ГОЛЯМ ЦАРЕВ ВРЪХ И АЛИПУТУС – ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ВЪРХОВЕ В СЛАВЯНКА

Внушителният и ши­роко заоблен Голям Царев връх (2185 м.) е трети по височина в Славянка планина. От него се разкрива неза­менима, величествена панорама към всички посоки.

Буди интерес името на върха, още повече, че на една сравнително не­голяма площ от планината в района на Голям Царев връх се намират пет близки една до друга местности, чиито наименования произлизат от думата ‘’цар’’- Голям Ца­рев връх, Малък Царев връх, Царева присойка, Цареви па­дини и Царския път. Такова изобилие от ‘’царски’’имена едва ли има в друга българ­ска планина – може би с из­ключение на Рила. Спомена­тият Царски път идва от село Каракьой /сега Катафито в гръцка територия/ – в земли­щето му е сред най-популяр­ните стари пътища – изкачва се на главното било на Сла­вянка южно от местността Царева при­сойка и се спуска към местността Ливада, а от­там към с. Го­лешово.

Кой ли бъл­гарски цар с войските си или сам, по кое време е преминал или често преминавал из тези места и е оставил следа в топонимията на планината? Трудно е да се отговори, нека това установят историците. . . Възможно е обаче и това да стане в бъдеще при едни по-задълбочени теренни и архивни проучвания.

Местен краевед споделя, че величието и импозант­ността на Голям Царев връх, открояващ се най-ярко сред останалите върхове, макар и трети по височина, показ­ва природното могъщество, своеобразната царствена внушителност и това е при­чина да бъде наричан така. Върхът сякаш царства над останалите.

На около 25 минути пеша от Голям Царев връх, на гра­ничната бразда, на самата 102-ра гранична пирамида, съ­седите гърци са фиксирали на неината южна стена връх с име Алипутус. Това отбелязване на върха стана пре­ди около 25-30 години.

Със своите 2172 м. над­морска ви­сочина той е на 4-то място по височина в планината.

Всеки би помислил, че това име (Алипутус) съвпада, по­крива се със старото име на планината – Алиботуш. Но не е така. Докато пър­вата част от името/’’Али’’ означава и при двете на­именования лицето Али, за което има много леген­ди и то е дало старото име на планина­та, то втората част на име­то на върха /’’путус’’/, няма никак­ва връзка с втората част на думата Алиботуш, в случая ‘’ботуш’’. Пък и в гръцкия език няма дума ‘’путус’’или близка до нея. Следователно е необхо­димо да се разтълкува какво означава думата ‘’путус’’. Тя всъщност произлиза от араб­ско-турската дума ‘’путу’’и означава ‘’култ’’, ’’идол’’, ’’ку­мир’’. Т. е. чрез втората част на думата се изразява покло­нение, извънредно уважение към лицето Али, обожествя­ване на това човешко съще­ство, боготворене на същото и безпрекословна готовност да му се служи и да му се покланя. А близката до нея арабско-турска дума ‘’пу­ти’’означава идолопоклон­ник.

Последната буква ‘’с’’от името на върха е прибавена, за да придобие думата гръц­ко звучене.

Върхът се намира в зем­лището на гръцкото село Ка­тафито, което през 19-ти век до 1913 г. е чисто българско село на име Каракьой. След войните 1912-1918 г. бълга­рите са принудени да напус­нат родното си село, тъй като то остава в гръцка терито­рия. Гръцкото правителство заселва тук преселници от Мала Азия (Турция).

Те са потомци на отдавна заселили се гърци в Мала Азия, говорят тур­ски и се допуска, че именно те дават името на вр. Али­путус. Издигат в култ Али, прибавят звукът ‘’с’’на края на думата, за да звучи тя на гръцки.

Според една от легендите обаче този Али всъщност е българския хайду­тин Илия, наричан от османлиите Али Страшника, без­страшен народен закрилник, извър­шил много добрини на местното населе­ние и затова обик­новените хора го боготворят, обичат и величаят разнасят името му от село на село.

Най-удобен изхо­ден пункт за Голям Царев връх и вр. Алипутус е хижа Славянка, разполо­жена над с. Парил. До Голям Царев връх се стига за около 3 часа и 30 минути, а до вр. Алипутус за около 4 часа.

От с. Катафито в гръцка територия се достига вр. Алипутус за около 2 часа и 30 минути, а до Голям Царев връх за около 3 часа.

Атанас Панчелиев

Вестник “ Градът „