Сеизмолог №1 проф. Емил Ботев: Трусовете край Петрич не са проблемни!

Проф. Емил Ботев е сред най-добрите сеизмолози у нас. През 1979 г. завършва СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Физика“. Спе­циализирал е в Москва. От самото начало на кариерата си работи в БАН. Ръководи­тел е на секция „Сеизмоло­гия“ на Геофизичния институт към БАН.

– Проф. Ботев, преди ден имаше земетресение в Гърция, край Лефкада с магнитуд 5,2 по Рихтер. След това у нас са реги­стрирани общо 7 слаби труса с магнитуд 2,2 – един край Петрич и 6 в Черно море до Бургас. Имат ли връзка и трябва ли да се притесняваме от сеизмична­та обстановка у нас в момента?

– Не! Според мен нямат връз­ка, а сеизмичната обстановка у нас е нормална. Регистрираните трусове са част от фона на нор­малната сеизмична активност, която е стандартна за терито­рията на нашата страна и коя­то е в пъти по-слаба от тази на съседите ни. Тези крайно слаби разлюлявания направиха впе­чатление, защото имахме едно затишие от няколко месеца, през които почти нямаше трусо­ве на територията на страната ни. Искам да посо­ча, че разликата между земетре­сения с магнитуд 2 и 5 е около 30 000 пъти. Само за пояснение ще кажа, че земетре­сения с магнитуд под 3 се наричат микро, защото в 90% от случаите не се усещат от хората. Както е станало и с въ­просните трусове вчера. Много слаби са земетресенията от 3 до 4, от 4 вече се наричат сла­би, а от 5 – умерено силни. Чак от магнитуд 6 влизаме в кате­горията на силните и опасни земетресения. Обяснявам това, за да разясня, че земетресения с магнитуд под 6 не са опасни, като създават по-скоро уплаха и паника. Пример за подобно земетресение у нас е това от 2012 г. край Перник с магнитуд 5,6. Както сега в Лефкада няма сериозни последици, тогава и у нас нямаше.

– Каква е сеизмичната харак­теристика на Гърция и съответ­но на България?

– Ние сме, така да се каже, обе­тованата земя на Балканския полуостров в сравнение със Западна Турция, островна Гър­ция и териториите покрай Ад­риатическо море. Страната ни е вътрешноконтинентална част и сме защитени, защото под­пъхванията стават във външ­ноконтиненталната част. Само на границата между отделните континентални или микрокон­тинентални плочи, каквато е зоната на Егейската арка, която е и повод за нашия разговор, могат да се породят силните и опасни земетресения. Там има елемент на подпъхване. Място­то е между Средиземноторска­та, Адриатическата и Континеталната плоча. Това е невралгично място, където се из­вършват такива проце­си на границата между отделните окрайнини на отделни плочи към Евро-азиатския конти­нент.

– Може ли Гърция да провокира земетресе­ния у нас?

– По принцип да, но това е рядко явление. Земетресенията в Се­верна Гърция са плит­ки – до 10 км дълбочина. Плочи­те там не са с голяма плътност и не могат да натрупат напреже­ние. Техният механизъм на въз­действие не е вертикален, като вълните не тръгват активно по горна мантия. Още по време на самото формиране в земна­та кора се унищожават голяма част от тяхната енергия. През 2014 г. имаше едно земтресе­ние с магнитуд 7, което тръгна от Самотраки. Тогава то се усе­ти по-сериозно в Хасковска об­ласт, но характерът му отново не бе застрашителен. Искам да кажа, че може и Гърция да про­вокира по-силно земетресение, но не с разрушителен ефект.

– Откъде можем да очакваме опасност?

– По-опасни за нашата страна са земетресенията от Вранча. Там низийската плоча е подпъх­ната под карпатската, като са останали несмлени парчета от земната кора в магмата, които от време на време се придвиж­ват на разстояние 100-150 км. Когато се формира там земе­тресение, излъчването на енер­гията е и по посока на нашата страна. Това е причината за т.нар. голямо земетресение у нас на 4 март 1977 г. с магнитуд 7,4. В Румъния стават дълбоките зе­метресения. Енергията от тях се разпространява безпрепятстве­но в мантията и по вертикала от долу на горе достигат надалече. На въпросната дата цяла София беше излязла на улиците.

– Това ли е най-силното земе­тресение у нас?

– Не. Най-силното регистрира­но земетресение на територия­та на страната ни е през 1904 г. и е било с магнитуд 7,8. Било е в района над Петрич, т.нар. Крупнишка сеизмична зона, малко под Благоевград. Това е изолиран и единичен случай, който, надявам се, няма да се повтори.

– Да разбираме ли, че леките трусове не са индикация за сил­ни земетресения?

– Науката не е стигнала дотам, че да обвързва слабите земетре­сения със стотици хиляди пъти по-ниска енергия със силните и опасни за здравето на хората. По принцип ние търсим връзка между земетресения с магни­туд, по-голям от 4, за да можем да съдим за земетресения с маг­нитуд, по-голям от 6. Прогнозата за земетресения обаче е успеш­на едва в рамките на няколко процента в целия свят, и то там, където се влагат милиарди до­лари за тази цел.

Вестник “ Топ Преса „

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)

Rating0

What people say... Leave your rating

Order by: Most recent Top score Most helpful Worst score

Be the first to leave a review.

Verified

{{{ review.rating_title }}}

{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more

{{ pageNumber+1 }}

Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one