Управляващите трябва да се научат да правят това, което е законно, а не това, което им харесва
Добре е всички начело със Симеонов да прочетат Конституцията, в която ясно е казано, че със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия и производството на оръжие, но не и върху други сектори на икономиката
Ако си в позиция да представляваш държавата, е много важно да разсъждаващ върху темата кое е законно, а не по темата кое ти харесва. Елементарно е, но като гледам, никой не го прави.
Защото, пичове, 90 процента от нещата, които ми харесват в този свят, са незаконни. Но аз не съм държавата и в случай че действам импулсивно, ще трябва да нося персонална отговорност за глупостта си, нали така? А кой тогава трябва да носи отговорност за глупостта на държавата? Знам отговора, но той е безсмислен, защото се съдържа в самия въпрос.
Да го кажа другояче.
Уважаеми приятели, и на мен не ми харесва Джулиана Гани, но безобразният ѝ външен вид е напълно законен. Много хора не харесват и моя приятел Тодор Славков, но дори и Тошо е напълно законен.
Но да не се отклонявам. Нямам намерение да пиша за олигофренията в „Черешката на тортата“, а за действията, инициативите и коментарите на политически лица относно предложението за законопроекта за хазарта на лицето Валери Симеонов.
Самият Симеонов също ще оставя настрана, защото вече на всички ни е ясно, че той е просто една досадна и крайно тъпа тема, а и не той самият е инициатор на своя „законопроект“. Симеонов е просто един пощальон със селски произход, който и 100 пъти да чука, няма да се сети да звънне на звънеца.
Всъщност, някъде тук трябва да отбележа, че и на мен Бойко Борисов не ми харесва, но пък и той е законен. Предложението на коалиционните му партньори, обаче, не е.
Всеки средно грамотен човек може сам да прочете Конституцията и сравнително бързо да установи, че предложението на Валери Симеонов нарушава принципите на правовата държава и е противоконституционно. И тук не става дума дали си от „Левски“ или не, дали играеш комар или не, нито дори дали харесваш Васил Божков или не. Става дума за държавни и европейски правила. Абе, уж става дума за демокрация.
И тъй, като е „уж“, считам, че е напълно възможно в крайна сметка българският парламент да приеме „офертата“ на Симеонов. Нещо повече, напълно е възможно БСП да подкрепи ГЕРБ в този абсурден законов нонсенс. Не че ще бъда шокиран от една подобна реакция на „червената армия“, просто го отбелязвам с тъга.
Ето, днес например, чета в последния брой на вестник „Галерия“ изказването на уважавания от мен социалист Александър Симов и си давам сметка, че и БСП не си падат много по Конституцията. И Сашо Симов, както десетки други анализатори, разсъждава единствено по темата какво му харесва, а не какво е законно.
Знам, че стрелят по конкуренцията, казва той, но все пак предпочитам частниците да бъдат изритани от хазарта. И допълва: „пред всеки човек с политическо съзнание възниква един проблем – да подкрепи ли тази идея, как да реагира в тази ситуация, какво трябва да мисли по този проблем и как да го интерпретира“.
Оффф, Сашо, откъде да започна, освен, че подобно мислене не приляга на модерен човек. Ще пробвам така.
Ако аз бях депутат, първо щях да проверя законна ли е тази „идея“ според Конституция на Република България, както и според европейските директиви, или не е?
След това пък щях да проверя дали държавата, в чието управление самият аз участвам, няма да загуби пари от тези мои емоционални разсъждения и бъдещи действия по темата. Защото, да ти кажа: има много сериозна възможност, след като бъде отнет лиценза на „Национална лотария“, същата тази компания да осъди брутално България, тъй като лицензът всъщност е активът с най-висока стойност. Някои експерти дори твърдят, че в случай, че бъде предварително прекратен, България (разбирай – всички ние) ще трябва да плати за оставащите 7 години от него сума, надвишаваща 1.4 милиарда лева. И това въобще не е майтап! Може да не ми харесва, може и на теб да не ти харесва, но ще бъде законно.
Всъщност, днес в „Галерия“ имаше още един коментар по темата, този път на десния нокът на премиера – Тома Биков. И той, разбираш ли, бил против хазарта. Бил и против цигарите и алкохола. Заглавието на материала му е следното: „Подобно на цигарите и алкохола, хазартът е вреден за вашето здраве!“. Дори не знам какво да кажа. По думите на този мозъчен тръст Биков, излиза, че държавният монопол върху хазарта е полезен за нашето здраве, докато частният не е.
И тук, за да продължа, ми е по-лесно да се обърна директно към г-н Биков.
Уважаеми Биков, закостенялото ти подмазваческо мислене е вредно за здравето на целия ни народ, пич. Много е вредно! Цигарите, бирата и комарът са далеч по-безобидни от глупостите, които не спираш да плямпаш. Да не говорим, че и ти преди всичко коментираш това, което ти харесва (прощавай: харесва на шефа ти), а не това, което реално е законно. Щото, в случай че си пропуснал, нека ти кажа, хазартът в България все още е напълно законен.
И още.
Добре е всички начело със Симеонов да прочетат Конституцията, в която ясно е казано, че със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия и производството на оръжие, но не и върху други сектори на икономиката.
Вярно е, че лотарията би могла да се определи като чувствителна тема, но е факт, че в Конституцията и в съответните закони на Република България не е предвидена възможност на държавата да осъществява монопол върху хазарта и други чувствителни сектори, като например медии, алкохол, цигари и други.
Нещо повече. Проектозаконът на Валери Симеонов е с „обратно действие“, което пък откровено нарушава принципите на правовата държава.
“Националната лотария“ има преиздаден лиценз от 2017 година за още 10 г., за който срок компанията предварително е изпълнила законови изисквания на Комисията по хазарт за определена сума инвестиции.
Отнемането на този лиценз на „Национална лотария“ преди 2027 г., докогато лицензът е законно валиден, би означавало принудително отнемане на дадено право чрез закон, който влиза в сила на практика с „обратно действие”.
Това е все едно да вдигнат данъците със закон и да изискват принудително от всички, които са плащали в миналото по-ниски данъци, да си доплатят по по-високата ставка. Именно затова в правовата държава законите влизат в сила „за напред“.
Естествено, за Валери Симеонов цялата тази материя е „тъмна Индия“ и дребни детайли, които не заслужават вниманието на неговия „красив ум“. И всичко това щеше да бъде забавно, ако всъщност не бе тъжно, защото вече всички знаем, че Симеонов обича първо да говори, а след това да мисли. Последното пък, в неговия случай, евентуално също би могло да влезе в сила единствено и само “ЗА НАПРЕД“.
Последното изречение е шега. В тази глава бъдеще няма.
автор: Васил Петев, Фейсбук
Be the first to leave a review.