7-дневен поход през 6 планини посветиха на 6-и септември колоездачи от „Байкария“
-
- септември 20, 2018
Десет колоездачи от софийското сдружение „Байкария“ заедно със своя водач Васил Тодев предприеха едноседмичен колопоход през 6 планини,който посветиха на празника 6-и септември.
Снощи групата пристигна и остана да нощува в хижата „Попови ливади“ край Гоце Делчев, а днес пое към финалния си маршрут.
Водачът и основателят на сдружение „Байкария“; Васил Тодев отдели време и разговаря с наш кореспондент за колопохода,както и за гостуването си при прекрасните домакини на хижа „Попови ливади“; Митко и Ели Пирнареви, които посрещнаха изморените от вчерашния им преход колоездачи и им подсигуриха всичко необходимо за почивка и пълноценен релакс.
За своя водач, инструктор, колегите от групата споделиха:
Васко е основател и двигател на сдружение „Байкария“. Познава Родопите като на длан и не само тях. Пътешествал е из доста интересни дестинации в цял свят. Истински природолюбител, защитник, фотограф, планински водач и най-вече приятел и добър човек с голямо сърце.
– Като основател на сдружение „Байкария“; искам да Ви задам въпроса от кога съществува сдружението и какви са дейностите, с които се занимавате?
– От 2005 година насам сдружение „Байкария“ реализира проекти, свързани с подобряване на условията за планинското колоездене в Родопите, природозащитни инициативи и устойчиво развитие в района на Беглика. Тук искам да вметна да поздравя и благодаря насобственика на хижа „Попови ливади“; Митко Пирнарев за маркировката, която е направил и е с идеална ориентация.
Останахме възхитени и смеем да кажем, че много рядко по преходите ни сме срещали подобно нещо.
Нашият екип се състои от професионалисти, които възприемат планината като свой дом и имат умения, свързани с практикуването на различни дейности на открито. Ние силно вярваме и в това, че работата с деца в планината помага за тяхното личностно развититие, себепознаване и контакт с останалите. Затова основната ни дейност е насочена именно към подрастващите. Организираме планински лагери с различни спортни и природозащитни дейности, като такива освен за деца организираме и за възрастни.
Идеята е хората да се насладят на природата, да се научат да я обичат и пазят.
– Сега сте почти на финала на на вашия маршрут бихте ли разказали кога тръгнахте от София, по колко километра изминавахте всеки ден, на каква възраст са участниците, къде ще бъде финалът и каква е таксата за участие в колопохода?
– Най-младият участник в колопохода е на 18 години, а най-възрастният на 40 години. Всички до тук се справиха отлично. Таксата за участие
е 420 лв. на човек и включва нощувки в „Заврачица“, Добринище, хижа „Попови ливади“, Голешово, транспорт от Катунци до София, водачи, поддържащ транспорт и застраховка „Злополука“. Таксата е валидна при минимум 8 души. Максимален размер на групата е 14 души. Бяха се записали 12 души, но по здравословни причини двама отпаднаха и тръгнахме 10 човека на 1. септември от София с предварително начертан по дни и дори по часове маршрут, който както казах посветихме на днешния национален празник. Преминахме през 6 планилни и вече сме на финала. Храна поръчвахме на поддържащия транспорт или купувахме на място, където това е възможно.
Целият маршрут бе с високо ниво на физическа и техническа трудност и изискваше добра предварителна подготовка. Имаше бутане, носене, пържени картофи и боб с наденица. Не сме гонили някаква скоростна надпревара, изминавахме различни километри на ден от 30-40-50 и понякога малко повече километри. Много зависи от терена.
Стартирахме с изкачване на Витоша и Черни връх. Качването бе по шосето от Драгалевци до връх Алеко и оттам през платото стигнахме до най-високата точка на планината. Продължихме на юг към Ярловския купен, откъдето започнахме спускане към Ярема. Следвахме билото към връх Кръсто, след което започнахме спускане в южна посока към село Алино, в чиито околности останахме за нощувка. Общо за деня изминахме 45 км.
Следващия ден от Алино карахме към Самоков. Пресякохме града и по горски път, следващ река Малка Луковица, се изкачвихме до Боровец. Продължихме на юг, изкачвайки се към хижа „Чакър войвода“, където спряхме за хубава почивка и бира, след което продължихме към Сарагьол и хижа „Марица“. Привечер изкачихме и последния участък, достигайки до целта за деня – хижа “;Заврачица“.
Така, на 3. септември от хижата избутахме колелата до седловината Заврачица и поехме на изток по маркирания маршрут към Белмекен. Изкачихме склоновете на Ортачал и се спуснахме към циркуса на Казана, след което постепенно достигаме скалата Зъбчетоа, от там по стръмна пътека се спуснахме до спортна база „Белмекен“. По асфалта в посока Юндола достигаме Филибелийска поляна, където оставаме за нощувка след дневния преход от 30 км.
На четвъртия ден поехме към Родопите от Филибелийска поляна по горски път, спускащ се в посока на Аврамовата седловина. Тук преминахме от Рила в Родопите и продължихме с леко изкачване към връх Велийца – най-високата точка в северозападната част на Родопите.
От Велийца следваше кратко спускане към живописното Орцево, след което продължихме в югозападна посока по билото, спускащо се към село Елешница по шосето стигаме Добринище, където и нощувахме. Общият ни преход за деня бе 57 км.
Петият ни ден започна с изкачване от Добринище по шосето за хижа „Гоце Делчев“. След около 9 км достигнахме отбивката за гоцеделчевското село Брезница и поехме по горския път, в източното подножие на планината. Следвахме този път до Брезнишките водопади, откъдето започна същинското изкачване по склоновете на Пирин. Поредица от серпентини ни изведе до местността Суватя на (1735 м), откъдето поехме на юг, следвайки основното пиринско било. Продължихме още на юг, подсичайки склоновете на връх Орелякдо местността Добро поле, откъдето се спуснахме до крайната точка за деня – седловината Папазчаир. Нощувката ни бе в хижа „Попови ливади“;, където за нас се погрижиха хижарите Митко и Ели Пирнарева, на които сме изключително благодарни. Общо за деня изминахме по тежкия маршрут 47 км, 2310 метра нагоре и 1730 метра надолу.Освен труден този маршрут бе и най-живописният, през който преминахме.
Днешната ни цел е Алиботуш. От Папазчаир продължаваме в южна посока, следвайки основното било на Южен Пирин. За около 3 часа достигнахме седловината Парил – географска граница между Пирин и Алиботуш. Това е мястото ни за важни решения. Ако преценим, че имаме сили, ще продължим с изкачване към високото било на Алиботуш с изкачване на върховете Царев и Гоцев, които са на 2212 м, след което ще се спуснем към село Голешово или директно ще се потопим в автентичната атмосфера на селото. Ще нощуваме в Голешово, а утре за финалаще направим едно лежерно спускане от Голешово до Катунци през Калиманци и ще се върнем в София.
– А какви са ви плановете за през есента?
През есента на 2018 отново ще посетим каньоните и подземни градове на Кападокия. Ще се базираме в Гьореме и всеки ден ще правим лъчови преходи, посещавайки каньона на Гълъбите, каньона Мескендир, каньона на Любовта, Земи каньон, Розовия каньон, множество раннохристиянски църкви, подземния град Дерикьою, каньона на Ихлара и куп други забележителности.
– И последно, бих искала да Ви попитам и за лагерите, какви са дейностите и на какво учите вашите лагерници? Това е вид бизнес и предполагам всички сте много усърдни към работата си.
– Това са изключително интересни лагерни дни, които нашите лагерници помнят дълго и много от тях се връщат и лагеруват с нас и ползват професионалните услуги и бази на сдружение „Байкария“ отново и отново. Да, това нашият бизнес. Аз съм завършил география, но така и не заработих по специалността си, която въпреки това ми помага много в настоящото ми поприще, което се е превърнало в голямата ми любов.
По време на нашите лагери играем екипни и тонизиращи игри; изграждаме умения за пребиваване сред природата; ориентираме се и работим с карта и компас; провеждаме пешеходни преходи сред дивата природа; караме планински велосипеди и се учим да работим с тях; плаваме в тихите води на язовира; катерим се и работим с въжета и инвентар за катерене; правим ботанически турове и наблюдаваме птици; изобщо – забавляваме се.
Вестник “ Градът „
Be the first to leave a review.
