Изографисват в храм потурчването и Освобождението на Родопите

Потурчването и освобождението на Родопите се планира да бъдат изографисани в катедрален храм „Свети Висарион Смоленски“ в Смолян, обяви пред журналисти в Смолян Тодор Батков.

Храмът е втория по големина в страната след храм-паметника „Александър Невски“ в София и бе изграден по инициатива на семейство Здравка и Тодор Баткови. Строежът на църквата започна през 2002 г. и е финансиран с частни дарения на стойност около 3,5 милиона лева, около 2/3 от които са дарени от семейство Баткови. Основното помещение на сградата е с площ 382 m², централният купол е с диаметър 17 m, а височината на камбанарията е 32 m. Църквата има 11 камбани, произведени от руската компания ЗИЛ, най-голямата от които е с маса 2 тона. Храмът заема обща площ от четири декара или 1600 кв. метра, като е в състояние да побере около 600 богомолци.

Сградата е построена по архитектурен проект на местните архитекти Антон Тодоров и Николай Бечев, а конструктор е Ангел Бедров. Църквата е покрита с медна ламарина от Киприда. Главният иконостас е изработен от Кънчо Цанев, а иконите са рисувани от група иконописци, под ръководството на Елена Дечева и Дечко Дечев. Храмът бе осветен на 2 юли 2006 г. Преди тази дата в Смолян не се е издигал религиозен храм за последните от 130 години. Най-голямата църква в Родопите чества храмов празник в края на месец юли в памет на закрилника на Родопите, св. Висарион Смоленски. На този ден Българската православна църква възпява видния мъченик за Христовата вяра, погинал през 1670 г. Той е последният епископ на Смолянска епархия, който според преданията е мъчен и убит, заради отказа си да приеме Исляма по време на първото насилствено помохамеданчване на Родопите. През 1987 година Васарион е канонизиран от Българската православна църква.

Очаква се на тазгодишния храмов празник да бъде обявена кампанията за изографисването на църквата. Миряните от региона очакваха това 16 години. За изографисването вече е изготвен идеен проект, обяви Тодор Батков.

„Има канон, който трябва да се спази, но площта е толкова голяма, че ще се развият и допълнителни мотиви, които не са задължителни, свързани са с Родопите. Те изцяло са свързани с житието на Свети Висарион, тези драматични събития – потурчването, голяма част от хората са бягали, българските светии, Освобождението на Родопите – също. Така сме поръчали, пратиха ни проект“, каза Батков.

Предстои председателката на инициативния комитет Здравка Баткова за прегледа проекта, той да се съгласува с Пловдивската митрополия и след това да се обяви конкурс за зографите на храма. „Площта е толкова, че ще бъдат необходими няколко екипа. Ще обявим проекта, заедно с екипа, който сме одобрили. За олтара и купола, които се правят първи, ще платим ние. Ще покажем проекта, и ще поканим, който желае, да си внесе дарение, да си нарече, ще го запишем както си му е реда. Ще направим златна книга за вековете с имената на дарителите. Даже може и на камък да се изсекат имената на дарителите за столетията. Нас няма да ни има, но църквата ще я има“, каза Батков.

„Най-важното е проекта ще бъде съгласуван с Пловдивската митрополия. Имаме добронамерено отношение от Митрополит Николай и от епископ Висарион“, каза Здравка Баткова.

На снимката: Семейство Здравка и Тодор Баткови, които са основни ктитори на храм „Свети Висарион Смоленски“, присъстват редовно на големите празници в смолянския катедрален храм. На снимката: Семейство Баткови на Великден в храма тази пролет.