Трупове лежат по улиците в епицентъра на вируса eбола

Обстановката в епицентъра на епидемията от Ебола напомня на гражданска война заради обезобразените трупове на жертви на смъртоносния вирус. Те остават с часове по кръстовищата на населените места в Либерия, защото уплашените им близките ги захвърлят. На погребения отдавна никой не ходи, съобщи ДПА, цитирани от БТА.

Регистрирани са 834 съмнителни и потвърдени случая на ебола, от които 466 са с летален изход, сочат данни на Световната здравна организация. Местното министерство на здравеопазване съобщи, че заразени има в осем от 15-те административни района на страната. „Положението е много страшно. Щом се събудиш, научаваш за още починали“, разказва Фату Ибрахим от Монровия. „Ситуацията е подобна на войната, в която се бихме през ’90-те години. Никой не знае какво ще се случи с него на следващия ден“.

Страх е обзел и хората в Либерия, където крехката здравна система се напряга до пределите си. Когато починал синът на Джоузеф Танданполи, никой не дошъл на погребението. Синът му Уилям бил лекар, харесван и уважаван от мнозина. Когато обаче се заразил от ебола, роднините и приятелите му стоели настрана, защото много се страхували да не влязат в контакт с вируса. „Не посетих господин Танданполи да му изразя съчувствие, защото се боях, че той и останалите членове на семейството му може да са заразени, особено когато се разбра, че той се е грижел за болния си син“, обяснява съседът Джаксън Сейсей, повдигайки рамене.

Десетки болни биват лекувани у дома, докато умрат, тъй като претоварените здравни органи не могат да реагират на всички обаждания. Нощем роднините изхвърлят по уличните кръстовища обезобразените с кръвоизливи трупове. Понякога минават три дни, докато трупът бъде вдигнат, казват местни жители.

Здравното министерство няма достатъчно линейки и медицински персонал, а малко са местните, които искат да вършат тази работа. Даже на една от оживените централни улици на Монровия на властите са били нужни цели 48 часа да вдигнат един труп въпреки многократните обаждания по правителствените „горещи линии“. Мейбъл Сейбей, 45-годишна медицинска сестра, разказва за две деца, изоставени след смъртта на родителите им от ебола.

Сестрите на 5 и 7 години дни наред спели под дъжда пред къщата си, докато някой подал сигнал на здравен работник, който отвел децата в карантинен център. Правителството на президента Елън Джоунс Сърлийф се бори с всички сили да овладее епидемията, отнела досега живота на над 1200 души в Западна Африка.

Според граждани мерките за проследяване на хората, които са били в контакт със заразени, се предприемат бавно и мудно. Въпреки препоръките на здравните органи да се избягват големи събирания на хора, църквите и джамиите са претъпкани. Либерийците се оповават най-много на вярата си в Бог.

Богомолците са взели мерки за сигурност и там – вече не се ръкуват и са започнали да носят дрехи с дълги ръкави, за да избегнат контакти с кожата на друг човек. На входовете са поставени кофи с хлорирана вода за дезинфекция на ръцете. /pik.bg/