Васил Гаврилов, затворник в Бобов дол: Благоевградска шуробаджанашка агитка ме осъди, щото съм най-лесен!

Дъщерята на ищцата е прокурор в Благоевград. А пък мъжът на прокурорката е полицай в Благоевград, и то на висок пост. Мен ме съдят именно в Благоевград. Не са намерили друг човек и затова осъждат мен. Аз съм осъждан преди за кражби и съм най-лесен и удобен, убеден е Васил…

Борислав РАДОСЛАВОВ
„Чувствам се разбит! От началото на май съм свалил 17 килограма. При положение, че работя в затворническата кухня и има храна. Зъбите ми окапаха, а болките са страшни.“
С този разказ ни посреща в затвора в Бобов дол Васил Гаврилов. Той изтърпява 18-годишна присъда за убийство. Кървавият инцидент се разиграл в средата на април 2011 г. Тогава според разследващите и съда след пиянски скандал Гаврилов умъртвил с юмруци другаря си по чашка Пламен Николов-Лялята.
„Досега живях в ада! А оттук нататък животът ми ще бъде в катран. Нещо страшно и грозно. Но друго не ми остава“, категоричен е Гаврилов.
Той проговаря за първи път пред медиите, откакто е заключен зад решетките повече от пет години. Разказва, че многократно е писал жалби до администрацията на пандиза, правосъдното министерство, Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ и Страсбург, които били скривани или манипулирани.
„Първо пусках многобройни молби за дрехи, чаршафи, бельо и самобръсначки до администрацията на затвора. Не ми отпуснаха дори една самобръсначка, както се полага по закон“, споделя Васил.
След това атакувал присъдата си пред съда в Страсбург.
„В продължение на близо пет месеца чаках отговор. Срещам един от началниците тук в затвора и го питам какво става. Той ми отговаря: „Василе, няма какво да чакаш.
Документите ти са под бюрото на Весела Конакчийска (зам.-началника на затвора в Бобов дол – бел. авт.). Не чакай нищо добро. Дело няма да има“, казва Гаврилов.
Той веднага направил запитване. Първоначално Конакчийска отрекла, но впоследствие си признала, че е допуснала грешка. „Била забравила да ги изпрати. И вместо във Франция делото ми остава под бюрото й. Така изпуснах срока за обжалване на присъдата“, гневен е затворникът.
За „поощрение“ шефът на зандана Александър Апостолов го назначил в кухнята на затвора на доброволен труд седем дни в месеца. „Уговорката беше да не пускам жалби и да не се оплаквам никъде. След 10 месеца ме прехвърлиха в кухнята общ работник“, обясни вътрешната схема Васил.
Докато работил, един ден Гаврилов срещнал своя информатор от администрацията, който му доверил, че жалбата му до Страсбург не е изпратена.
„Питах го дали няма да ме сложат на щат, за да получавам пари. Вика ми: „Василе, няма да стане това, дето си мислиш. Ти да си благодарен, че и това постигна. Търси начин да се измъкнеш от този затвор. Докато си тука, животът ще ти е по-труден и от този на доживотните. Има хора от администрацията, които са много против теб. Това са Конакчийска и Цецка Методиева. Държат те на работа като претекст – като идват проверки на твоите жалби и молби, че са те изкарали на работа. Ако ме слушаш мен – направи си адресна регистрация на друго място и се махай от тоя затвор“, споделя Гаврилов.
Речено-сторено. Задействал приятели в Чирпан и Стара Загора и след много премеждия се сдобил с адресна регистрация в Чирпан. За адрес бил посочен домът на приятелката му Галина Найденова, с която Васил имал планове за бъдещето. Целта била Гаврилов да бъде преместен в затвора в Стара Загора.
Стигнало се до разрешение за местенето, което впоследствие било отменено заради протест от Весела Конакчийска.
„Само за сравнение: в края на април местят първия човек – Росен Димитров Ников от Кюстендил, рецидивист, работещ тук като хлебар в затворническата кухня. А месец по-късно местят Роберт Иванов Христов от Симитли по негово желание в затвора в Пловдив. И двамата са с адресни регистрации в техните си райони“, споделя Гаврилов и добавя, че след скандалните разкрития очаква да бъде смачкан и спрян от работа в затворническата кухня.
ЛЕЖА НЕВИНЕН
Гаврилов е категоричен, че не е убивал сътрапезника си. Разказва, че го намерил мъртъв на пътя една сутрин, когато отишъл да нагледа кравите, за които се грижел. Обадил се на кмета, той пък звъннал на ченгетата. Завел ги до мястото и веднага го заключили.
„После разбирам, че сестрата на починалия ме съди за 200 000 лв. като граждански ищец. А нейната дъщеря е прокурор в Благоевград. А пък мъжът на прокурорката е полицай в Благоевград, и то на висок пост. Мен ме съдят именно в Благоевград. Не са намерили друг човек и затова осъждат мен. Аз съм осъждан преди за кражби и съм най-лесен и