Росен Савов: Като по-млад исках да снимам голи тела, но бях срамежлив

Росен Савов е роден на 14 август 1974 г. в Благоевград. Той е първия радио водещ, който прави авторско предаване за рап музика. Предаването се нарича “Rap Attack!” и бързо става хит сред благоевградските тийнейджъри. Водещия Росен Савов – (по онова време) M.C. Tricky, обаче не се задоволява само с воденето на рап шоу и организира срещи на феновете на “Rap Attack!” в Младежки дом – Благоевград. Изявявал се е и като водещ на TV предавания.

Искам да те върна в далечната 1994 година, „Rap Attack!“, радио „Мая“. Кажи как се случи всичко това?
– По това време бях студент, и ме влечаха купоните и тяхната организация. Вече водех една диско-класация един път в седмицата в радио „АУРА” на АУБГ. Тя бе извадка на хитовете звучали предходната седмица в дискотеките на Благоевград . Ходех, като гост студент от ЮЗУ „Н. Рилски” на студентите от АУБГ. Един ден след неуспешно взет изпит по висша математика , забелязах нервни хора на куп. Те чакаха за интервю за ново радио. Нахалствах и се записах последен кандидат .Спомням си, че бях 69 номер. Явих се на интервюто, поразвеселих умореното тогава жури, харесаха ме и ме наеха … Спомям си дори, че им изпях една моя рап „песен“ тогава:

“Живеем много пошло
Живеем доста бедно .
Едното което правим
И се мъчим да забравим
Е пълна дискотека
с хиляди човека…”

1994 год.

Радио-предаването определено имаше популярност сред Благоевград. Телефоните звъняха постоянно с въпроси и желания, и логично за по-добра връзка с феновете и между феновете организирах рап срещи в Младежки дом. Имаше време и за музика, разговори и уроци по танци – хип-хоп, рап и брейк.

С какво чувство си спомняш за времето, когато имаше истински рап?
– Спомням си, че рапа дойде при нас заедно с баскетбола от НБА. Аз, а и много други се бяхме вманиачили в баскетбола и желаехме да имитираме тогава звездите . Покрай всички тези подскачания, закономерно дойде и още нещо черно – рап музиката . Тип бунтарско, но подредено в готин словоред с подобаващ ритъм. Гледахме доста МТВ, което бе като манна небесна за младите хора. Преди това в петъците имаше само руска музика и филми… Страната както и сега не вървеше на никъде и теми колкото искаш и за раждането на БГ рапа по-късно . Можеше дори и любовта си да излееш в рап рими , не само в естрадна музика.

Сега си фотограф, как се запали по това?
– Фотограф исках да стана от малък. Снимките на моето семейство по почивките правех аз, за това и ме няма на тях. След абитуриентския ми бал със събраните пари не си купих златни пръстени, като моите съученици, а си взех друг апарат … Имах мечта, като по-млад да снимам голи тела, но съм малко и срамежлив и не съм си доразвил тази мечта. По късно вече не ми харесваха само снимки тип цветна картичка, ами търсех подредба в кадрите, погледа на очи, заиграване със светлината, нощни кадри .
На по-късен етап започнах да снимам бебето си, покрай него децата на приятелите ми… Установявам, че децата носят страхотно настроение, както на живо, така и от успешно уловени кадри. Да трудно е да хванеш малчуганите в бързината на игрите им, но когато имаш добър улов, а и родителите им са доволни всичко си идва на мястото.

Скъпо хоби ли е това?
– Да ! Хобито е доста скъпо . Поглеждаш една раница – в нея апарати и обективи. Уж нищо, но си се охарчил отдавна и вече бленуваш за друг обектив. Тук е момента да подчертая, че харесвам бебешка фотография . Мантелитета обаче от София надолу, пречи на родителите захранени с бабини деветини, да позволят новородените им да бъдат снимани, преди да навършат 40 дена. А и след това, което ме озадачава . Имам и малко фото-студио за снимки на бебета и деца основно . Оборудвано е с осветление и аксесоари. Уж нищо, но снимките стават различни от паспортните да речем. Там се подвизавам с едно не толкова гръмко име – квачка. Може да разгледате при интерес във фейсбука моята мини страничка Kva4ka Photography .
Основно снимам моите деца .

Колко деца имаш?
– Имам 2 дечица – момиченце на 4 годинки Катрин , и момченце на 10 месеца Николай . Ожених се сравнително късно, но децата сега в грижите и игрите ме подмладяват. Усмивките, които раждат на лицата със съпругата ми са като еликсир за всичко. Много ги обичам !

Интересуваш ли се от политика?
Не , не се интересувам, но мисля че у нас няма и политика . Вече 25 годин имаме уж демокрация с европейска насоченост , а не сме и приближили с нищо европейците. Та страната ни е с население на един средно-голям
европейски град, толкова ли никой не поиска да сложи в ред този „град”.

Какво те задържа все още в България?
– Сложен въпрос е … сложен за отговор , защото той не е еднозначен. Бил съм навън, работил съм, обикалял съм насам натам, но все ми липсваше усмивката, която тук имам безплатн … все още.
И сега обмислям вариант за заминаване семейно, но изчаквам подходящ момент. Аз лично не прибързвам никога, лошото е ако закъснея.

Как успя да останеш позитивен и готин човек ? Такива хора са на изчезване у нас?
– Имам една максима в главата си и смятам, че е напълно вярна “С каквито хора си се събрал , с такива хора си се събрал !”
Тоест хората са всякакви , но не трябва да те премодулират при контактите си с теб. Приемам и уважавам всяко мнение различно от моето, защото живота е смесица от колорити, компромиси, победи, утехи, любови, предателства, приятелства …. и усмивки . А всеки интерпретира всички тези неща по своему .