Разложката народна певица Радостина Паньова: Не се обиждам, че ме наричат попадия

Малко жени могат да носят това прозвище, признава съпругата на отец Любо

Ралица ВАСИЛЕВА

Радостина Паньо­ва е млада и талант­лива изпълнителка, която успешно съче­тава традицията на българския фолклор с модерното звучене и визия на песента. Израснала е и е закърмена с обичта към Разложкия край. Възпитаничка на музикално­то училище в с. Широка лъка със специалност „Народно пеене” и пиано. На 9 ноем­ври 2008 г. сключва брак със своя любим – Любо. Той служи на Бога, свещеник е, помага на хората в добро и лошо. „Вероятно повечето хора си мислят, че животът с такъв човек е скучен. На­против цяло предизвикател­ство си е. Като се разхожда­ме двамата по улиците, първо разпознават мен, а после се стъписват, че съм придружа­вана от мъж в расо”, разказва чаровната певица. Ето какво сподели Паньова пред ре­портер на „Топ ПРЕСА”.

– Радостина, мислила ли си да се преориентираш към друг жанр – попфолка на­пример? Там вероятно ще печелиш доста повече?

– А защо си мислите, че от фолклорната музика не се печели?! Зависи кой с какво се задоволява. Аз съм щаст­лива, че имам работа и ан­гажименти и това ме удовлетво­рява. Във фолклора името се изгражда с годините и колко­то повече си на му­зикална­та сцена, толкова повече името се утвържда­ва и за­почва да работи за теб. На 100% съм убедена, че мястото ми е във фолклора. Тук е моята сила.

– Спомняш ли си кога за­почна цялата тази магия нар. музика? Уверена ли беше в първите си крачки?

– Закърмена съм с народната музика. Нача­лото на тази магия беше доста отдав­на. Спомням си първата на­родна песен, на която ме научи моят дядо -„Руси коси имам“, спомням си първото излиза­не на сцена като солист­ка – на едно коледно тържество в детската градина, спомням си първи­те ми по­сещения в часо­вете по на­род­но пеене, пиано и солфеж. А увереността започва едва тогава, кога­то си въведен правилно в цялостната материя, кога­то смело за­почваш да бо­равиш с езика на музиката.

– Как се стигна до идея­та да запишете дует с Нели Рангелова?

– Сега като се замисля, ду­етът ми с Нели Рангело­ва е един от запом­нящите в моята музикална карие­ра. Нели е стра­хотен изпъл­нител и много добър човек,

ВИНАГИ Е ГОТОВА ДА ПОДАДЕ РЪКА

да помог­не. Обича да екс­периментира. Така ста­на и с дуета ни. Напра­ви­хме експеримент, но всъщност се получи една интересна и мисля успешна симбио­за между поп и фолклор. Всъщност първоначалната идея за този дует беше на продуцента ми г-н Виктор Касъмов. Поканата беше от наша страна. Нели чу пе­сента и без колебание каза: “Да“, за което съм изключи­телно благодарна. Щастли­ва съм, че и до днес с Нели запазихме едни чисти и при­ятелски отношения.

– Срещата ти с Шабан Ша­улич и неговото признание е най-паметната досега в тво­ята професионална карие­ра. С какво те впечатли той, какво те посъветва, разказа ли ти нещо лично за него?

– Срещата ми с Шабан Ша­улич е наистина паметна в моята кариера. Той поис­ка да се запознаем. За мен беше голяма изненада, въл­нение, емоция. Говорихме дълго, даде ми съвети, кои­то изпълнявам, но няма да ги издавам. Достатъчно ми беше да чуя лично от него, че за него аз съм най-добра­та фолклорна изпълнителка в България, което е едно го­лямо признание. След сре­щата ми с него придобих повече увереност в себе си като изпълнител.

– Пееш ли на събития на популярни личности, или на такива събития канят чалга звезди?

– Пея навсякъде, където хората ме поканят.

– Ти си омъжена за отец Любо – как успя да те спечели и как се живее със свещеник?

– Винаги, когато съм давала интервюта, съм била много ис­крена и честна как­то по отношение на музикалната ми кариера, така и по отношение на личния ми жи­вот. В един момент започ­наха да се пишат абсурдни заглавия за личния ми жи­вот, които пряко засягат и обиждат човека до мен. Пре­калено много ценя и обичам съпруга си и не е честно от моя страна

ДА НАРУШАВАМ ЛИЧНОТО МУ СПОКОЙСТВИЕ

затова мога да кажа само, че имам най-добрия и всеот­даен съпруг, който ми дава всичко онова, от което имам нужда. Животът ми с него е интересен.

– С какво сватбената ви церемония се различаваше от другите тържества?

– По принцип всяка една сватбена церемония не би могла да се сравни с никое друго тържество или повод за празнуване. Както на по­вечето читатели е познато, гражданският ритуал няма как да бъде по-различен от всеки един подобен, а за църковния ритуал в църк­вата някак си ми е трудно да го опиша, връщайки вре­мето назад. Никога няма да забравя тържествеността, с която беше изпълнен, а съ­пругът ми и до днес казва, че никога дори не е мечтал за подобен ритуал и че това може би е един от най-голе­мите подаръци в живота му.

– А какво е да си попадия? Обижда ли те, тъй като по­вечето хора приемат това прозвище като подигравка?

– Ако трябва да съм честна, не съм удовлетворена от по­строяването на въпроса, но все пак ще отговоря. Да си попадия, е една въз­можност, която мно­го малка част от български­те жени биха могли да имат. Дали се обиждам от това, че хората ме наричат попадия?! Отговарям категорично не. Бих се обидила, ако мъжът ми се занимаваше с неща, от които трябва да се притесня­вам и срамувам. Всъщност неговото служение (работа) е свързано с това да помага на хората както в радости, така и в скърби.

– Има ли нещо, което е аб­солютно забранено във ва­шето семейство?

– Не, няма забранени неща в моето семейство. Доста­тъчно разумни хора сме, за да знаем кое е редно и кое не.

– Доста нетипично за една попадия и народна певица е да кара спортна кола, при това доста мощна, каквато вие имате…?

– Да, нетипично, но не не­възможно или забранено. Общо взето разбивам стере­отипа за типичната попадия и народна певица, която е в представите на хората, но от­давна съм спряла да мисля какво ще си кажат хората за мен и не се притеснявам от хорското мнение. Пея си песните и не се занимавам с неща, които ще ме натова­рят излишно.

– Бързите скорости до каква степен те привличат и имаш ли някакви прои­зшествия на пътя?

– Бързите скорости бих казала, че са ми страст, но, разбира се, в някакви допус­тими граници. Благодаря на Господ, че ме пази и до този момент не съм имала ни­какви произшествия. Дори имам златен талон, който всеки може да получи, ако няма нарушения на пътя.

ПРАЗНУВА ЮБИЛЕЙ С НОВ АЛБУМ

„За тези 10 години на музи­калната сцена съм видяла много, учила съм се постоян­но, положих много труд, бях много търпелива. Аз съм от хората, на които нищо не им е дадено даром. Всичко до този момент съм си из­воювала с много талант и непре­късната работа. Благодарна съм на хората, които повярваха в мен и с които намерих­ме правилния път за това как да се правят хубави и стойност­ни неща, а това са г-н Виктор и Ненчо Касъмови и цели­ят екип на „Ара мюзик”. Имала съм както трудни момен­ти, така и щастливи миго­ве. Най-голямата награда, която притежавам обаче, е безрезервната обич на пуб­ликата. Но когато човек знае какво може и не се отказва от мечтите си, нещата се по­лучават. Щастлива съм, че с четвъртия си самостоятелен албум “Моя истинска лю­бов“, който е един уникален подарък към всички почита­тели на фолклора и най-ве­че на македонската музика и с рецитала, който заедно с ансамбъл “Чинари“ пред­ставихме на гала вечерта на „Пирин фолк“ Сандански 2016 г., отбелязвам този 10- годишен юбилей.

С песните от този албум показах какво мога, какво на мен ми харесва. Имах нужда да излея душата си, да изразя емоциите си, просто да говоря чрез му­зика и песни. За първи път се доверявам изцяло на македонски композитори и аранжори, но не защото пра­вя експеримент, а защото македонските песни са спе­цифични. Те трябва да бъдат изпети и изсвирени от хора,

Дует „Пирин“ е новото по­пълнение във фолклорния каталог на музикална ком­пания Ара мюзик. Зад ар­тистичния псевдоним стоят двама млади, усмихнати и талантливи млади хора:

Румен Иванов е роден през 1987г. Израства в само­ковското село Бели Искър. В семейството му винаги на почит е била македонската песен. Още от ранна детска възраст проявява страстта си към музиката и акорде­она. Първите си мелодии засвирва и запява по слух заедно с баща си. На 10- го­дишна възраст започва да учи акордеон и солфеж в му­зикалната школа в гр.Само­ков. Там са и първите му из­яви. На 14-годишна възраст е приет в НХГ “Св.Св. Кирил и Методий“ – гр.Благоевград със специалност акорде­он. Там завършва средното си образование. Още като ученик работи с различни състави и оркестри като акордеонист и певец. Из­дирва и обработва песни от македонския край, така прави и първите си крачки като композитор и аранжор. Изявявал се е на много кон­курси -“Орфеево изворче“ -гр.Стара Загора, “Танцуващи клавиши“ – гр.Нови пазар и др., където изпълнява и свои авторски произ­ведения и печели редица на­гради. През 2008 г. сре­ща своя­та дуетна половинка Радостина Димова и заедно за­почват реа­лизация на музикални­те му виж­дания. Участват и са лауреати на много международни фол­клорни фестивали и конкурси в страната и зад граница. В ре­пертоара си Румен Иванов има произве­дения от всички фолклорни области, но най-голямата му страст е да аранжира и съз­дава музика на македонска основа.

Радостина Димова е ро­дена през 1990 г. в гр.Само­ков. Започва да проявява интерес към музиката още в най-ранна детска възраст. Взима първите си уроци на 10-годишна възраст. През 2008 г. се запознава със своята дуетна половинка Румен Иванов, покрай кой­то започва да се заражда любовта й към македонска­та песен. Участва както на местни събори и тържества, така и на много междуна­родни фестивали в Банско, Рожен, Дорково, Пещера, Микрево, Хърватия и др., от които има много дипломи, плакети и грамоти.

През 2016 г. участват на международния фестивал „Пирин Фолк“ Сандански, къ­дето представят авторската си песен „Жалба за майка“ в Конкурса за авторска ма­кедонска песен и песента „С каменички фърлат, мамо“ в Конкурса за изпълнителско изкуство.

Освен двойка на сцената, Радостина и Румен са двой­ка и в живота, като споделят и общото си хоби: разходки сред природата, като страст им е планината.