Саботьор срещу Тодор Живков осъден заради имотни измами в Ковачевица!
-
- юли 31, 2018
Днес наследниците му се ширят в луксозните си хотели там!
През декември 1988 г. Михаил Горбачов представя доктрината Синатра, с която обявява края на доктрината Брежнев. Страните от Източна Европа придобиват свободата самостоятелно да провеждат нужните реформи, в това число да търсят сътрудничество със САЩ. По това време обученият на Запад по-млад ешелон на БКП вече подготвя смяната на Тодор Живков. Андрей Луканов, Петър Младенов и Добри Джуров са ядрото на заговорниците, но малцина са посветените в сценария какво точно ще се случва. Работи се и по създаване на дисидентски структури, с които трябва да се създаде впечатлението сред ръководния партиен елит и в самия Живков, че има сериозна опозиция срещу „ръководството” и в редиците на самата партия. За по-голям ефект в комитета за защита на град Русе е включена дори съпругата на Станко Тодоров.
Групата около Луканов успява да си осигури подкрепата на Запада за готвения преврат, в същото време не къса и връзките с Кремъл.
На 7 юли 1989 г. в Букурещ се провежда редовното заседание на Политическия консултативен комитет на Варшавския договор. Горбачов е информиран за намерението за изваждане на Тодор Живков от властта.
Съединените щати също са в течение. На среща между Андрей Луканов и Джордж Тенет през 1989 година последният е уведомен за готвения вътрешно-партиен преврат ( по-късно Тенет става директор на ЦРУ). Двамата се срещат няколко месеца преди Десети ноември, докато Луканов е в САЩ за преговори с компанията „Пепси кола”.
През октомври 1989 г., при откриване сесията на ООН, другият заговорник -Петър Младенов, се среща с държавния секретар на САЩ Джон Бейкър. Бейкър иска промяна на отношението на България към Турция. Младенов обещава, обещава и свалянето на Тодор Живков, като препъникамъка към решаване на този въпрос.
Няколко месеца преди да бъде свален, самият Тодор Живков се среща с американски сенатор и му казва, че нещата в Съветския съюз отиват на зле. И го пита: ако се откачим от техния влак и се закачим на американския, дали САЩ ще могат да ни изтеглят на буксир. Така твърдят негови приближени в документален филм на БНТ за прехода. Какъв отговор е получил, не се казва, и няма особено значение.
ПЕТЪР МЛАДЕНОВ ПОДГОТВЯ ЖИВКОВ ЗА ОСТАВКА ОЩЕ ПРЕЗ НОЕМВРИ 1988 Г.
На заседание на Политбюро на ЦК на БКП Младенов очертава събития и тенденции, които от днешен прочит звучат почти фантастично, тъй като е нямало индикации опозиционните настроения в БКП да стигнат неконтролируем мащаб. Според редица мнения, изказването на Младенов на този форум е най-неискреното в неговата политическа кариера, пропито от първата до последната дума с фалшива загриженост за доброто име и бъдеще на БКП. Словото му има характер на брилянтна психоатака с цел Живков да бъде сплашен и сам да стигне до идеята за подаване на оставка. И в последния ден на заседанието Тодор Живков наистина намеква, че е възможно да освободи поста Генерален секретар на ЦК на БКП. На същото заседание се обсъждат и въпроси за недостига на земеделска продукция на пазара, любопитни подробности за привилегировани лица, телевизионни предавания, лекарските заплати и др.
ИЗВАДКИ ОТ ПРОТОКОЛ № 180 ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП ОТ 11-16 НОЕМВРИ 1988 Г.
ПЕТЪР МЛАДЕНОВ: Другари, аз смятам, че създаването на този клуб (не става ясно кой клуб има предвид-б.р), както и създаването по-рано на комитет за Русе, не е случайно. И двете са плод на общите тенденции и общите процеси, които протичат сега в Съветския съюз и в другите братски социалистически страни… В същото време би било неправилно, ако подценим и натиска, който се упражнява сега по всички канали от страна на Запада, като се почне от американците и всички останали западни страни, с цел социализмът да се дискредитира.
ТОДОР ЖИВКОВ: Сега ще дойде президентът на ФРГ, ще се срещне с някои от тези герои. Включен е Радой Ралин, редакторът на „Поглед“.
ПЕТЪР МЛАДЕНОВ: Компанията е шарена… Аз виждам в този клуб не само паралелна структура, а една паралелна партия. При това не каква да е партия, те се опитват да правят паралелна партия на нашата, на комунистическата партия. Цел: да покажат, че нашата партия, Българската комунистическа партия, в сегашния си вид не може да решава проблемите, тя е в криза, тя е износена, тя е негодна. Що се касае до състава, имената са на известни хора. Вярно е, че някои имат печална слава в миналото, но така или иначе ги знаят. По-нататък, това не са хора, които са станали опозиционери сега… Блага Димитрова – да не би отсега да е известна? Невяна Стефанова – да не би отсега да
е известна? Искра Панова да не би отсега да е известна? Нищо подобно. Това са хора, които са били недоволни, които са създавали по един или друг повод проблеми на партията – било на Градския комитет на партията, било на централния комитет на партията…
Трябва да се подчертае, че основното ядро – 39 души са членове на Българската комунистическата партия, а 11 от тях са активни борци против фашизма. Още по-неприятно е, че в това основно ядро, не само че са комунисти, а са комунисти, които са били на отговорна работа, и то по наше време. Иван Николов* не е на заден план. Аз не съм сигурен дали не е той човекът, който е започнал цялата тази акция. А този човек е бил 15 години директор на Института по социално управление. Кой може да направи такава програма? Може човек, който е работил такива работи…Те фактически се докосват и искат да обсъждат болезнени въпроси, които по една или друга причина съществуват и наистина са болезнени. Имаме грамадни успехи в областта на икономиката. Ние направихме България неузнаваема. Но имаме и трудности. Пък има ли държава, в която да няма трудности? Но те няма да обсъждат въпросите на икономиката, за да помогнат за нейното развитие, а ще чоплят тук, за да бият, за да покажат, че това ръководство не е способно да се справи и т.н. Или екологическите проблеми, или някои въпроси, свързани с правата на човека!
Какво да се направи? Това създание трябва да се ликвидира. Но начинът за ликвидиране може да бъде само с политически и организационни средства. Не мисля, че други средства би било полезно да бъдат употребявани…Другарят Стоянов каза, че може би и следствие и т.н. В никакъв случай, другари! Те това искат, за да гръмнат централите, че прокурорите и следователите се занимават с тях, че ги арестуват, че ги задържат и т.н. Тогава ще отпечатат и програмната им декларация, и всичко. Ще се вдигне шум на Запад, ще се вдигне шум в България, ще се вдигне шум и в Съветския съюз в определена степен. Цялата работа е изпипана така, за да ни противопоставят на Съветския съюз и да кажат: а сега да ви видим как вие ще действувате по-нататък!
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Ние не трябва да действуваме като власт, която е изплашена, а трябва да действуваме като политическа сила, като сила с влияние и авторитет, която трябва да прикове на позорния стълб няколко личности. И ние на тези хора трябва да кажем: или в партията, или против партията! Друг път няма…Който е с нас – добре дошъл, а ние знаем, че целият народ е с нас, а който е против нас, да си прави сметката. Ние никога не сме смятали, че точно 8 милиона 925 хиляди души ще бъдат с нас. Така че, другарю Живков, ако се случи някои да се възползуват от нашата законна реакция като партия да си създават някаква популярност, ние трябва открито да излезем в партията и дa кажем за какво става дума. Защото нито един от тези хора не е казал нова дума нито в науката, нито в политическата област.
ТОДОР ЖИВКОВ: Напротив, живели са на гърба на партията и на народа.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Ето някои от рожбите на деформациите на Искра Панова. Другарите знаят, 45 години живее въз основа на това, че е била член на РМС.
ТОДОР ЖИВКОВ: И нищо не е дала.
ГРИГОР СТОИЧКОВ: Сушата, както се каза вече, се отрази много сериозно. 800 милиона лева са. Ние сега внасяме много стоки. Така че тези трудности на пазара също предизвикват коментари. И аз трябва да информирам Политбюро, че се вземат много бързи практически мерки. Най-напред ние внасяме – започваме от зърното и свършваме с картофите, но и тук има проблем. На нас не ни стигат 100 хиляди тона картофи. Договорирахме ги с Полша и считахме, че сме решили въпроса. Само преди 10 дни поляците ни съобщиха, че една от сделките за 25 хиляди тона е анулирана, а за другата поискаха повишение на цените. И ние, след като сме подписали договор, се съгласихме да увеличим с 15% цените, само и само да доставим картофи. И все пак планът с картофите не е вързан с 20 хиляди тона.
Във връзка с това се спирам на средствата за масова информация. С малки изключения, те не информират обективно. Нещо повече, средствата за масова информация създават впечатление, че нашата икономика върви към влошаване…Казвам, трудности имаме и мога да кажа от какво са тези трудности, но мисля, че те се знаят. Но не може да се каже, че икономиката върви към влошаване. А такова впечатление се създава. Създава се впечатление като че ли икономиката се влошава, а ние бездействуваме…Вземете „Актуална антена“. Някои предавания заключват с една злоба, с една едва ли не присъда над цялото общество.
ТОДОР ЖИВКОВ: За лекарите беше също демагогско. Три месеца въртят предаването за лекарите, а статистиката показва, че с изключение на тези, които като завършат и отидат на село, другите получават от 500 до 1500 лева. Друг е въпросът как ги получават. Получават ги чрез разни премии. Поздрави началника с „Добро утро“ – премия, кихне началникът, той му каже „наздраве“ – премия.
ЙОРДАН ЙОТОВ: Другари, представители на клуба са се явили в съветското посолство и са се срещали с др. Ткаченко. Ткаченко снощи е имал среща с един от моите помощници и е казал, че са се явили няколко души – представители на клуба из средите на българските учени. Той е назовал само името на акад. Шелудко. Те са поискали подкрепата на посолството за развиване на тяхната дейност, която е изложена в платформата. Ткаченко им казал: „Ние като посолство работим с Централния комитет и с българското правителство и по тази причина с вас не може да установим никакви контакти. Вие не можете да разчитате на никаква подкрепа от нас. Второ, в България преустройството се развива най-успешно от всички наши братски страни. Така че вие какво всъщност искате повече от това, което се извършва?“
Мисля, че въпросът за създаване на този клуб има не само общественополитическо значение, а той е преди всичко организационно-партиен въпрос, тъй като главните инициатори, ядрото на този клуб са членове на нашата партия. Мисля, че оттук главно трябва да изходим…Мерките трябва да бъдат преди всичко партийно-организационни, политически мерки.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Попадна ми една мисъл на Маркс, която като че ли е казана за нашия случай, и аз си позволявам да я споделя. Той казва, че в моменти на революционно преустройство обществото обикновено има два слоя: единият „културен, развит, способен да запази и умножи плодовете на цивилизацията, и другият, който се състои от „клетници“, които изразяват своята ненавист предимно в тотално разрушителни действия. И така може да се възроди старата форма в нова форма“. Като че ли е казано за тези наши герои, които наистина проявяват и озлобление, и се свързват с едно тотално отрицание, и се готвят да извършват една разрушителна дейност. Ако вземем само няколко имена, ще се убедим в това.
ТОДОР ЖИВКОВ: Да вземат доходите на Блага Димитрова и нейното семейство и да ги изнесат там. Ние не даваме прах да падне на нея, за лауреат я предложихме. Тя получава едни от най-големите възнаграждения в страната. Тя получава едни от най-големите доходи измежду писателите. Какво нахалство!
В края на тридневното заседание…
ТОДОР ЖИВКОВ: Вълко Червенков беше стигнал до извода, че в България няма място за Отечествения фронт. Ние, след Априлския пленум се договорихме, че има място и трябва да има място, но Отечественият фронт трябва да премине от организация в движение. Той ни е много необходим в сегашната обстановка. Ако се отнася лично до мен, аз съм дълбоко убеден, че именно Отечественият фронт ни е много необходим особено в териториален аспект. По линията на партията. Има изчакване. И най-тревожното изчакване е, че чакат политическа алтернатива. И оттук с всеки изминат ден пада авторитетът на Политбюро. Това трябва да ни бъде ясно. Реално пада авторитетът на Политбюро.
Или ние ще защитим Политбюро, или това Политбюро трябва да се яви пред Централния комитет и да иска неговата пълна реорганизация, включително да бъде освободен и генералният секретар…
ЕДИН ОТ ГЛАВНИТЕ ПЕРСОНАЖИ В ПЛАНА „МЛАДЕНОВ“- ГЕРОЙ ОТ КРИМИНАЛНИТЕ ХРОНИКИ
Проф. Иван Николов в продължение на 15 години е директор на Института за социално управление на ЦК на БКП. Той е инициатор на създадения Клуб за подкрепа на преустройството в България в рамките на Софийския университет. По това време вече е пенсионер с две големи тъмни петна в биографията си. При гостуване в България на негов колега – член на Американската асоциация по управление, Николов го посещава в хотелската стая и предлага услугите си. Обещава да сътрудничи и да предоставя материали срещу обучение и специално внимание за сина си. Хотелската стая, както може да се предположи, е заредена с „бръмбари” и унижението на Николов става достояние на службите и Тодор Живков. ДС започва разработка за него под кодово име “Ренегат”, прекратена след около половин година. Тодор Живков му прощава желанието за измяна, пенсионира го през 1984 година, но му запазва заплатата от 600 лева от резерва на ЦК на БКП. В края на тоталитарния режим лъсват други истории около проф. Николов. Срещу него е образувано досъдебно и съдебно производство заради далавери с няколко имота и апартамента, впечатляващи с мащабите си дори по днешните стандарти. На 12.07.1989 г. приключва съдебния процес срещу Иван Николов и съпругата му Лиляна Николова по обвинение, че в съучастие са изготвили и представили пред ОбНС „Червена звезда” и ДСК декларации с невярно съдържание – престъпление по чл.313, ал. I от НК. Това им е дало възможност да закупят неправомерно ведомствен апартамента на ЦК на БКП и да получат заем от ДСК за строеж на друг апартамент. Отделно с измама са закупили още няколко имота и вила в с. Ковачевица, община Гоце Делчев. Иван Николов е осъден на 18 месеца лишаване от свобода; Лиляна Николова – 6 месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от 3 години. И семейство Николови стават дисиденти на 9 ноември, образно казан. Професорът става главно действащо лице в последния епизод преди официалното сваляне на Тодор Живков.
На 3 ноември 1988 г. Николов участва в учредяване на Клуба за гласност и подкрепа на преустройството, чете декларация, която минути след това се оказва на бюрото на вътрешния министър. Години по-късно Николов, в собственоръчно написана автобиография, без грам неудобство пише, че бил уволнен през 1984 година, защото станал член на Клуба за гласност и преустройство. Припомняме, че перестройката в СССР започна през 1985 година, а въпросните клубове у нас бяха създадени една година преди преврата.
Тома Спахиев
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
