролет“, свалила от власт дълго управлявалите авторитарни владетели в редица арабски страни, с войната в Либия, с изборите в Тунис и Египет, които се печелят от мюсюлмански партии, с Афганистан, с проблемите с тероризма и с гражданската война в Сирия. Тези събития продължават повече от година, предизвикват активизиране на ислямския фактор и ревитализация на исляма, а последиците от тях утвърждават ислямските ценности и партии в регионален план. Процесите в Близкия Изток и Северна Африка са в центъра на съвременните международни отношения и медиите – запълват ежедневно информационното пространство и „невидимо“ и косвено повлияват консолидирането на мюсюлманските общности извън конкретния регион – включително и в България. Само в този контекст, като съпричастност към „нашите“, може да се мисли, че те повлияват религиозната идентификация „мюсюлмани“. Като събития обаче те остават в периферията на интересите на мюсюлманите в Родопите – Тук никой не се интересува от бунтовете в арабския свят (мъж, 37 г., Корница). Много рядко може да се изрази отношение и то обикновено е мотивирано от лични предпочитания и идеологическа съпричастност – харесвам Кадафи и режима в Либия, това е управление (мъж, 45 г., Дебрен).
КОНФЛИКТИТЕ НА БАЛКАНИТЕ
и най-вече етническите и религиозните сблъсъци, които съпътстват разпадането на бивша Югославия, също могат да се приемат като външен фактор, които влияе на „множествената“ идентичност на помаците. Тяхното влияние е много по-пряко, поради географската близост и активното общуване с хората от съседните държави. Не може обаче да се търси осъзнаване и заявяване на обща „балканска“ същност, под каквато и да е форма на идентичност. Както вече беше споменато респондентите не дават основание да се мисли за пряка връзка между етническата идентификация „мюсюлмани“ в Босна и Херцеговина и етническото самоопределяне на ограничен брой помаци като „мюсюлмани“. Въпреки това, балканските реалности на съвременния етап повлияват най-вече религиозната идентичност „мюсюлмани“. Това влияние е в общ контекст и косвено, както при активизирането на ислямския фактор в Близкия Изток. Мюсюлманите в другите балкански страни се приемат като „наши хора“ и се прави сравнение, най-вече за това, доколко са свободни да изразяват своята религиозна идентичност – „Тук, ако един мъж излезе с таке или с брада на пазара в Гоце Делчев, няма да се върне. А в Струга си ходят свободно албанците с такета и никой не ги закача…“ (мъж, 37 г. Корница).
Сходни са обаче условията на по-голяма отвореност към света, на по-голяма мобилност и повече контакти, които насърчават самоосъзнаването и отключват „сътворяването“ на нации. В границите на бивша Югославия тези процеси са много активни през 60-те години на 20-ти век и именно тогава се „създава“ не само „мюсюлманската“ нация в Босна и Херцеговина, но и „македонската“ нация, чийто произход се търси далеч назад – във времето на Александър Македонски. Първата се сътворява и с външнополитически съображения, свързани с лидерската позиция на Югославия в Движението на необвързаните, където повечето държави са ислямски. Втората започва да се „твори“ първо в емигрантските общности от бивша Югославия в САЩ, за да се заяви по-голяма историческа тежест. След това учените „изобретяват“ исторически аргументи и после идва конкретна държавна политика, която утвърждава „новите“ нации. В България вече има учени, които „събират“ исторически аргументи и създават различни теории за помашки етнос – арабска, Волжско-Камска, Куманско-печенежка и др., в които е залегнала тезата за предосмански ислям на Балканите и тя печели все повече привърженици. Това „творчество“ е сравнимо със създаването на нации в съседни държави (в един друг период), може да се мисли като своеобразен индиректен „внос“ и като част от процеса на етническо инженерство. Има още една „балканска връзка“, чрез която се „внася“ етническа идентичност „помаци“ от съседна страна (Гърция), но тя е много по-директна и се изтъква често от респондентите – Няма тенденция за обособяване на помашки език. Може би е влияние от Гърция (мъж, 53 г., Смолян), както и – Това – за помашкия етнос – дойде от гръцката пропаганда. Там го изфабрикуваха, сега го пренасят тук (жена, 50 г., Смолян).
(Продължава в следващия брой на вестник „Топ Преса“!)
Be the first to leave a review.