Скулпторът професор Стефан Лютаков: Паметникът на Гоце Делчев е пластически неграмотен, безсмислен и посредствен!
-
- май 29, 2018
Само преди две седмици в двора на Първо основно училище беше открит паметник на първоучителите Кирил и Методий. Автор на композицията е скулпторът професор Стефан Лютаков – ръководител на катедра „Скулптура“ към Великотърновския университет, преподавател и в Националната художествена академия, член на Съюза на българските художници.
– Професор Лютаков, как приехте идеята да създадете паметника на Солунските братя?
– Идеята възникна след средата на януари тази година. Имах малко време за работа и затова се поколебах дали да приема предложението, но прецених, че бих могъл да се справя, макар и малко трудно, защото някои от процесите в скулптурата изискват технологично време. От друга страна, аз винаги съм имал желание да извая образите на светите братя. Сега ми се отдаваше тази възможност. Скулптурната композиция щеше да бъде изложена в един хубав град, в едно прекрасно училище, в което преподавателят по изобразително изкуство е мой студент от първите ми курсове. Това стечение на обстоятелствата ме накара да приема и ме мотивира да се заема активно и вдъхновено с работата. Надявах се да се справя и с технологията. Приех и се радвам, че съм готов навреме, разбира се, с помощта на младия колега и мой възпитаник Митко Сърбов и с вниманието, уважението и гласуваното доверие от директорката на училището – госпожа Дерменджиева, което ме задължаваше.
– А как протече творческият процес, чийто резултат е пред нас?
– Беше ми много интересно да направя скулптурна композиция на братята Кирил и Методий, които си имат собствена иконография. Хората отдавна са свикнали с образите им, децата най-вече с тези от учебниците. Ние не знаем точно как са изглеждали и всеки художник ги представя по свой начин, като се стреми да портретува не толкова външния им вид, колкото вътрешната им дълбока същност на духовни лица, на хора, които са създали азбуката, за да се чете словото божие. Не е лесно да се направят техните образи, защото те са не толкова физически, колкото духовни. Много харесвам паметниците, които излъчват повече смирение, доброта, дълбочина, не толкова външен пластичен ефект и академично умение. И тези неща са важни, но по-важно е авторът да се задълбочава в образите.
Създадох тази скулптурна композиция с любов. Убеден съм, че на 24-ти май хората от града ще дойдат тук с венци и цветя. Това е училищен паметник, за училищна среда. След време мога да извая тези образи за някое централно място в града като голям паметник от бронз.
– Сигурно предварително сте проучили специализирана литература по темата.
– Разбира се, макар че нашето поколение е много добре запознато с историята, в това число и с делото
на светите братя. Аз като преподавател по скулптура съм запознат с всички паметници, пластики на тая тема. В България има направени доста добри работи. Много сполучлив е паметникът на Кирил и Методий пред Националната библиотека, дело на Владимир Гиновски. Във Великотърновския университет също има интересен паметник на двамата братя. Той е творба на скулптора Димитър Бойков. Неговото композиционно решение е по-различно – единият от братята е седнал, другият – прав. Особено е виждането на скулптора Любомир Далчев. Неговият паметник е по-динамичен, по-експресивен, с по-синтетична форма. В Прага, на Карловия мост, решението е съвсем друго, трудно можеш да го свържеш с нашите представи за светите братя. На иконите е съвсем различно. Затова реших, че е задължително да вкарам моето отношение в работата си, а не да ползвам чужди образци, които са толкова много и все различни. Опитах се да бъда верен на себе си. Нямах вмешателство от страна на ръководството на училището, което ме направи по-самовзискателен и паметникът се получи. Направих фигурите еднакви по размер, защото Кирил и Методий са равноапостоли.
– Как се насочихте към керамиката като материал за изработване на паметника?
– Трябваше да се вместим в по-малък бюджет, което налагаше материалът да отговаря на задачата и същевременно да бъде истински скулптурен материал. Затова реших да избера керамиката, макар и по-трудна за правене, тъй като изисква работа с глина, след това прехвърляне в друг вид глина и двукратно изпичане в керамична пещ. Известно е, че керамиката е траен, вечен материал, стига човек да не е агресивен към него. Намират се керамични късове от 6 хиляди години пр. н. е. Подобни образци от метал трудно се срещат с такова качество. Страхувах се дали ще се получи глазурата, която се дъл
жи на огъня, на температурата, но стана от първия път, което беше много добър знак. Успях да получа глазурата, която желаех – да въздейства по-антично, да носи духа на времето, което е много важно.
– За първи път ли изработвате образи на светци?
– Не, не за първи път. В Пазарджик направих образите на свети Константин и света Елена, царските личности, които са въвели християнството като официална религия. Там пластиката е по-голяма, около 3 метра, и е монтирана на старата часовникова кула.
– Искам да попитам и за мнението Ви относно паметника на Гоце Делчев в центъра на нашия град.
– Аз го разгледах и мога да Ви кажа моите забележки. Направо казано, не ми харесва особено, защото малко плакатно ми въздейства с този плакатен жест. Същевременно пластически е много объркан, дори и чисто конструктивно. Погледнете колко малки ходила има. Ние учим студентите, че ходилото и главата са модули, които се нанасят във фигурата, за да се оразмери, а в случая ходилото се нанася може би 20 – 30 пъти във фигурата, което е изключително малко.
В този паметник са смесени много неща – една абстрактна драперия отстрани, някакво мощно разкопчаване отпред, жест, който е много заповеднически, ръка, която сякаш е чужда, не от тази фигура. Паметникът е доста пластически неграмотен. Архитектурата му също до голяма степен е безсмислена. Единствената логика на тези пилони е, че започват последователно да се скосяват. Самата фигура има някакъв невидим наклон. Левият крак е изключително неприятно изпънат напред, сякаш е сакат, сякаш в него има пирон. Същевременно конструктивните гънки, които са по дрехите, са много банални и недобре направени. Образът носи някакъв характер и прилика, но работата е много еклектична и объркана. И още – защо трябва да е седнал? И защо няма още едно стъпало, така че всеки да се качи на нивото на паметника, да има възможност, ако желае, да сложи цвете. Сега има един огромен фундамент, на който по-възрастните хора не могат да се качат, за да стигнат до фигурата. Лошо направена скулптура. Аз снимам такива паметници и ги показвам на студенти, за да видят как не трябва да се прави паметник. Това мога да кажа като мое лично мнение. Не знам кой е авторът. Паметникът е огромен като мащаб, скъп като работа и не би трябвало да бъде поверен на посредствен автор, макар че се случва и голям скулптор да направи грешки. А като образци на паметници на Гоце Делчев мога да посоча този на Крум Дерменджиев в Благоевград и на Любомир Далчев в Скопие.
– А какво е впечатлението Ви от града? Разбрах, че сте тук за първи път.
– Силно ме впечатлява този град. Има много млади хора и много деца. Градинките се поддържат, училищата са прекрасни. Видях и добри бюст – паметници – тези на Ботев и Левски.
– Бихте ли ни гостували отново?
– Имам идея да се върна, за да изнеса лекция пред децата за скулптурата, за материалите, които използваме, за жанровете. Разбира се, на разбираем език. Ние, преподавателите във ВУЗ, не бива да чакаме да ни дойдат студенти наготово. Петдесет процента от работата ни трябва да е навън. Много хора не разбират, че е важно да контактуваме с училищата. От тези, които ще слушат лекцията ми, едно дете да стане скулптор, ще бъде голям успех. А и да не стане. Важното е това, което аз знам, да го кажа на децата.
– Идеята Ви е чудесна. Ще очакваме нейната реализация.
Юлия Баймакова
Вестник “ ТОП ПРЕСА „
Be the first to leave a review.
