Катерина Христова: Българинът си е българин, където и да отиде

Катерина Христова е родена в Благоевград и е на 20 години.
Завършва СОУИЧЕ в родния си град през 2012 година, преди това е учила в Полското училище в град Бенгази, Либия – до 6-ти клас. Родителите й са били на работа в Джамахирията и поради фактът, че българската държава по онова време е закрила своите институции зад граница (след 1989 година), българските ученици са приети от гостоприемните братя-славяни – поляците. Една голяма част от детството си прекарва в Либия, където се среща с хора от различни страни, чиято култура и език, са истинско предизвикателство и “провокация” за общуване, за социални контакти и интегриране в интернационална общност. Всеки един народ има своите специфики и отличителни белези, отличаващи го и акцентиращи, върху неговата индивидуална същност. Несъмнено е, че всичко това оказва огромно влияние, върху формирането и социализацията на личността. Както самата Катерина казва: “Животът и средата, в която живеех се оказаха ключови акценти за характера и мирогледа ми.”… И в последствие, опитът си каза думата, защото заминах за Англия на бригада. (През месец юни 2014 година) В момента работи в световния гигант за онлайн търговия Amazon.com в Англия. Именно придобитият житейски опит в Либия, сега е важен за нея, тъй като Обединеното кралство също е един вид чужбина. С тази разлика, че все пак, държавата е член на ЕС и е абсолютно различна от арабския манталитет. Самото възпитание, религия, култура и поведение, отличават западните граждани от Източна Европа. Дори кухнята е съвсем различна…

Катерина, разкажи нищо повече за работата си в Amazon?
– Работата има свои изисквания, както е навсякъде. Необходимо е да се спазват определени правила, за да може успешно да преминава денят. В този смисъл, няма как да не спомена, че пратките се доставят до получателите им и се налага да общувам всеки ден с хора от градчета, селца, населени места. И разбира се, всеки е със своя характер. Необходимо е много търпение и добро владеене на езика. Самата комуникация е вид социално взаимодействие, а англичаните са консервативни хора и не така лесно възприемат чужденците. Поне това е моето мнение. Работата в екип с колегите също е от значение, за да бъде в тежките моменти и по-леко.

На какво те научи работата в такъв световен гигант?
– Не е лесно да се приобщиш веднага към новите условия, новият начин на живот, даже традициите са различни. Колкото и да е глобализиращ се светът, точно традициите са онова, което е паметта на един народ. И ние, като чужденци, след като сме дошли в страната Англия, няма как да не се съобразяваме с тях. Порядките, създадени тук са от векове и се предават от поколение на поколение. Прословутият английски чай и пиенето му следобед с приятели, да, това си е цял ритуал тук. Не на последно място и английската закуска…и много други неща…

Има ли други българи в твоята работа?
– Да, работят и други българи тук. Моите колеги са приблизително на моята възраст. Някои са малко по-възрастни, други – колкото мен. Все пак е хубаво, че има с кого и български език да се говори. Пък и да си правим някои т.нар. нашенски неща. Макар да е рядко, защото сме заети през повечето време, все пак намираме начин и за събиране по български. Приятно е, когато чуваш родна реч около себе си.

Какво те насочи към тази работа, с твоята външност спокойно можеш да работиш и като фотомодел?
– Да, благодаря за комплимента. Всъщност, ако трябва да бъда откровена, имала съм подобни предложения – да стана модел / фотомодел. Но не мисля, че е за мен. Искам да се занимавам с това, което ми носи удовлетворение и така постепенно се стремя да постигна целите си. Засега няма да споделям конкретно. Но и аз, като всеки човек, имам мечти, желания. Искрено вярвам и се надявам, че един ден ще се осъществят. А в момента работя тази работа, защото все пак съм на бригада (на студентска бригада). Временно е, но ще е полезно, защото всяка работа допринася за развиване на допълнителни умения и качества. Както се казва, срамна работа няма. И престоят ми тук, ще бъде ползотворен и за английския език. Имам предвид, че аз съм студентка в момента. В трети курс съм и изучавам руски и английски език – приложна лингвистика. Несъмнено е, че сред англичаните и в тази страна, езикът се практикува най-добре. Тази възможност ми се предоставя и аз ще се възползвам от нея.

С какво са по различни англичаните от българите?
– Англичаните са някак по-затворени и по-консервативни. Не се доверяват лесно, особено на чужденци. Поне аз така смятам. Но са дисциплинирани. Прави ми впечатление, че спазват законите: за движението по пътищата, за чистотата, за пушенето на обществени места и прочие. Възпитанието им е по-различно някак. Държат на роднините си, уважават се.

Приготвяла ли си български ястия на приятели англичани?
– Да, няколко пъти. Веднъж правих капама. След това и сарми с лозови листа, а също и сирене по шопски. Останах с впечатлението, че на англичаните им харесва. Поне по комплиментите, които отправиха, смятам, че е било вкусно. И естествено неща, които са съвсем различни от английската кухня…курабийки правих също, а те чудесно пасваха на английския чай.

С кое свикна най – трудно, в UK?
– Мисля, че с климата най-напред. Тук е по-влажно и по-мрачно. Аз живея в град, който е в полите на Рила планина и вероятно е обяснимо. Движението на колите от другата страна. Но се свиква с времето.

Липсва ли ти България?
– Да, разбира се, че ми липсва. Брат ми и родителите ми са там. Пък и нашенската обстановка също. Българинът си е българин, където и да отиде. Все пак сега светът е отворен и човек, ако реши, винаги може да отиде някъде в чужбина. Ще поработя тук, ще натрупам опит, ще усъвършенствам езика повечко и така. Само да сме здрави всички, че нали знаете, има една мисъл на философа Шопенхауер, който е казал: “Здравето не е всичко, но всичко без здраве, е нищо”.

Какво ще пожелаеш на читателите на Топ Преса?
– Аз винаги съм страшно усмихната и гледам на нещата позитивно и пожелавам на читателите и те да са такива!