Една история от Рибново за хора, които нямаха интернет, но бяха радостни

Ибрахим Кадриев сподели една история за живота на хората в Рибново пред интернет да навлезе в живота им. Ето каква е тя с малки съкращения.

“ По пътя за рибанските лозя, ще срещнете много чешми направени от хора, повечето от които не са между живите, но са оставили нещо ценно за поколенията. В местността „Вински ряки“, буквално над рекичката, видях постройката, която някога се използваше за джамия. Семейство Киселови и Фета Киселов (аллах рахметейлесин) решават да направят постройка, къщичка иззидана с плоча, до нея уникална чешма с формата на джамия. Влачат и докарват бетонен стълб, монтират го до къщичката и оформят минаре с метални винкели и стълбичка. Мястото е централно, защото по пътя стотици хора отиват към лозята да копаят, режат и берат грозде, косят и прибират сено. В онези времена в местността, “ Кале“ всичко се обработва – ливади, градини, минават постоянно овчари, козари, говедари, по реката надолу е пълно с градини.- Малко преди „Вински ряки“, е местността “ Лозя“, където и досега е пълно с овощни, градини, с имения с дървени къщички и пчелни кошери. Та, именно тази къщичка получава и името „Киселовата джамия“.

Когато се връщат или отиват за работа, хората, които трябва да отслужват молитва, отиват именно там, съответно през определеното време, тъй като селото е далече. Удобно място помещение за молитва и чешма за абдест, виждайки човек, че наближава молитва, качва се на стълба и вика „Езан“. Чувайки, хората, които са наблизо, отиват там и правят намаз(молитва).

Това е история, която трябва да се знае. Някак си ми стана носталгично. Вървейки по пътя за рибанските лозя се спирах на всяка чешма, пиивах си вода и гледах как хората са оставили спомен за поколения. Припомних си как цяло село вървеше с коне, магарета за нивите, работеше се от сутрин до вечер дали на нивата, дали на лозето.

Днес срещнах само един кон, почти срутени колиби, всичко обрасло с треви. Само чешмите и „Киселовата джамия“ ,напомнят за миналото на нашите баби и дядовци.

Споделям една история за едни хора, които нямаха Интернет, телефони, джипове. Хора, които живееха усмихнати, радостни, работеха много ниви, живяха много години, без гордост, без гонения кой да е по – по-най. Имаше такива хора с морал, вяра, добрата. Сега виждаме поколението накъде върви. Всеки тръгва по свой собствен път да гради кариера, да трупа пари, да гради палати.

Просто споделих един мой ден, едно мое преживяване, едно връщане назад във времето, да остава спомен, да напомня…