Вижте на кой неврокопчанин викат „Откривателят на таланти“!
-
- февруари 22, 2019
На север, където денят през лятото не свършва, но и нощта през зимата е безкрайна и провокира депресии, финландците са разбрали, че адекватният начин да се преборят със склонността към алкохолизъм сред младите са спортът и изкуството. И възможностите за самоусъвършенстване в двете са предоставени в изобилие. Не е случайно тогава, че сред най-големите съвременни музиканти стоят много скандинавски имена. И макар да не е музиката на хората, четящи вестник „Трета възраст”, поводът за гордост трябва да бъде споделен. Защото зад успехите на може би най-популярната метъл група в момента –Nightwish (Найтуиш – Нощно желание), стои българин. Пламен Димов е учителят по музика във финландското градче Китее, който забелязва сред учениците Таря Турунен и тя става първата вокалистка на групата, а днес е прочута оперна певица. Пламен Димов открива и развива и таланта на Туомас Холопайнен, чиито музикални композиции са знаменити, и който, вдъхновявайки се от учебника си по биология и от теорията на Дарвин за човешката еволюция, направи мащабен музикален проект със социални и екологични послания.
Разговарям с Пламен Димов по време на организирания от него в Китее фестивал за млади музикални таланти, на който тази година бе поканил много български участници.
– Къде си роден?
– Роден съм в гр. Гоце Делчев. Като малък, на 4-5 г., сме се преместили в тогавашното Нови Кричим. Основно, средно музикално училище и висше образование (Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков”) съм завършил в Пловдив. Там ми минаха 26 години от живота. Беше такова време, че като отиваш на урок, учителят те поглежда от лявата страна (като бях цигулар) и ако не ти е синьо – значи не си се упражнявал достатъчно и въобще не те взима на урок. Тогава образованието беше ценз в България, имаше много добри учители, а и това поколение носехме в себе си стремежа да се върви напред. От нашия випуск Елмир беше в Метрополитън опера, сега организира голям фестивал, Кеворк е професор в Атланта, и много други. Винаги си знаех, че с тая цигулка далеч няма да стигна. Баща ми изваждаше от радиото лампата да слушам Радио Люксембург. И като дойдеше „Let it be” на Джон Ленън („Лет ит би”), сядам на пианото веднага да извадя акордите. Така тренирахме и ушите.
– Как се озова във Финландия?
– През 80-те години имаше голям износ на български оркестри. Това беше политика на България. Всички казвахме, че България е 16-та република на СССР, но това въобще не беше вярно. Ние имахме най-много туристи, бяхме на соц лагера морето и имахме около 300-400 състави навън. Във Финландия и в Норвгия в един ден имахме 130 оркестри – около 600 българи. През 1983 г. бяхме в Норвегия. Получихме договор за Китее. Видях, че е на руската граница и казах, че въобще няма да отида там, но дойдох. Интересното е, че първата плоча, която пуснах тук, в Китее, да слушам през 1984 г., беше „Over the Hills and Far Away” (бел. ред. – „Оувър дъ хилс енд фар ауей” – народна песен от 18 век, изпълнявана от много известни музиканти). Въобще не съм си представял, че след 18 години тази плоча ще бъде първото рок дивиди в Скандинавия, концерт в Тампере.
– Имате три прекрасни деца – две момичета Лида и Лидия, и син Николай, който говори чудесно български, дъщеря ви Лидия скоро се омъжи в Пловдив за финландец от Лапландия. Как се запознахте със съпругата ти Лена?
– През 1984 г. дойдохме трио да свирим в ресторанта. Гледам една руса мадама гледа черно-бял филм. „Аз знаеш ли каква хубава ракия имам от България, ще ти донеса цветовете” – и казвам, а тя ми отговаря – „Глупости не ми се слушат”. След два дни свирихме в ресторанта. Заприказвах се с руса красавица. Тя ми каза, че тия неща, дето и ги говорех, вече ги е чувала преди два дни. А, вие ли бяхте, попитах, не ви погледнах в лицето, трябваше да огледам други неща. Та това е жена ми. След това отидохме в България, в Пловдив, оженихме се.
– Как стана учител на бъдещите звезди от „Найтуиш”?
– В Китее започнах да преподавам цигулка, на групи и пиано в музикалното училище, в основното училище, в гимназията. Имах около 17 групи едновременно. От тези групи да вземеш най-доброто – това е номерът. Бяхме много близки с родителите на Туомас. През 1995 г. направихме първия компакт диск в града – „Хамелеон”. Момчетата се ентусиазираха да правят хубави неща. След това направихме диск, посветен на Ванга. Аз не съм стриктен учител, който моделира ученика по собствен модел. Аз откривам. Според мен е почти толкова важно да можеш да откриваш, колкото да учиш. Намери ги талантите, като 30 души те гледат!
– Разбрах, че Ванга заема място в спомените ти?
– Направих втората плоча на „Найтуиш” през 1996 г. и след като Ванга почина (бел. ред.: на 11 август 1996 г.), на обложката на английски написахме отдолу „Посветено на българската пророчица Ванга”. Взех 10 плочи и ги занесох в Рупите. И в главата ми какво е: Един ден моите ученици да станат големи музиканти и моят приятел да стане президент. Тук има мистика!
– Да, „Найтуиш” в момента са една от най-известните световни групи в метъла, а приятелят ти Петър Стоянов наистина стана президент. Разбрах че покрай него си се замесил в световната политика?
– Йордан Василев написа книга за президента Петър Стоянов „Това се случи пред очите ми“ и около 90 страница е описано. Когато Петър Стоянов е при Клинтън, двама човека му писахме на американския президент. Писах му нещо такова „Тия работи с Моника Люински са бла-бла, но утре ще дойде при теб един мой много добър приятел, президентът на България Петър Стоянов. Стига сте обещавали, Балканите са една вряща тенджера, помогнете!” На другия ден получих съобщение от Белия дом, че Клинтън е получил думите ми. Петьо (бел. ред.: Петър Стоянов потвърди, че е имало от Финландия писмо. Другият беше Милчо Левиев от Лос Анжелис, и той от Пловдив.
– Ти си инициаторът за Международен музикален и арт фестивал, провеждан всяка година в Китее, на който се събират млади таланти от цял свят, сред които вероятно и следващи големи звезди. Как стана така, че около теб се върти до голяма степен културният живот на финландския град?
– Баща ми, Бог да го прости, като идваше в Китее, казваше на финландците: Моят син, и в Гренландия да отиде, и там ще накара да никне трева.
Този фестивал е изцяло подпомогнат от общината. Присъствахме и на голям тридневен фестивал във финландския град Йоенсу, приходите от който отиват за развитие на младите таланти от района Северна Карелия. Не можа да не ни направи впечатление, че пиано има дори в стола на училището.
– Разбрахме, че при вас изпращат и младежи в риск, наркомани, на които вие помагате чрез музиката да намерят път в живота, ето и сега на фестивала на сцената излезе такова момиче. Явно във Финландия много се мисли за децата и за насърчаване на способностите им, така ли е?
– Много, като в никоя друга страна на света. Ако вие сте родители и, не дай Боже се случи нещо с детето ви, вие няма да дадете нищо, всичко плаща държавата. Нищо не плащаш, защото имаш социална осигуровка. И на теб ти идва да плащаш повече данъци! А ако плащаш повече, те ти ги връщат. Ето концертите, които се изнасят тук, по време на фестивала – този от миналата година вече е получил над милион гледания – това, замислете се, е голяма реклама за града, за Финландия и финландското образование.
Веселин Стаменов
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
