Топлото време измества пика на COVID-19 за Великден

• Страната ни е сред отличниците в битката със заразата

• У нас на един починал двама са се излекували, картината на Запад е обратната

Топлото време, което изкара десетки хора по улиците, измества пика на COVID-19 у нас по Великден. Това показват изследванията на американския Институт за здравни измервания и оценки (Institute for Health Metrics and Evaluation, IHME), който се финансира от фондация на Бил Гейтс и Мелинда Гейтс. Ако се задържи спазването на вече наложените мерки, може да се сметне, че страната ни се е разминала с най-лошите сценарии, каквито се разиграват в Италия, Испания или САЩ.

Само до преди седмица институтът изчисляваше, че пикът на заразата у нас ще е след Великден – на 24 април. Заради топлото време обаче прогнозите се местят със седмица напред и според анализаторите той се очаква да настъпи на 18 април – Велика събота. Според най-черните прогнози на института от този ден нататък се очаква броят на жертвите у нас да започне да расте. Въпреки това България се справя отлично с ограничаването на коронавируса в страната, а разпространението на COVID-19 благодарение на взетите на 13 март мерки се движи по крива, близка или слизаща под най-благоприятните и най-оптимистични прогнози

Институтът на Бил Гейтс се занимава преди всичко със статистики и препоръки за системите на здравеопазването по света, в частност досега е изследвал разпространението на туберкулоза, СПИН и малария. Изследванията се базират върху данни, получавани от правителствата на съответните страни, но институтът извършва и собствени проучвания в голям мащаб. Think-tank-ът на Бил Гейтс създава модели, прогнозиращи развитието на COVID-19 на базата на брой население, брой на леглата и брой на респираторите в болниците с отчитане на мерките, които са взети в съответните държави.

В съставената прогноза за България са посочени и взетите от българското правителство на 13 март т.г. едновременни мерки: въвеждане на извънредно положение с призива „остани вкъщи“, затваряне на учебните заведения и на всички несъществени за живота услуги в обслужващия сектор и културата. Според директора на IHME д-р Кристофър Мъри страните, които са въвели достатъчно строги мерки за спазване на социална дистанция и социална изолация, сред които попада и България, вече могат да си отдъхнат, че проблемът е зад гърба им

и най-лошият вариант им се е разминал. Според Мъри обаче е рано за преждевременен оптимизъм, докато не бъде открита ваксина.

Прогнозата на IHME за България е благоприятна на фона на други страни, но предизвиква тревоги в сравнение с умереното протичане на епидемията у нас до момента. Според данните на института на Бил Гейтс до пика у нас остават 6 дни и той ще настъпи на 18 април, пълната социална изолация ще продължи до май, а епидемията ще отшуми у нас в края на май. Под пик в IHME разглеждат този етап от разпространението на коронавируса, когато ще настъпи максималното натоварване на системата на здравеопазването и на медицинските ресурси. В момента на върхово натоварване България ще се нуждае от 349 легла при 17 973 налични, 87 легла с респиратори при 856 налични, а недостиг не се предвижда. От инвазивно вентилиране в деня на пика ще се нуждаят 74 пациенти. Прогнозните смъртни случаи за целия период от първия заразен до 17 май са 228. Най-черни се очаква да бъдат дните от 19 до 27 април, когато се очакват по 10 починали на ден.
Изчисленията, макар и добри в общия тренд в Европа и света

звучат тревожно на фона на това, че до момента в България има 29 смъртни случая. В данните на IHME има заложена възможност за отклонение нагоре или надолу от прогнозните стойности. Тъй като последните данни за смъртността у нас са с дата 10 април, а още фигурират като прогнозни, може да се види, че смъртните случаи са в долния диапазон на предвидените от-до и България се движи по-близо до оптимистичната прогноза. За пример към 10 април IHME e прогнозирал броят на починалите от COVID-19 у нас да достигне 42 души, като за тази дата диапазонът на отклоненията е от 23 долна граница до 89 горна. Реалното число са 24 души, т.е. в най-благоприятния вариант на прогнозата. Тук причината отново може да се търси в адекватните ограничителни мерки, добрата дисциплина при тяхното спазване и, разбира се, на други местни особености, като да речем традиционна социална изолация на най-уязвимите групи, възрастните хора, по селата.

Диаграмите на IHME обаче са с научна стойност и имат за цел да ориентират правителствата за взиманите решения и прилаганите мерки, но с предупреждението, че кривите във всеки един момент във всяка страна могат да се влошат драматично ако гражданите намалят наложената дистанция или разхлабят другите предпазни ограничения.

България стои добре в сравнение с много от европейските страни в съотношението между излекувани и починали пациенти, показват данните на свободно достъпни инструменти, с които се илюстрира развитието на пандемията COVID-19 по света. У нас на 1 починал пациент към 10 април се падат малко над 2 излекувани (24 починали срещу 54 възстановени). Тази тенденция тръгва още на 25 март – ден по-рано имаме трима починали и трима оздравели, после ножицата се разтваря и от 30 март досега имаме трайно съотношение 2:1 в полза на оздравелите. В Швеция, която е във фокуса на вниманието заради по-либералния режим по отношение на коронавируса, пропорцията изглежда страшно. От 3 април насам там катастрофално се увеличава броят на починалите срещу почти константен брой оздравели и статистиката към 10 април показва 793 починали и едва 205 излекувани. Сходни данни има за Нидерландия. В петък общият брой на оздравелите от началото на епидемията там е 250 при 2396 починали, близо 1:10 в полза на смъртта. В Норвегия има 108 смъртни случая и 32 оздравели. По-зле от нас са дори в Унгария, където вирусът се разпространява умерено засега, но при 77 починали има едва 112 възстановени.

Броят на заразените с COVID-19 у нас е с 136 хил. души по-малко от този в Испания, която се превърна в една от най-засегнатите страни, сочат данни на worldometer.info. Най-високата смъртност остава в Италия. Щатите, Испания и Италия отдавна задминаха първоизточника на заразата – Китай. Япония и Южна Корея също се оказаха потърпевши, но броят на COVID-позитивните там е значително по-нисък от този в Китай.