Говори кметът на Сандански! Атанас Стоянов: Нямам никакво свободно време, понякога идвам в общината и в събота, и в неделя

Атанас Стоянов спечели кметските избори в община Сандански, които се проведоха през октомври минала­та година. Дотогава настоящият управник бе народен представител от листата на ВМРО-БНД. Той обаче реши да влезе в бит­ката за кмет, за да промени Сандански и да го направи по-добър град за живеене. Успя да обедини с идеите си за бъдещето на общи­ната огромна част от санданчани и много от свои­те политически опоненти, които го подкрепиха на балотажа. Разго­варяме откровено с кмета, който е на този пост малко повече от два месеца, за пробле­мите и предимствата на града, за предизвикател­ствата пред местната власт и визията му за развитие на община Сандански.

– Г-н Стоянов, как се чувст­вате като кмет и защо реши­хте да сме­ните депу­тат­ската бан­ка с кмет­ския стол?

– Човек вина­ги има нуж­да от нови предизвикателства. Когато сме общественици и поли­тически лица, не бива да мислим само за личното си благоденствие и да приема­ме само тези предизвика­телства, които ни гарантират спокойствие и сигурност. Никога не съм мислил, че трябва да се пенсионирам като народен представител. Напротив – в крайна смет­ка, след като сме народни избраници, трябва все по-ак­тивно да търсим обществе­нополезната дейност. Не на последно място – аз обичам Сандански. Като депутат имах възможност да живе­ят в София, но аз пътувах до родния си град, защото съм свързан с хората тук. Вероятно това беше при­чината не само ВМРО, но и други политически сили да ме подкрепят и с подкрепа­та на голяма част от моите съграждани станах кмет. И сега трябва не само да на­правим всичко възможно, не само да оправдаем дове­рието на хилядите избирате­ли, но и да направим града още по-добро място за живе­ене, още по-уреден, развит като културен център, като туристически център. Във всички тези направления имаме страшно много рабо­та. Изборите минаха отдав­на. Чака ни работа. Предиз­викателствата са пред нас.

– Какво се промени през тези два месеца, откакто сте кмет на община Сандан­ски?

– В личен план много неща се промениха. Сега нямам никакво сво­бодно време. Включително в събота и в не­деля ми се на­лага да идвам в общината. Докато някои други длъжнос­ти имат 100 дни толеранс, кме­тът няма тази привилегия. В момента гот­вим бюджета за 2020 година. Предвиждаме немалко работа във всяка една от сферите на обществения живот – инфра­структура, об­разование, здравеопазване, социални дейности, култура и спорт. Сандански е жив град, аз като кмет трябва да направя така, че за Сандан­ски да се говори с добро не само от местните жители, но и от многобройните гости. Дали ще стане лесно? Няма да стане лесно, ще стане с много работа и с една дъл­госрочна визия. Не да ра­ботим на парче от днес за утре или пък на принципа „проба-грешка”. Да не взе­маме решения с емоция, да не ги вземаме на по­литическа основа, а общественото нача­ло да бъде водещо. Правим всичко въз­можно политически­ят момент да е на заден план. Когато има местни избори, за жалост политиче­ският антагонизъм е повсеместен, това ми е чуж­до на мен. Водих толерант­на предизборна кампания. Сега още повече като кмет съм наясно, че съм кмет не на една политическа сила, а на цялата община. С иде­ите, които предлагаме, а не­малка част от тях вече са в развитие, ще успеем. Със си­гурност обаче ни чака много работа.

– Кое не ви харесваше в Сандански и искате да про­мените?

– Много работи ми харес­ваха, много и не ми харес­ваха. Едно от нещата, които не одобрявах, е това, че об­щинската администрация, общинският съвет и кме­тът трябва да бъдат инсти­туциите, които по някакъв начин да акумулират енер­гията на целия град. Да не се разчита само на кмета и на общинския съвет да взе­мат някакво решение, а да се търси общест­вената дискусия, да се включи обществото във всеки един от проблемите на града и на въпросите, касаещи раз­витието му. Досега това се случваше формално, спаз­вайки закона – чрез някакви формални обществени об­съждания, на които куртоаз­но идваха едни и същи хора, а реално дискусии нямаше. Нашата насоченост ще бъде в такава посока, че да вклю­чим голяма част от граждан­ството. Нашите съграждани могат да бъдат полезни и на кмета, а не да бъдат странични наблюдате­ли. Да участват с идеи и съвети, хората да се по­чувстват съпричастни с онова, което се случва в града. Ние, българите, се славим като големи мрънкачи и сме актив­ни преди всичко в соци­алните мрежи, но дава­ме заден, когато трябва някой да даде нещо от себе си. Ето това трябва да променим. Да прово­кираме интереса и да насърчим всеки от на­шите съграждани. Този, който има интерес да се случи нещо добро, той да бъде част не от про­блема, а част от реше­нието на проблема.

– Ще има ли ревизия на предишното упра­вление на общината?

– Модерно е да се пра­вят ревизии, но аз бих използвал по-разумна­та дума – одит. Целта е да се види на каква база стъпваме в общината. Ще има одит, това е нещо, кое­то и законът го изисква. Нека държавните органи си свършат своята работа, аз не съм човек, който ще тър­си реванш. Нито пък съм реваншистки настроен. За мен страницата е затворена, хората прецениха, направи­ха своя избор, сега гледаме напред.

– Входът на Сандански стои ли на дневен ред да се оправи?

– Това е част от просло­вутия булевард „Европа”, на който май само името му е европейско. Това е пътен участък от близо 1 кило­метър, един от сериозните проблеми пред общината. При всички случай сами и със собствени средства трудно ще се справим. За­щото не е въпросът само да преасфалтираме това улино пространство, а по-скоро да подменим цялата подземна инфраструктура. Ще са необ­ходими немалко средства, търсим възможности, вече водим преговори с МРРБ, има и решение на об­щинския съвет. Така че не ни е безразлич­но какво ще се слу­чи. Затова ще зало­жим и в бюджета за тази годинасредства за проекти­ране на този участък.

– ВиК мрежата и авариите ли са го­лемият проблем за Сандански?

– Най-големият проблем пред общината е този. Амор­тизираната ВиК структура е най-тежкото бреме на Сан­дански, мрежата е на над 60 години. Общината не е член на Асоциацията по ВиК и това ни ограничава от кан­дидатстване по проекти. Затова съм възложил на ВиК и на общински експерти спешно да направим един екшън план за отстранява­не на най-неотложните ава­рии чрез подмяна на тези сектори, участъци, които са най-амортизирани. В разго­вори сме с МРРБ, имам уве­рение и че на Министерски съвет, когато се гласуват целеви средства за общини­те, на Сандански ще бъде от­пусната съответната помощ, за да можем поне частично да се справим с този про­блем, защото е сериозен.

– ВиК дружеството доста­тъчно ефективно ли е?

– След като имаме толко­ва сериозни проблеми, зна­чи неговата ефективност не е такава, каквато ни се иска. Според мен то не работи оптимално. Тук е мястото кметът и общинските съвет­ници да вземем съответни­те решения с бързи стъпки, тръгвайки към нов тип упра­вление, към нова визия за развитие на това дружество.

– Възможно ли е Общи­на Сандански да се върне в Асоциацията по ВиК?

– Трудно ще е. Това, кое­то чувам от колегите е, че по-скоро общините излизат от тази Асоци­ация – Пе­трич, Стру­мяни. Така че КПД-то на тази Асоци­ация е нулев. Въпро­сът е дали ще тър­сим ня­какви правни въз­мож­ности и ин­струменти всяка една от общините да направи собст­вена Асоциация с областния управител. Законът мисля, че дава такива правни въз­можности, трябва да ги огле­даме и да търсим начин за финансиране.

– Хотелиери се оплакаха, че е имало отлив на туристи за Нова година. Така ли е?

– От кмета зависи да се създадат благоприят­ни условия за развитие на туризма в Сандански. Моята ин­формация е, че всички обекти са били пълни за Нова го­дина. Но Сандански, както и Банско, не е евтин курорт. И за голяма част от нашите гости вероятно това е причи­ната да потърсят друго мяс­то. Направихме среща със Сдружението на хотелиери­те, ресторантьорите и туро­ператорите да предприемем общи действия за решаване­то на различни въпроси. Не всеки един от хотелиерите да си прави собствена поли­тика, а да има целенасочена политика за развитието на туризма. Това е свързано с данъчни облекчения, с ту­ристическата такса за но­щувките. Длъжници сме в това отношение и тук трябва да се хванем ръка за ръка, за да повишаваме авторитета на Сандански като водеща туристическа дестинация.

– Досега Мелник беше забравен от общинската уп­рава. Това ще се промени ли?

– Мелник е история, дух, традиции, българщи­на, но всичко това е като емоция и нос­талгия по отминало време. И към насто­ящия момент Мелник е една от атрактив­ните туристически дестинации, която обаче е със затихва­щи функции. Ето там е необходимо да се насочи вниманието. Едно от първи­те ми интервюта като кмет бе в центъра на Мелник. В момента търся възможнос­ти и вече готвим дори ра­ботния проект за цялостно реновиране и обновление на сградата на някогашния тур­ски конак. Това е основната и най-впечатляваща сграда в Мелник. Това е срам за ця­лата община, емблематична­та сграда – конак, училище, школо, в момента е готова да падне. Един от първите ми ангажименти е да напра­вя всичко възможно тази сграда да бъде реновира­на и спасена. Защото сега тя се нуждае буквално от спасяване. В нея искам да направим много красив ис­торически музей. Работим и с Археологическия музей в Сан­дански, напра­вихме връзка и с про­фесо­рите в НИМ. Срокът ни е до 26 март таза го­дина, когато най-къс­но тряб­ва да внесем проект­ното предло­жение. Готвим ускоре­но този работен проект. Голяма е вероят­ността да бъде одобрен и да има финансиране по ОП „Ре­гиони в растеж”.

Тър­сим ва­рианти и чрез мест­ния бю­джет да на­пра­вим входя­щата инфра­струк­тура на Мел­ник, да измес­тим голяма част от авто­моби­лите, които са в гра­да, на общинско място, където ще оформим голям общински паркинг. От центъра на Мел­ник по посока Кордопуло­вата къща пътят е в лошо състояние. Паветата от две улици в Сандански ще ги наредим там, за да запазим автентичния вид на калдъ­ръма. Ще изготвим страте­гия за цялостната визия на Мелник. За да не действаме като пожарникари.

На 8 и 9 февруари готвим големия празник „Златен грозд”, на който ще презен­тираме не само хубавото вино и вкусните гозби, а култуата на нашия регион – ще има богата съпътстваща програма с певци, танцьо­ри, кукери, ще има и други изненади. Мелник в момен­та е като доведено дете на общината, а трябва да се гледа като собствено дете. Сандански трябва да бъде майката, а не мащехата на Мелник.