Социалните мрежи в защита на автора на паметника на Гоце край Попови ливади!

Върнете легендарното козле край Софийския, дело на великия Крум Дерменджиев, зоват потребители

Скулптура на Махатма Ган­ди с коза вече е част от град­ския пейзаж на София.

На учудените какво прави рогатото животинче до ин­дийския политик и духовен водач скулпторът Иван Русев обясни, че това е любимата му коза Нирмала, която го е придружавала винаги. Дори на официал­ни срещи със световни ли­дери в Лон­дон.

Скулпту­ри на козли, които са рад­вали децата, е имало и преди години в парковете, спомнят си стари столи­чани, но днес няма и следа от тях. Никой не знае кога и защо са из­чезнали.

Легендар­ният козел край Софий­ския универ­ситет отдавна е само дале­чен спомен. През 60-те и 70-те години на миналия век е един от най-ембле­матичните монументи на Княже­ската градина. Животното с големи рога е разположено на върха на Алпинеума и лю­бимо място за децата, които с удоволствие го яхват и го държат за рогата или ушите. По-късно следите на козела се губят. Днес на мястото му са тръбите на метростанци­ята, носеща името на Со­фийския уни­верситет.

В социал­ните мрежи тече активна кампания за връщането на козела на оригиналното му място.

Автор на статуята е скулпторът Крум Дермен­джиев. Той e известен и като създател на паметници на борци за освобождението на България. Негово дело са мо­нументите на Гоце Делчев в Благоевград, на Яне Сандан­ски в Мелник, на Гоце Делчев в местността Попови ливади, на Васил Левски в Благоев­град и други. Автор е също и на скулптурите на мечето в Сандански, кончето в град Симитли и други. Той изграж­да козел и в Самоков.

На Дерменджиев се при­писва любопитна история. В миналото той имал много поръчки за паметници, но когато го попитали дали ще изработи монумент, той от­говарял: „Да, ама ще вземете и един козел“. Крум Дермен­джиев умира на преклонна­та 88-годишна възраст през 2005 г. в София.

В минали времена подо­бен козел има и в Монтана (по онова време – Михайлов­град). Но към днешна дата и неговите следи се губят. Изчезнали от северозапад­ния град са още мечка, елен и кошута.

Скулптура на бронзово ко­зле се появява в Борисовата градина в София около 1940 година. То е изработено от общинския скулптор Васил Зидаров. Негово копие е по­ставено и в Царската детска градина. Към днешна дата от арт творбата в Борисовата е останал единствено поста­ментът от камък. А съдбата на бронзовата отливка тъне в мистерия, като предполо­женията са, че отдавна е пре­топена.

Преди три години Хасково се раздели с металната фигу­ра на бухал, който дълго вре­ме стоеше на пост пред сгра­дата на общината. Заедно с животното беше премахната и метална конструкция на Баба Яга, разположена на ме­три от общината. Областният град беше разделен наполо­вина за арт творбите – докато едни им се радваха, други ги демонизираха, акцентирай­ки, че не са в символиката на християнската религия. Автор на скулптурите е Гос­подин Тенев – Гуслата, който беше разочарован от демон­тирането на произведенията му. Имаше идея бухалът и Баба Яга да бъдат преместе­ни в парк „Кенана“, но дори и самите хасковлии не знаят къде са в момента.

В редица градове анима­листичната тематика е съ­ществена част от градския пейзаж. Лъвовете и орлите в София на едноименните мостове са не само елемент от нейната история, но и по­кровители и защитници на столицата. Паметникът на Радой Ралин в София е ком­позиция от скулптура на писате­ля с котка в краката му. В Русе има огромна мечка в Пар­ка на младе­жта, която е издялана от камък и е любимо мяс­то за игра на няколко поколения русенци. Центърът на дунав­ската сто­лица също се охранява от лъвове – край Памет­ника на свободата.

Вестник “ Градът „