ДЪРВОТО ОЖИВЯВА В РЪЦЕТЕ НА Буонароти ОТ ГОРНО ДРЯНОВО!

Младото семейство пред дома му!

Срещаме ви с един самоук майстор на дървените скулптури, за който сякаш е писана песента „На теслата дръжката“… Вижте защо!

Горно Дряново е планинско село, разположено в Югозападните Родопи на осемнадесет километра от град Гоце Делчев, между селата Ковачевица (намира се на пет километра северно) и Лещен (на два километра южно). Когато преминеш през главната улица на селото, която се явява и единственият главен асфалтиран път до неземната Ковачевица, няма как да объркаше неговият дом. Още на улицата те посрещат „младото семейство“ Мануш с мандолината и чаровната му „гелина“ /булка/ зачервила бузите от срам. И двамата „влюбени“ са направени от дърво от два дъбови дънера, а имената и съдбата им са определени от техният „баща“ Кезим Скендеров. Всички знаят, кой е Кезим… в селото, в района, в областта… Знаят на какво е способен и хора от страната, от Европа и света… Напълно самоук и определено докоснат от висшата сила, която бди над света ни, Кезим Скенеров има талантът да твори с камък и дърво.

Скулпторът Микеланджело Буонароти обяснява талантът си така – като погледна един камък виждам вътре него ангел и правя всичко по силите си да го освободя, а горнодряновдсият му колега твърди, че просто има талантът да намира дървета и дънери, изваяни сами от природата а неговата работа е само да ги доизкусурявал. Цялото ежедневие на Кезим преминава в работилницата му, пред която стоят Мануш и любимата му. Това са единствените скулптури, които той не продава и няма да продаде, защото ги приема за членове на семейството. „Те ми посрещат гостите. Как така ще ги продам? Абсурд…“ отсича категорично Кезим, а ние от своя страна го провокираме : „Ако ти предложат много пари. Повече от колкото си представяш?“, а той веднага отговоря с пример, че  преди години на място дошъл много уважаван местен предприемач, който бил токова впечатлен от творбите на Кезим че изкупил всичко каквото имал налично. Настоял да купи и дървеното младо семейство пред дома му – но Кезим отказал. „Даваше пи по три хиляди лева за статия, но отказах. Сърцето не ми даде…“ споделя Скендеров.

Малко кадри от „сувенири от дърво, които радват женското око..“

От златните му ръце и подбраният дървен материал ежедневно излизат на бял свят елени, сърни, пауни, хора,… дъски за сухи мезета, уникални лъжици, вилици, овчарски геги, всякакви видове грабливи птици, дори мечок… и тук идва най – пикантната част в историята. От няколко година насам популярният Буонароти от Горно Дряново взел да прави и … мъжки „пижчури“. „Един ден дойдоха при мен две жени. Бяха отседнали в Ковачевица и както всички туристи се спряха пред дома ми да разгледат. Едната изведнъж ме попита, дали някога някой ми е поръчвал дървени изкуствени такива… / показва ги/. Аз мислех че се шегува с мен, но и отговорих че съм способен да направя всичко то дърво. Тя още по сериозна ми отговори че ще плати колкото нужно но да и направя три, с различни размери. Приех пак че е на шега но приех и поръчката. Дойде жената плати си ги и си ги взе. След това от известно време се появяват и други такива дами, които искат да им направя такива работи. Дали е срамно или не, не знам. Знам че идват поръчват си ги по размер и дебелина и си ги плащат…признава леко засрамен майсторът с ръка на сърце. Казаното ни вдъхновява, спомняме си култовата песен на Тутурутка – „На теслата дръжката“ изпята по великолепно забавен начин от актьора Венци Куцаров. Текста на песента, описва едно към едно казаното от Кезим… той си е направо прототипът на тази песен.

Кезим се гордее с „историята“ от гаражната си врата

Когато си вземеш нещо от него, можеш да оставиш името и телефонът си на гаражната му врата. Това се е превърнало в някаква традиция през годините. А оставилите данните си там са от целият свят, има подписи от България, почти цяла Европа, Бразилия дори, САЩ, Турция, Русия… хората вземат от Горнодряновските му творби и ги е разнасят по страните си а така, казва Кезим, „…отнасят там частица от мен“. „Докато дишам, докато мога ще правя това. Когато видя как дървото оживява, придобива образ и настроение, приемам стореното за чудо. Кара ме да се чувствам и аз жив, че има защо да съм на тази земя…“

Има защо Кезим… Има защо….