Проф. д-р Стоян Тотев: Изграждането на инфраструктура е много важно за туширането на миграционните процеси
-
- юни 9, 2014
Проф. д-р Стоян Тотев от Института за икономически изследвания към БАН, в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с различията между регионите, състоянието и бъдещето им.
Фокус: Проф. Тотев, какво показват данните Ви за състоянието на регионите и в какво се изразяват техните различия?
Проф. Стоян Тотев: Най-точен и обобщаващ показател за регионалните различия това е посоката на миграционните потоци. Когато хората не харесват дадено място за живеене – няма комуникации, работни места, мигрират към други области. Друг много съществен показател е коефициента на безработица. Други показатели, освен посоката на миграционните потоци в конкретното изследване, са БВП на глава на населението, доходи, коефициент на заетост и др. Това, което се установява на база обобщени данни от наблюдаваните показатели, е нарастване на регионалните различия с течение на времето.
Хората мигрират към местата и градовете, където гъстотата на население е по-висока, там те могат да реализират по-високи доходи. Така много райони се обезлюдяват, а за да може да се развива един регион е необходима някаква „критична маса” от население.
Фокус: Кои региони са в най-тежко състояние и какви са причините?
Проф. Стоян Тотев: В най-общи линии Видинска и Смолянска област са най-засегнати. До 1989 година липсваха реални икономически взаимоотношения със съседните страни на България, липсва преливане на инфраструктурата между отделните страни в граничните области. Тези области са с ниска гъстота на населението и като правило няма оформени урбанизационни центрове и от другата страна на границата – нещо което не се наблюдава между развитите икономически страни на Европейския съюз. Това е и една от основните причини за икономическото изоставане на споменатите области.
Фокус: Държавната политика и по-точно кохезионната, спомага ли за подобряване качеството на живот и намаляване на различията?
Проф. Стоян Тотев: Регионалната политика се решава в дългосрочен аспект. Ако в момента инвестираш в „състоятелна” регионална политика, то видим резултат не може да се очаква да се получи даже и в средносрочна перспектива. Всяко правителство в България води икономическа политика като търси резултат в рамките на мандата, затова регионалната политика остава на втори план. За кохезионната политика на ЕС в периода до 2020, се заделят най-големите средства, отколкото за която и да е друга политика на ЕС. Основната, част от тези фондове ще бъдат насочени към най-малко развитите (най-бедните) региони на Съюза, каквито са всички 6 статистически района в Българи. Едно от нещата, които трябва да направим, а не винаги успяваме, е да не смесваме националната с кохезионната политика. Кохезинната политика се предполага да има ясно изразен регионален аспект. За да можем да бъдем успешни при привличането на фондове за регионална политика, то трябва да подаваме регионална информация, синхронизирана с показателите измерващи регионалните различия в ЕС. Например има специални фондове, които са за слабо населени планински области. Поне досега не знам България да е получила средства по тези фондове. Какво означава това? Просто институциите в България не са подали достатъчно информация и не сме заявили, че има такива области, които могат да бъдат бенефициенти по тези програми – затова не сме получили и средства. При една по-активна регионална политика бихме могли да защитим по-ясно и по-добре нуждата за получаване на такива средства.
Фокус: Влагането на средства за подобряване на инфраструктурата и създаването на работни места ли е правилната политика?
Проф. Стоян Тотев: Много е трудно да се осигурят трайно работни места, да се води конкретна политика, която реално да доведе до това. Ако на безработните се дава временна работа за шест месеца, това не решава въпроса. За мен най-важното е да се изгражда инфраструктура. Например ако живеете в селище на 20 км. от областния център и имате хубав път, за 20 минути ще може да стигнете до там. Ще може да отивате на работа и да се връщате всеки ден. Ако живеете на 15 км. от областния център и нямате хубав път, трябва да мигрирате в този областен център. Изграждането на инфраструктура е много важно за туширането на миграционните процеси. Ако има добре изградена инфраструктура, което е свързано с влагането на много средства, не става дума само за първокласните, но и за второкласни и третокласни пътища, поне голяма част от хората не биха мигрирали. Всеки иска да живее там, където му е родното място.
Фокус: Какви политики трябва да се провеждат, за да предпочетат гражданите да остават в страната, вместо да търсят работа в други страни?
Проф. Стоян Тотев: Тези процеси не могат да се преодолеят, а само да се тушират. Не може човек, чиито доходи ще бъдат 6 -7 пъти по-високи в чужда страна, отколкото в България, да го спрете. Например увеличавате доходите на млад специалист с хиляда лева и да смятаме, че всеки ще реши да остане в страната, при положение, че ако емигрира във Великобритания ще получава месечно по два-три хиляди паунда. Такива процеси съществуват в цял свят. Икономиката на страната ни трябва много да дръпне, за да пречупим нагласите за мигриране на младите хора. В рамките на 5-10 години тези нагласи и процеси не могат да се преодолеят. А дали ще се преодолеят и след това, аз лично съм песимист. Навремето имаше един проект за Странджа-Сакар. Даваха се пари за млади семейства, които да заселят слабо населените райони на Странджа. Хората ги получиха и след една година избягаха. Така че всяка политика, търсеща решение с обезлюдяването на граничните области трябва добре да се обмисли и предвиди какъв ефект ще има. Затова, на първо време, вместо да се опитваме да провеждаме политики, чиито ефект не можем да знаем какъв ще бъде, по-добре да насочим усилия в подобряването на инфраструктура. Строежът на хубави пътища, които ще дадат възможност на хората да се придвижват от едно място на други, в известна степен ще тушира миграционните процеси.
Фокус: По какъв начин се развива през годините социалното и подоходно неравенство в България?
Проф. Стоян Тотев: Най-големият проблем на България е възрастовата структура на населението. Има много възрастни и малко млади хора. Да не говорим, че малкото млади хора всяка година мигрират за западните страни.
Фокус: На фона на останалите европейски държави, къде се нарежда България по тези въпроси?
Проф. Стоян Тотев: България е страна с най-ниско икономическо равнище и най-големи регионални различия. Ако в една страна има регионални различия, но е с високо икономическо равнище, те не пораждат проблеми. Разликата от 100 – 200 лв. в България е от голямо значение, докато в страна като Германия дали ще получаваш 100 – 200 евро повече, не е толкова важно. Вторият въпрос е, че регионалните проблеми са засилени от гъстотата на населението. Ако видите България на картата на Балканския полуостров, гъстотата на населението е най-ниска у нас. В бъдеще, неминуемо България ще бъде подложена на миграционен натиск отвън. Светът не търпи празни пространства. Намаляването на населението в България създава вакуум, който по някакъв начин трябва да се запълни. Дано това са хора, които са с нашата култура и манталитет, а не с такива, които коренно се различават от нас. Неминуемо това ще е проблем за България в следващите години. Демографските проблеми не могат да се решават с политика, те опират до манталитет. Колко деца планира едно семейство да има не опира до доходи, а до разбирания.
Фокус: Тъй като се провеждат дискусии и обсъждания по тези въпроси, назоваването на проблемите до колко спомага за решаването им?
Проф. Стоян Тотев: Нищо няма да се получи от дискусии. Проблемите се знаят от всички. Не смятайте, че тези, които управляват, не знаят за тях. Причината да не се решават регионалните проблеми, е че решаването им иска влагането на доста средства сега, с очакван резултат в дългосрочна перспектива. Развитието на тези процеси в повечето страни е показало, че доминира търсенето на икономическа ефективност, като преодоляването на нарастването на регионалните различия остава на втори план, това важи особено за страни с относително слаба икономика. Затова трудно може да се приеме, че в България процесите на регионална конвергенция ще бъдат приоритетни за сметка на икономическата ефективност. Липсата реално на каквато и да е регионална политика на страната ни досега е показателна за това.
Това, което трябва да се направи е за районите, които са в критично състояние, където процесите скоро ще станат необратими, е да се опитаме да ги решим. Подобна политика има и чисто социален и човешки аспект. Това, че едно селище ще се обезлюди не е страшно, страшното е за хората, които последни остават в това селище.
Фокус: В доклад посочвате за съчетаване на регионална политика с икономическа ефективност и да бъде използван регионален подход. Какво визирате?
Проф. Стоян Тотев: Икономическата политика трябва да въведе регионален подход и при прилагането на секторните политики (развитие на селското стопанство, индустрията и др.). С други думи да се търси ангажираност на националните секторни политики с проблемите на регионалното развитие, особено за подкрепа и стимулиране на изостаналите райони посредством икономическото им преструктуриране.
Ако искаме да подпомогнем даден регион е добре да преценим какви ще бъдат, както се казва в икономиката, сравнителните предимства, какво ще бъде ефективно да развием, каква икономическа дейност. Когато водим национална политика за развитие на индустрията или селското стопанство, тя не трябва да бъде обща за цялата страна, а трябва да има регионален аспект. По цял свят така се прави. Не казваш „Трябва да развиваме индустрията в България навсякъде”, а казваш „В този регион имаме дадености”, например в Габровска област от край време хората са развивали успешно преработващата промишленост – можем да очакваме, че те ще имат “know how” в тази област.
Цветелина ЦЕКОВСКА/www.focus-news.net
Be the first to leave a review.
