Наследството оп ПП все по страшно! Твърде вероятно е увеличаване на данъците

Необходимо е възстановяване на благоразумната фискална политика

Министър Росица Велкова сигнализира за влошеното състояние на публичните финанси понастоящем. На нарочна пресконференция тя представи очакванията на Министерството на финансите (МФ) за изпълнението на държавния бюджет през 2022 г., както и актуализираната Средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. Всъщност по този начин МФ показва нагледно какви са резултатите от управлението на четворната коалиция между “Продължаваме промяната”, “Демократична България”, “Коалиция за България (БСП)” и “Има такъв народ”. Те могат да бъдат разгледани краткосрочно – до края на настоящата година и средносрочно – до края на прогнозния период. Всъщност ефектите върху разходната част на държавния бюджет няма да се ограничат само до края на 2025 г., а през всяка година след нея.

Текущо изпълнение

Към края на юли 2022 г. по консолидираната фискална програма (КФП), която отчита изпълнението по националната методология на касова основа, се отбелязва превишение на приходната над разходната част с 1,52 млрд. лв. Същевременно средствата във фискалния резерв са 9,8 млрд. лв. Според представителите на четворната коалиция това е резултатът от тяхното управление. Всъщност обаче служебното правителство започна мандата си на 2 август, след като на 1 август беше проведено последното заседание на министерския съвет в предишния му състав. По време на това заседание бяха утвърдени разходи, които общо надвишават 600 млн. лв. Така коригираните данни са съответно около 0,9 млрд. лв. бюджетно салдо и 9,2 млрд. лв. фискален резерв към датата на смяна на правителството.

Текущото касово отчитане на държавния бюджет към края на юли зависи от изпълнението във времето на приходната и разходната част, където се наблюдава изоставане спрямо 2021 г. Така разходната част през 2022 г. е изпълнена при едва 49% от планираните разчети, докато за същия период на 2021 г. този дял е бил 54,4% (т. е. забавянето е 5,4 процентни пункта). Изпълнението на приходната част през 2022 г. е едва 56,7%, докато през 2021 г. е било 61,5%, т. е. забавянето е 4,8 процентни пункта.

По отношение на изоставането при извършването на разходите може да се търси съзнателно действие от страна на предходното правителство с цел постигането на по-високо временно салдо към края на юли и през следващите месеци то би могло да се навакса. Фактор за изоставането в приходната част обаче би могъл да е понижаването на събираемостта на данъците или твърде завишена прогноза. И в двата случая резултатът в края на годината може да бъде по-нисък от разчетите. По този начин твърденията на министър Велкова, че трудно могат да се търсят резерви в приходната част, изглеждат логични.

В крайна сметка отчитането на бюджета се извършва в края на годината, оценката за фискалната политика се базира основно на годишни данни. Според оценката на МФ очакваният дефицит по КФП към края на годината е дефицит надвишаващ 6,2 млрд. лв., докато по европейска методология за сектор “Държавно управление” дефицитът би бил над 9,2 млрд. лв. Тази оценка се основава на решенията, приети с актуализацията на бюджета за 2022 г. като не включва допълнителни разходни програми (компенсации или субсидии) до края на годината.

Изявлението на министър Велкова беше съвсем ясно – за финансирането на този голям бюджетен дефицит през настоящата година ще бъдат необходими емисии на облигации и на местните, и на международните капиталови пазари. Нещо повече – възможното формиране на нов кабинет може да се случи не по-рано от началото на ноември. След това обаче остава твърде кратък срок до края на годината за организиране на емисия на дълг на международните пазари. Така нетипично за служебно правителство то ще трябва да подготви и да изпълни такава емисия, като, разбира се, тази задача ще бъде затруднена от краткия хоризонт на такова правителство.

За съжаление правителството на четворната коалиция пропусна множество добри възможности по време на мандата си да направи такава емисия, когато цената на финансиране би била по-ниска.

В крайна сметка за повишаване на салдото в края на годината могат да се предприемат няколко основни мерки.

Подобряването на работата на приходните агенции и повишаването на събираемостта на данъците е единият възможен инструмент. Прогнозата на МФ изглежда, че подценява размера на номиналния БВП през 2022 г., а тя се използва за разчетите за приходите в бюджета. Тоест в зависимост от профила на растежа е възможно, но не задължително, да се реализират допълнителни приходи. Това обаче не означава, че те още преди да са действително събрани, трябва да бъдат изхарчени.

Другият инструмент е понижаване на разходи, където би следвало да има значително повече възможности по принцип, но не е ясно каква е краткосрочната ситуация. Традиционен източник са капиталовите разходи, само че тъй като голям дял от тях са от европейски средства те не влияят фактически върху крайното бюджетно салдо. Капиталовите разходи за сметка на националния бюджет са предназначени за специфични нужди и неизпълнението им се отразява видимо негативно, ако се съди по влошеното състояние на пътната мрежа, например. Друга част са за местни проекти на общините и също не би следвало съществено да се намаляват.

Каква ще бъде ситуацията през 2023 г. и след това?

Притесненията относно устойчивостта на публичните финанси ще се засилят през следващите години. Действията на четворната коалиция ограничават възможностите на следващите правителства за политика, която би повишила бюджетния дефицит. Причината за това е, че утвърдените до момента програми ще доведат до рекордни дефицити през следващите години. Така през 2023 г. размерът на дефицита по КФП ще бъде 11,3 млрд. лв. (по европейска методология – 10,7 млрд. лв.).

Заедно със съществуващите емисии, по които следва да се извършат плащания по номиналните стойности, общите нужди от финансиране през периода 2023-2025 г. достигат приблизително 15 млрд. лв. годишно. Такива нови емисии обаче ще допринесат за повишаване на държавния дълг и в абсолютен размер, и спрямо БВП. Тоест такава политика е неустойчива от гледна точка на публичните финанси.

Освен това трябва да се отчете фактът, че предложеният сценарий е базов. Според него през 2023 г. се очаква макар и нисък, но все пак положителен реален растеж на БВП и продължаващо макар и забавено повишение на цените. Конюнктурата в Съединените щати и еврозоната обаче се влошава, като процесът на повишаване на основните лихвени проценти и затягането на паричната политика ще допринася за оскъпяване и затрудняване на финансирането, повишаване на нормите на дисконтиране и съответно влошаване на финансовата ефективност на множество проекти. Така значителен брой инвестиции ще трябва да бъдат ликвидирани, което ще допринесе за загуба на доход и работни места, увеличаване на нормата на безработица, спад на цените на реални и финансови активи (което по принцип разглеждаме като криза, но всъщност е фазата на изчистване на натрупаните грешки в резултат от твърде експанзивните парична и фискална политика преди това).

Това развитие ще се пренесе и в България, като е твърде вероятно да намери израз в свиване на икономиката в реално изражение. Намаляването на външното търсене ще повлияе върху приходите от износ, а от там и върху постъпленията от ДДС, печалбите и заетостта ще се намалят, а това ще повлияе върху преките данъци и осигуровките. Така цялостният ефект върху приходната част ще е негативен. От друга страна ще се засили натискът за по-големи социални разходи, помощи и субсидии. Всичко това ще означава допълнително повишаване на без това големия бюджетен дефицит. По този начин се откроява още един проблем от безотговорната политика на четворната коалиция – тя силно ограничава възможностите за реакция чрез фискални стимули при евентуална криза.

Очакваният размер на емисиите държавен дълг през периода 2023-2025 г. надхвърля 40 млрд. лв., а новоемитираният нетен дълг само за 3 години ще превишава натрупания до момента дълг. Това неустойчиво състояние ще се съпровожда с все по-високи лихвени проценти (по-високи рискови премии спрямо базови държавни ценни книжа като германските), което ще увеличава лихвените разходи и ще съдейства за още по-голям бюджетен дефицит.

При тези обстоятелства освен посочените краткосрочни мерки друга възможност, която за съжаление е твърде вероятно да бъде използвана, е увеличаването на данъчното облагане. Първата стъпка е премахването на данъчните изключения (данъчни разходи), които бяха приети през последните години – особено тези при ДДС.

Ефектът от тях обаче няма да бъде достатъчен – според разчетите на МФ допълнителните средства, от които се нуждае държавният бюджет, са от порядъка на 5,8 млрд. лв. годишно. Това означава, че е вероятно да се използват преките (лични и корпоративни) данъци и осигуровките като относително сигурни източници на приходи. Увеличаването на осигурителната тежест може да се разглежда и като опит за възстановяване на баланса на пенсионната система, който беше нарушен, тъй като темпът на растеж на пенсиите значително изпревари този на осигурителния доход. В резултат от това все по-голям дял от разходите за пенсии се финансира от общите данъчни приходи.

Тези мерки трябва да се разглеждат като крайно решение. Преди това трябва да се потърсят възможности за оптимизиране на разходната част от бюджета. Въвеждане на електронни търгове за подобряване на процедурите по обществените поръчки с цел засилване на конкуренцията между участниците и постигане на по-добри условия за държавата като възложител; намаляване на структури и дублиращи се функции – например прилагането на практика на идеята за изграждането на център за споделени услуги за държавната администрация; капиталово бюджетиране, при което проектите да се класират според ефективността си и да се изпълняват при възможност за финансиране на поддръжката в периода на експлоатация и т. н.

Друг негативен ефект от тази политика е вероятното стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Това ще отложи влизането в еврозоната след 2026 г.