Председателят на ОбС-Дупница Костадин Костадинов: Дадохме си дума, че винаги на 1 февруари, когато се отбелязва Деня на репресираните от тоталитарния режим, ще се събираме отново, за да разпръснем мрака на забравата.

Преди една година СДС – Дупница поставихме на това място паметна плоча, в знак на почит към над 1 600 българи, въдворени и изтезавани от комунистическата власт през 1945 г. в т.нар. трудово-възпитателно общежитие, намирало се тук. Дадохме си дума, че винаги на 1 февруари, когато се отбелязва Деня на репресираните от тоталитарния режим, ще се събираме отново, за да разпръснем мрака на забравата. Защото тя, както и дълбоко насадената в обществото ни омраза, все още ни разделя. Имената на надзирателите, мъчителите, палачите, белязали това място с болка и тъга, са ни известни. Все още търсим обаче, имената на хората, които са били измъчвани тук, принуждавани да полагат изнурителен, нечовешки труд, далеч от близките си и против волята си. Наши сънародници – демократи, интелектуалци, инакомислещи, отстояващи правото на свобода. Намерихме доказателства, че сред измъчваните в концлагера край Дупница е бил Георги Вазов – учен химик, племенник на народния поет Иван Вазов и син на легендарния генерал Владимир Вазов – героят от Дойран. Обвинен за националист, фашист и поддръжник на царската власт заради принадлежността си към славната фамилия Вазови, той оцелява след няколко месеца изтезания тук и се връща при близките си с избити зъби и съсипано здраве. Намерихме доказателства, че сред затворниците, изтезавани в Дупнишкия концлегар е бил и един от класиците на българската литература, който децата ни и до днес изучават – авторът на “Железният светилник” Димитър Талев. Той е преместен тук от концлагера “Св. Врач”, а впоследствие изпратен и в зловещия “Куциян” край Перник с обвинение във великобългарски шовинизъм. По-късно, пред Владимир Свинтила писателят споделя: “Ти сам знаеш какво е концлагер. Целият си напрегнат – да изживееш тази минута и после следващата, и после следващата. В този смисъл страдание няма. Не можеш да застанеш да съзерцаваш, да кажеш: Аз страдам. Тялото ти, мишците ти са напрегнати. Ако изживееш това усилие, значи си спасен. За кратко, но спасен. Това е Голгота. Голготата е едно усилие да се направи следващата крачка. Историческият Иисус, не Спасителят, не Синът Божи, а човекът, в който е въплътен, прави следващата страшна крачка.“ Абсурдността на обвиненията към тези големи българи е ясна, жестокостта и безчовечието на тогавашната власт, сама обезглавила националния елит – също. Необяснима за нас обаче, е реакцията на част от нашите днешни съграждани– местни политици, които възроптаха преди година срещу идеята ни за този паметен знак и нарекоха стотиците мъченици “крадци и мародери”. Заради тях, но още повече заради мнозината, които искат да знаят истината, споменаваме имената на Димитър Талев и Георги Вазов. Защото не бива да допускаме омразата отново да избуява и да подлага на риск демократичните ценности, за които предците ни са се борили. Длъжни сме да ги отстояваме, длъжни сме да пазим паметта за тези, които платиха с живота си за нашата свобода. За да покажем на поколенията след нас, че истината има само едно лице и че тя ще ни направи свободни. Защото който няма очи за миналото, не вижда бъдещето.