Защо Благоевград избира от втория път? ОБЗОР на „спокойните избори“

Балотажът предстой

Изборният ден в Благоевград на 27 юни протече повече от спокойно, или както заместник-председателят на ОИК-Благоевград, Йордан Симонски определи: „скучен и досаден ден“.

Ниска избирателна активност – най-ниската от три местни вота насам, липса на каквито и да било жалби и сигнали за нередности, липса дори на съобщения за купуване на гласове и манипулация на вота.

Датата остава историческа за община Благоевград, с това, че за първи път след изборните промени се произвежда изцяло машинен вот преди повторните за годината избори за парламент. Благоевград заедно още 7 населени места в страната направиха „генерална репетиция“ за това дали машинното гласуване „действа“.

Уникалността на изборите в Благоевград идва и от изключително ниската избирателна активност в ромските секции в града – около 4. Към 20.30 на 27 юни там е отчетена активност между 14 и 19%. Отново зам.-председателя Симонски коментира: „Няма ги ромите, няма ги и българите“.

Междувременно в селата е отчетена активност между 43 и 67%.  Най-активни са били гражданите в 107-а секция в града, където са гласували около 43,47%.

Изборният ден в Благоевград завърши с активност от 27,76%, без сигнали, без нарушения и без избор на кмет.

Апатия и обезверение – така бе определена причината за това, че благоевградчани не излизат да гласуват в топлия летен ден. Коронавирусът вече не е оправдание, тъй като мерките са значително по-разхлабени, дори мобилни секции не успяха да се сформират. По-активни са възрастните, а младите ги няма.

По сутринта се позна деня – а именно към 10 ч. активността бе едва малко над 3%, продължи с 10,55% към 12 ч., а след това се покачи двойно – до 20,01% към 17 ч.

Оказа се, че машинният вот има изключителните предимства да улесни гласоподавателите, които, обявиха от ОИК, не са срещнали трудности в гласуването с „банкомата“. Също така – отчитането на резултатите стана по-скоростно от всякога и много по-точно. Броенето се наложи само за 19 секции в общината, в които има под 300 души население и вотът бе хартиен.

Действията на органите на реда също оказаха своето значение. Видимо, изключително отчетливо от години насам. Заявката, която бе дадена от новоназначения директор на ОДМВР – Благоевград, и областния управител за „честен и прозрачен вот“ бе изпълнена. Присъствие на жандармерия и полиция в ромския квартал, липса на нарушения на реда бяха отчетени в края на изборния ден. Тук идва и въпросът – как досега се организираха изборите в страната и защо Благоевград бе пример за една изключително осезаема разлика, която вероятно ще се повтори и на парламентарните избори.

Връщайки се към историята и изборите в цифри…

Благоевград отново отива на балотаж – от години в града кметът е труден избор за хората. Балотажът е редовен, а причините местните да не изберат своя фаворит от раз разбираме от коментарите в социалните мрежи, а именно: „едни и същи лица“, „едни и същи партии“, „едни и същи политики“, „нищо ново“, „новото старо“, „твърде старо“, „прекалено неопитно“, „прекалено непознато“, „познато до болка“.

През местния вот от 2015 година на балотаж отиват Атанас Камбитов – тогава от ГЕРБ, и Милан Богдански – от БСП. С 56% Камбитов става кмет за втори и последен път.

Едва 5,15% е разликата в гласовете между основните опоненти в предизборната битка в Благоевград през 2019 година.

За Камбитов гласуваха 9 199 избиратели или 25.65%. Подкрепата за Томов е 20,50% или 7 351 гласа.

След него по брой гласове се нарежда Андон Тодоров, издигнат от Местна коалиция „партия на ЗЕЛЕНИТЕ (ВОЛЯ)“. Кандидатурата му бе подкрепена от 5 186 души или 14.46%.

Балотажът през 2019 сочи следното:

Почти 16% е разликата между Румен Томов и Атанас Камбитов.

Данните сочат, че Томов е подкрепен от 18 639 гласоподаватели (от които има 79 недействителни гласа), което прави 56,61%.

Камбитов е събрал 13 494 гласа или 40,98%, от които 58 са недействителни.

Едва 2,41% или 792 души не са подкрепили нито един от кандидатите. Наказателният вот на първия тур бе далеч по-голям – 6,20%.

Празните бюлетини, бюлетини, в които е гласувано за повече от една листа, както и бюлетините, в които не може да се установи еднозначно вотът на избирателя са 248. 161 бюлетини са унищожени, а неизползваните са 39 508.

Избирателната активност по време на балотажа бе ниска, отчитаха междинните резултати на ОИК.

Към 10 ч. избирателната активност бе 4,9% (3209 гласоподаватели), за разлика от 7,1% на първия тур. Това прави с 3% по-ниска активност към 10 ч.

Към 13 ч. активността се покачи на 15%, отново с около 5% по-ниска спрямо 27-и.

Активността към 17,30 ч. бе 38,9% или 25 300 гласоподаватели. Близо 10 000 по-малко бяха гласувалите спрямо първи тур.

Последните данни към 20 ч. сочат обаче скок на около 50% активност на избирателите.

Какво се случи в „буферния период“?

Шестима станаха кандидатите за кметове на Благоевград, които обявиха открито подкрепата си за независимия Румен Томов.

Андон Тодоров от Коалиция “ПП “Партия на зелените”- “Воля” заяви, че застава зад Томов, за да се сложи край на модела “Камбитов”, който обезлюди и съсипа Благоевград.

Това направиха и Албина Анева от МИР, Росен Георгиев /НФСБ/, Валери Смиленов /ПП “Нова алтернатива”/, Калоян Ханджийски /Демократична България-Обединение/, Иван Ризов.

Очаква ли се повторение на събитията от 2019 или завъртане на 360 градуса – очакваме да разберем.

инфомрежа. бг