Ченге – обирджия на злато – съди прокуратурата

Бившият полицай Илиян Митов пробва да осъди прокуратурата за пропуск да му бъде зачетен повече от година предварителен арест. Това не се случва до момента, но забравеното задържане все пак вече е отчетено.

До пролетта на 2012 година Илиян Митов е действащ полицай от столичното Първо районно управление. На 5 май 2012 година е извършен грабеж от заложна къща в София. Като на филм, няколко човека с маски заплашват служителка с „Калашников“, помпа и пистолети, след което бягат с торба със златни накити и пари. Мятат се на краден предварително „Фолксваген“ и офейкват. По това време в столицата ври и кипи, а убийства, обири и палежи са ежедневие. След въоръжения грабеж ченгетата действат адекватно и започва гонка. Заловени са полицаят Илиян Митов, военният ефрейтор Иван Иванов, Ангел Русев-Кулата, Денислав Митков, Димчо Димчев-Джипси, Иван Митов и Христо Мирчев – Ицко Малкия. По-късно се предава и ММА състезателят Върбан Върбанов-Боксьора, който първоначално се покрива. Ролите на хората в групата са различни, а според разследващите полицаят Митов е карал зад обирджиите и е трябвало да ги покрие със служебната си карта при евентуална проверка. От МВР съобщават, че акцията е кръстена „Опасните“, а арестуваните са заподозрени за извършване на три обира на злато в София и един в Перник. В крайна сметка доказателства са събрани за два удара, а срещу някои от групата само за този на 5 май. Делото тръгва в Софийския военен съд, защото в бандата има и служител на армията. Отначало става ясно, че е задържана и 22-годишната Ива Лазарова, но обвинения срещу нея не са повдигнати и тя става основен свидетел на прокуратурата.

Делото върви сравнително бързо по родните стандарти, въпреки че са събрани десетки кашони и томове с доказателства. Стига се до окончателно решение на 1 август 2016-а – тогава Върховният касационен съд потвърждава присъдите, наложени от долните инстанции. Някои, включително и Митов, не се признават за виновни, но съдът кредитира показанията на свидетели и ги осъжда. Полицаят получава 11 години, а цялата група общо 106 години пандиз. Седмица след окончателната присъда Митов е закаран в затвора в Бобов дол, където лежи и днес.

Полицаят обаче установява, че е забравено да бъде приспаднато времето от ареста след удара до присъдата. Първо за година той е в следствения арест на бул. „Г.М. Димитров“ в София. Около месец бил под домашен арест, а след това пуснат срещу гаранция. Зад решетките експолицаят започва да води дела, за да бъде приспаднат срокът на предварителни арест от присъдата му. Първото свършва доникъде и е прекратено с мотив, че пандизчията още не е надлежал 11-те години. Стига се и до спор между Районния и Административния съд в Кюстендил кой може да разглежда въпроса дали наистина е забравен да бъде приспаднат предварителният арест. Налага се ВКС и ВАС да организират смесен петчленен състав, който преценява, че все пак казусът е в компетенциите на Районния съд. В края на януари миналата година все пак военен прокурор постановява приспадане на 367 дни от ареста на полицая. Той завежда ново дело, този път по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, като иска прокуратурата да му плати 15 бона, тъй като с години е бил в неведение за остатъка от присъдата и това му насадило „чувство за обреченост, страх, че никога няма да излезе от затвора, уронено човешко достойнство, незащитеност и малоценност“. Районният съд в Кюстендил отхвърля иска, но Митов жали пред окръжните магистрати с мотив, че на първа инстанция, че има отказ за това, че надлежава наказанието си, а той единствено искал обезщетение. Сега и Окръжният съд отхвърли иска, но до края на месеца полицаят може да обжалва пред Върховния касационен съд.

Вестник “ Топ Преса „