Тракийски светилище в Неврокопско цери неми и сакати
-
- ноември 13, 2020
Причудливи скали с формата на змии, птици, гъби, костенурки
(снимки 1 и 2) и дори профили на мъже прорязват планината край
село Долно Дряново, община Гърмен. „Градището”, както местните
наричат каменния ансамбъл от природни форми, е част от тракийско
светилище на 5 км от селото по пътя за Сатовча и Доспат.
То е разположено върху рид с дължина около 700 м, а „Градището”
заема около 20 декара с високи до 880 м скали (снимка 3).
Възвишението е естествено защитено и е достъпно само от
северозапад. От всички останали страни е оградено от живописен,
внушителен каньон. Склоновете са много стръмни, а на места скалите
са почти отвесни и образуват дълбока 50 м пропаст.
На мястото на светилището са направени заравнявания на скалите,
изградени са улеи и шарапани, които се свързват обичайно с
религиозните вярвания на траките и с практикуваните от тях
възлияния и винени ритуали. Скалните образувания пък имат строга
пространствена ориентация – всички са подредени по една от осите
изток-запад или север-юг.
“Градището” е открито през 2000 г. от професора математик Тодор
Бояджиев. Той се натъква съвсем случайно на каменния ансамбъл
при едно от последните си пътувания из Родопите, преди да почине
успява да предизвика вниманието на историци и археолози, които
започват по-задълбочени проучвания на мястото.
Според тях, става дума за праисторическо и тракийско светилище,
което е поне на 7000 години, а това го прави по-старо и от
Перперикон. Започнатите от проф. Бояджиев проучвания са
последвани от археологическа експедиция през 2008 г., която открива
следи от праисторическата и античната епохи. В резултат на това,
„Градището” е обявено за недвижима културна ценност с национално
значение.
След смъртта на проф. Бояджиев, който умира от инсулт в Центъра за
ядрени изследвания в руския град Дубна, където работи години
наред, с изследванията на мястото се заема екипът на доц. Анелия
Божкова. Тя също е на мнение, че тракийското светилище е по-старо
от Перперикон.
Доказателства за това, според нея, са следите от пещи за
жертвоприношения, съвършено кръгли дупки върху скали,
разположени във формата на съзвездия, както и гигантските фигури
на човешки глави и култови животни. Върху един от скалистите
носове на скалата са издълбани множество ямки, които оформят
космически слънчеви кръгове.
Това е едно от доказателствата, че става дума за древен тракийски
храм (снимка 4). Открити са каменни заграждения, депа за дарове в
скални цепнатини и ниши, глинени олтари. Учените са категорични,
че каменните скулптури не са природни образувания, а са издялани
от човешки ръце. Не е ясно обаче как са били извозени на такова
труднодостъпно и високо място.
При проучванията останките от древни градежи са били частично
консервирани, а на светилището е назначена постоянна охрана,
която да го пази от иманярски набези.
През март 2011 г. община Гърмен започва работа по проект
„Повишаване на атрактивността на трансграничния регион ТасосГърмен чрез повишаване стойността на местните природни ресурси”.
Той се финансира по Програмата за европейско териториално
сътрудничество Гърция-България 2007-2013 г.
Като част от проекта са проведени и археологически разкопки, с
които да се установи хронологията на обекта. От проучванията на
площ от 1 декар става ясно, че най-ранните следи от човешко
присъствие са от края на петото хилядолетие преди Христа, а найкъсните – от късноримската епоха (ІІІ-ІV в. сл. Хр.).
Праисторическите съдове са изработвани на ръка или с помощта на
грънчарски калъпи. При декорацията на керамиката са използвани
различни техники – врязана, набодена, отпечатана, рисувана, като графитните линии се откроява на фона на тъмната, излъскана
повърхност на съдовете. Допълнителен колорит внасят запълнените
с червена и жълтеникава минерална боя полета.
Най-многобройни на територията на светилището са културните
следи, оставени от тракийското население през ІІІ–ІІ в. пр. Хр., което е
използвало това място като светилище. Най-интересни досега са
проучените основи на зидове от сгради, или зидове, които ограждат
сакрални пространства, издигнати върху скални масиви.
Изключителен паметник е и откритият глинен олтар „есхара” с
врязана украса по повърхността.
Открити са много глинени съдове, лампи, глинени тежести за стан и
прешлени за вретена, железни оръдия на труда. Светилището е било
използвано най-интензивно за религиозни нужди в периода ІІІ-ІІ в. пр.
Хр. и в римската императорска епоха – ІІ-ІV в. след Хр. По съвместния с
Тасос проект, който е на стойност 1 851 008 евро и приключи
неотдавна, 998 533 евро са вложени в „Градището”. Мястото е
превърнато в архитектурно-исторически парк с въжени линии,
беседки, заслони, три екопътеки, чешми и пречиствателна станция,
които правят светилището достъпна туристическа дестинация (снимка
5). Реконструиран е пътят, направени са мостчета, паркинг, детски
съоръжения.
Тепърва предстоят нови проучвания на мистичното светилище, тъй
като то заема 500 декара, от които е проучена площ от едва 150 дка.
Мегалитна арка помага при безплодие
Дълги години местните хора са извършвали в „Градището” култови
тракийски обреди за проговаряне на неми деца, за сдобиване с
рожба, за изцеление на сакати. Това става на скалната арка мегалит,
наричана от местните промушвачка или мушилка. Мястото е
наречено от проф. Бояджиев „Чистилището”. То е със спиращи дъха
размери и мистичност.
Болният трябва да мине през „Чистилището” рано сутрин по изгрев
слънце. Преди това го измерват със снопче червени конци. При
преминаването под арката човекът трябва да остави старата си
връхна дреха до арката и да остане с новата. Идеята на ритуала е, че
по този начин той се пречиства и се събужда за нов живот.
Като отплата за полученото здраве или рожба, трябва да се оставят
монети върху южния камък на мегалита, както и червените конци, с
които предварително е измерван болният. Смята се, че ритуалът,
спазван и до днес, е свързан с обреда на обезсмъртяването в Древна
Тракия, който се е осъществявал чрез слизане в подземния свят.
Арката е една от десетките тройни конструкции, при които каменните
Be the first to leave a review.
