Сеизмолог №1 проф. Емил Ботев: Трусовете край Петрич не са проблемни!
-
- февруари 22, 2019
Проф. Емил Ботев е сред най-добрите сеизмолози у нас. През 1979 г. завършва СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Физика“. Специализирал е в Москва. От самото начало на кариерата си работи в БАН. Ръководител е на секция „Сеизмология“ на Геофизичния институт към БАН.
– Проф. Ботев, преди ден имаше земетресение в Гърция, край Лефкада с магнитуд 5,2 по Рихтер. След това у нас са регистрирани общо 7 слаби труса с магнитуд 2,2 – един край Петрич и 6 в Черно море до Бургас. Имат ли връзка и трябва ли да се притесняваме от сеизмичната обстановка у нас в момента?
– Не! Според мен нямат връзка, а сеизмичната обстановка у нас е нормална. Регистрираните трусове са част от фона на нормалната сеизмична активност, която е стандартна за територията на нашата страна и която е в пъти по-слаба от тази на съседите ни. Тези крайно слаби разлюлявания направиха впечатление, защото имахме едно затишие от няколко месеца, през които почти нямаше трусове на територията на страната ни. Искам да посоча, че разликата между земетресения с магнитуд 2 и 5 е около 30 000 пъти. Само за пояснение ще кажа, че земетресения с магнитуд под 3 се наричат микро, защото в 90% от случаите не се усещат от хората. Както е станало и с въпросните трусове вчера. Много слаби са земетресенията от 3 до 4, от 4 вече се наричат слаби, а от 5 – умерено силни. Чак от магнитуд 6 влизаме в категорията на силните и опасни земетресения. Обяснявам това, за да разясня, че земетресения с магнитуд под 6 не са опасни, като създават по-скоро уплаха и паника. Пример за подобно земетресение у нас е това от 2012 г. край Перник с магнитуд 5,6. Както сега в Лефкада няма сериозни последици, тогава и у нас нямаше.
– Каква е сеизмичната характеристика на Гърция и съответно на България?
– Ние сме, така да се каже, обетованата земя на Балканския полуостров в сравнение със Западна Турция, островна Гърция и териториите покрай Адриатическо море. Страната ни е вътрешноконтинентална част и сме защитени, защото подпъхванията стават във външноконтиненталната част. Само на границата между отделните континентални или микроконтинентални плочи, каквато е зоната на Егейската арка, която е и повод за нашия разговор, могат да се породят силните и опасни земетресения. Там има елемент на подпъхване. Мястото е между Средиземноторската, Адриатическата и Континеталната плоча. Това е невралгично място, където се извършват такива процеси на границата между отделните окрайнини на отделни плочи към Евро-азиатския континент.
– Може ли Гърция да провокира земетресения у нас?
– По принцип да, но това е рядко явление. Земетресенията в Северна Гърция са плитки – до 10 км дълбочина. Плочите там не са с голяма плътност и не могат да натрупат напрежение. Техният механизъм на въздействие не е вертикален, като вълните не тръгват активно по горна мантия. Още по време на самото формиране в земната кора се унищожават голяма част от тяхната енергия. През 2014 г. имаше едно земтресение с магнитуд 7, което тръгна от Самотраки. Тогава то се усети по-сериозно в Хасковска област, но характерът му отново не бе застрашителен. Искам да кажа, че може и Гърция да провокира по-силно земетресение, но не с разрушителен ефект.
– Откъде можем да очакваме опасност?
– По-опасни за нашата страна са земетресенията от Вранча. Там низийската плоча е подпъхната под карпатската, като са останали несмлени парчета от земната кора в магмата, които от време на време се придвижват на разстояние 100-150 км. Когато се формира там земетресение, излъчването на енергията е и по посока на нашата страна. Това е причината за т.нар. голямо земетресение у нас на 4 март 1977 г. с магнитуд 7,4. В Румъния стават дълбоките земетресения. Енергията от тях се разпространява безпрепятствено в мантията и по вертикала от долу на горе достигат надалече. На въпросната дата цяла София беше излязла на улиците.
– Това ли е най-силното земетресение у нас?
– Не. Най-силното регистрирано земетресение на територията на страната ни е през 1904 г. и е било с магнитуд 7,8. Било е в района над Петрич, т.нар. Крупнишка сеизмична зона, малко под Благоевград. Това е изолиран и единичен случай, който, надявам се, няма да се повтори.
– Да разбираме ли, че леките трусове не са индикация за силни земетресения?
– Науката не е стигнала дотам, че да обвързва слабите земетресения със стотици хиляди пъти по-ниска енергия със силните и опасни за здравето на хората. По принцип ние търсим връзка между земетресения с магнитуд, по-голям от 4, за да можем да съдим за земетресения с магнитуд, по-голям от 6. Прогнозата за земетресения обаче е успешна едва в рамките на няколко процента в целия свят, и то там, където се влагат милиарди долари за тази цел.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
