Седемте рилски езера се превръщат в градски парк (СНИМКИ)

Дървени парапети вардят кашкавал туристите, а алеи от чакъл ги улесняват да стигнат бързо и безпроблемно дори и до последното езеро
Сълзата. На това се натъкнаха стотиците, които вчера посетиха Седемте рилски езера, когато е забележителният танц в бели одежди паневритмия около езерото Бъбрека.

Лифтът, алеите, дървените огради направиха едно от най-енергийните места да се чувстваме все едно сме в градски парк.

Истинските планинари наричат облагородяването престъпление и негодуват, че мястото е съсипано с тази човешка намеса. „Няма да се
учудим, ако догодина има кебапчийници и пицарии по трасето“, ядосват се планинарите.

Кашкавал туристите обаче се радват, че вече изкачването не е мъчително и става много по-бързо. „Тук, до Сухия чал, качването преди беше
изключително трудно, стъпваш по остри камъни и имаше голяма опасност от навехвания и дори чупене на крака, сега е приказка“, радваха
се част от туристите вчера.

Изкачването до най-високото езеро Сълзата пък е улеснено с дървени парапети и алеи, а изграждането им продължава.

От Национален парк „Рила“ казват, че всичко е природосъобразно, а камъкът е добит в региона.

От ръководството на парка се оправдават, че това се прави по цял свят и било крайно време и при нас да го има. Поне джиповете вече не
се движат.

А последователите на учителя Петър Дънов посрещнаха Слънчевата Нова година в пет кръга. Много чужда реч се чуваше вчера, особено румънски и испански.

Всяка година в края на юли дъновисти от цялата страна и от чужбина започват изграждане на лагер, в който отсядат през следващите три
седмици. На 17 август, по традиция се организира почистване на целия район на езерата и на 19 август танцуват паневритмия.

Често се случва дадено начинание да бъде между „Осанна“ и „Разпни го“, но редно ли е все пак на езерата да се чувстваме сякаш сме в
градския парк, затова ли отиваме там, нямаме ли си достатъчно места, където да се разхождаме по алеи, да ни бъде лесно и удобно?

agencia.bg