Connect with us

Бизнес

Банско: Стриктни мерки и поглед към българските туристи ВИДЕО

Published

on

Прави се всичко да се осигури безопасност, посочи кметът Иван Кадев

Започна подготовката за зимния сезон в Банско. След като през пролетта бе един от най-засегнатите ни курорти и се оказа под абсолютна карантина, сега градът обсъжда мерки, които да осигурят безопасността на туристите.

“След като беше въведено извънредното положение и градът беше поставен под карантина, туристическият бизнес беше парализиран тотално. Впоследствие направихме всичко възможно да възобновим културната програма на община Банско и това допринесе за възстановяване”, обясни кметът на Банско Иван Кадев в “България сутрин”.

По думите му в периода 1 юни до 1 октомври туристите, посетили града, са около 50 000 души, като най-много са българите – около 44 хиляди души, следвани от румънци, израелци, французи, германци, чехи и руснаци.

“Осезаема е липсата на туристи от Великобритания, Русия и близките дестинации. Разчитаме на българските туристи. Хотелиери и ресторантьори правят всичко възможно да осигурят безопасно пребиваване на туристите”, обясни Кадев пред Bulgaria ON AIR.

Още от следващата седмица започва контрол върху противоепидемичните локални мерки.

“Носене на предпазни маски, дезинфекция на заведения, хотели, магазини, отстояния между хората. Местните са свикнали с тези порядки, остава собствениците да изискват повече”, допълни кметът.

Мерките в ски зоната също ще бъдат доста засилени – туристите ще трябва да носят маски по време на движението в кабината, както и на териториите на лифтовете.

“Банско е чист от коронавирус. Картината, която ни се подава от болничните заведения, не е притеснителна”, категоричен е Кадев.

blob:https://www.dnes.bg/ade4d06d-eb54-44b0-a68a-005352c2b70d

По публикацията работи: Красимир Ангелов

dnes.bg

коментара

Бизнес

Със средства от ПРСР подпомагат предприятия, преработващи селскостопански продукти

Published

on

От 26 октомври започва прием по подмярка COVID 3

     ДФ „Земеделие“ отваря от 26 октомври до 13 ноември 2020 г. прием на заявления за подпомагане по подмярка 21.3 “Извънредно временно подпомагане за малки и средни предприятия и признати групи и организации на производители COVID 3” от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Приемът по подмярка COVID 3 се обявява със Заповед № 03-РД/3575 от 19 октомври 2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ – РА. Кандидатстването е със заявление в Областните дирекции на ДФ “Земеделие” по местонахождение на предприятието или по адрес на седалището на юридическото лице.

Подмярка COVID 3 е с бюджет над 7 млн. лева (7 321 096 лв.).

Допустими за подпомагане по подмярка COVID 3 са микро-, малки или средни предприятия съгласно Закона за малките и средните предприятия, осъществяващи преработка на селскостопански продукти, включени в Приложение I към ДФЕС, или на памук, с изключение на рибни продукти, както и групи, и организации на производители, които осъществяват преработка, предлагане на пазара или развитие на селскостопански продукти.

Подпомагането е предназначено за малките и средни предприятия, преработващи първична земеделска продукция:

– мляко и млечни продукти, включително яйца от птици, с изключение на производство, преработка и/или маркетинг на продукти, наподобяващи/заместващи мляко и млечни продукти;

– месо и месни продукти;

– плодове и зеленчуци, включително гъби;

– пчелен мед и пчелни продукти с изключение на производство, преработка и/или маркетинг на продукти, наподобяващи/заместващи пчелен мед и пчелни продукти;

– зърнени, мелничарски и нишестени продукти с изключение на производство, преработка и/или маркетинг на хляб и тестени изделия;

– растителни и животински масла и мазнини с изключение на производство, реработка и/или маркетинг на маслиново масло;

– технически и медицински култури, включително маслодайна роза, билки и памук, с изключение на производство, преработка и/или маркетинг на тютюн и тютюневи изделия, захар и сладкарски изделия;

– готови храни за селскостопански животни (фуражи).

Финансово подпомагане не се предоставя за дейности, свързани с риба и рибни продукти, гроздова мъст, вино и оцет.

Подпомагането е предназначено за малките и средни предприятия, преработващи първична земеделска продукция, които са извън обхвата на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020.

Финансовата помощ по подмярка COVID 3 е в размер на 5% от стойността на декларираните приходи от реализация на преработени селскостопански продукти за 2019 г. или за лице, заето в предприятието и се изплаща под формата на еднократна сума в размер на 270 лв. за едно заето лице, приравнено към средносписъчния брой на персонала по данни от НАП. Водещо условие при COVID 3 е субсидии да се предоставят в случаите, че в предприятието има установен спад на приходите от продажба на преработени селскостопански продукти с най-малко 20%.

Таванът на финансова помощ за предприятията по подмярка COVID 3 е до 50 хил. евро.

Условията за предоставяне на помощите и документите за кандидатстване по подмярката са разписани в публикуваната в Държавен вестник, бр. 70 от 7.08.2020 г. Наредба № 2 от 5 август 2020 г. за прилагане на мярка 21 “Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID-19” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

ДФ “Земеделие” 

коментара

Continue Reading

Бизнес

Кристалина Георгиева: България се справя по-добре от много държави в кризата

Published

on

Очаква ни влошаване на стандарта на живот на почти всички държави, категорична е Георгиева

България към момента се справя по-добре от много държави с кризата. Както по отношение на заразените, така и по отношение на икономическите мерки. Това каза за българските медии управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева. Тя обаче подчерта, че ни очаква влошаване на жизнения стандарт като последица от пандемията от Covid-19. Във виртуалната пресконференция Георгиева призова за реформи и изрази надежда, че до нова пълна блокада няма да се стига.

„България провеждаше отговорна фискална политика, ако научихме нещо от тази криза, то е, че когато в добри времена имаме буфери и макроикономическа стабилност, когато дойдат лоши времена по-добре устояваме на проблемите. България за щастие на българските граждани е в тази категория”, коментира още Георгиева.

Специално внимание трябва да се обръща на банковата система, обяви управляващият директор на МВФ. Очакванията на институцията е промишлеността да се възстанови по-бързо от сектора на услугите. Основните препоръки на МВФ, отправени от Кристалина Георгиева са:

1. да продължи фокуса върху здравето на живот, докато не излезем от кризата. Политиката за ваксините е икономическа политика;

2. докато не видим здравната криза да отмине, е изключително важно да продължи подкрепата за фирмите и домакинствата, да не отрежем тези животоспасяващи подкрепи. Да не отрежем тези подкрепи, които сме създали до този момент;

3. фискалната политика трябва да бъде гъвкава, да се приспособява към променящите се условия. Досега фискалната подкрепа беше универсална, всички фирми бяха подкрепени, с времето трябва да мислим за пренасочване на фискалната подкрепа, където ще има най-голяма ползва за икономиката. Подкрепата трябва да е насочена към хората, към работниците. Солидни инвестиции;

4. какъв ще бъде светът след пандемията, какво можем да направим, за да имаме по-динамична, устойчива икономика. Не трябва да крепим икономиката на миналата, а да използваме големия фискален стимул. Трябва да го насочим към икономиката на 21 век – дигитална, зелена, по-справедлива, с други думи по-устойчива.

„Успехът в бъдещето ще продължи да зависи от това да сме заедно като свят, от международното сътрудничество, мерките за стабилизиране на икономиката да са синхронизирани“, каза още Георгиева.

Световната икономика е започнала своето изкачване от дъното, но пътят ще бъде неравен и несигурен. Макар прогнозата да е по-малко песимистична, наблюдаваме безпрецедентен отрицателен растеж – 4,4%. Според прогнозите на МФВ ще има частично възстановяване- 5,25% растеж догодина, което няма да е достатъчно да ни върне в предкризисните нива от 2019 г. Очаква ни влошаване на стандарта на живот на почти всички държави, категорична е Георгиева.  

коментара

Continue Reading
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

октомври 2020
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

ПОПУЛЯРНИ