Скулпторът професор Стефан Лютаков: Паметникът на Гоце Делчев е пластически неграмотен, безсмислен и посредствен!

 

Само преди две седмици в двора на Първо основно училище беше открит па­метник на първоучителите Кирил и Методий. Автор на композицията е скулп­торът професор Стефан Лютаков – ръководител на катедра „Скулптура“ към Великотърновския универ­ситет, преподавател и в На­ционалната художествена академия, член на Съюза на българските художници.

– Професор Лютаков, как приехте идеята да създаде­те паметника на Солунските братя?

– Идеята възникна след средата на януари тази го­дина. Имах малко време за работа и затова се поколе­бах дали да приема предло­жението, но прецених, че бих могъл да се справя, макар и малко трудно, защото някои от процесите в скулптурата изискват технологично вре­ме. От друга страна, аз ви­наги съм имал желание да извая образите на светите братя. Сега ми се отдаваше тази възможност. Скулптур­ната композиция щеше да бъде изложена в един ху­бав град, в едно прекрасно училище, в което препода­вателят по изобразително изкуство е мой студент от първите ми курсове. Това стечение на обстоятелства­та ме накара да приема и ме мотивира да се заема актив­но и вдъхновено с работата. Надявах се да се справя и с технологията. Приех и се радвам, че съм готов навре­ме, разбира се, с помощта на младия колега и мой въз­питаник Митко Сърбов и с вниманието, уважението и гласуваното доверие от ди­ректорката на училището – госпожа Дерменджиева, което ме задължаваше.

– А как протече творче­ският процес, чийто резул­тат е пред нас?

– Беше ми много интересно да направя скулптурна ком­позиция на братята Кирил и Методий, които си имат собствена иконография. Хо­рата отдавна са свикнали с образите им, децата най-ве­че с тези от учебници­те. Ние не знаем точно как са изглеждали и всеки художник ги представя по свой на­чин, като се стреми да портретува не толкова външния им вид, кол­кото вътрешната им дълбока същност на духовни лица, на хора, които са създали аз­буката, за да се чете словото божие. Не е лесно да се направят техните образи, защо­то те са не толкова физически, колкото духовни. Много ха­ресвам паметниците, които излъчват пове­че смирение, доброта, дълбочина, не толко­ва външен пластичен ефект и академично умение. И тези неща са важни, но по-важно е авторът да се за­дълбочава в образите.

Създадох тази скулптур­на композиция с любов. Убеден съм, че на 24-ти май хората от града ще дойдат тук с венци и цветя. Това е училищен паметник, за учи­лищна среда. След време мога да извая тези образи за някое централно място в града като голям паметник от бронз.

– Сигурно предварително сте проучили специализира­на литература по темата.

– Разбира се, макар че нашето поколение е много добре запознато с история­та, в това число и с делото

на светите братя. Аз като преподавател по скулптура съм запознат с всички па­метници, пластики на тая тема. В България има напра­вени доста добри работи. Много сполучлив е памет­никът на Кирил и Методий пред Националната библи­отека, дело на Вла­димир Гиновски. Във Великотър­новския университет също има интересен паметник на двамата братя. Той е творба на скулптора Димитър Бой­ков. Неговото композицион­но решение е по-различно – единият от братята е седнал, другият – прав. Особено е виждането на скулптора Любомир Далчев. Неговият паметник е по-динамичен, по-експресивен, с по-син­тетична форма. В Прага, на Карловия мост, решението е съвсем друго, трудно мо­жеш да го свържеш с на­шите представи за светите братя. На иконите е съвсем различно. Затова реших, че е задължително да вкарам моето отношение в работата си, а не да ползвам чужди образци, които са толкова много и все различни. Опи­тах се да бъда верен на себе си. Нямах вмешателство от страна на ръководството на училището, което ме на­прави по-самовзискателен и паметникът се получи. На­правих фигурите еднакви по размер, защото Кирил и Ме­тодий са равноапостоли.

– Как се насочихте към ке­рамиката като материал за изработване на паметника?

– Трябваше да се вместим в по-малък бюджет, което налагаше материалът да отговаря на задача­та и съще­временно да бъде истински скулптурен матери­ал. Затова реших да избера ке­рамиката, макар и по-трудна за правене, тъй като из­исква рабо­та с глина, след това прехвърля­не в друг вид глина и двукратно изпичане в керамична пещ. Из­вестно е, че керамиката е траен, ве­чен матери­ал, стига човек да не е агре­сивен към него. Намират се керамични късове от 6 хиля­ди години пр. н. е. Подобни образци от метал трудно се срещат с такова качество. Страхувах се дали ще се по­лучи глазурата, която се дъл­

жи на огъня, на тем­пературата, но стана от първия път, което беше много добър знак. Успях да получа глазурата, която же­лаех – да въздейства по-антично, да носи духа на времето, кое­то е много важно.

– За първи път ли изработвате образи на светци?

– Не, не за първи път. В Пазарджик на­правих образите на свети Константин и света Елена, царски­те личности, които са въвели християнство­то като официална религия. Там пластиката е по-голяма, около 3 метра, и е монтира­на на старата часовникова кула.

– Искам да попитам и за мнението Ви относно памет­ника на Гоце Делчев в цен­търа на нашия град.

– Аз го разгледах и мога да Ви кажа моите забележ­ки. Направо казано, не ми харесва особено, защото малко плакатно ми въз­действа с този плакатен жест. Същевременно плас­тически е много объркан, дори и чисто конструктивно. Погледнете колко малки хо­дила има. Ние учим студен­тите, че ходилото и главата са модули, които се нанасят във фигурата, за да се ораз­мери, а в случая ходилото се нанася може би 20 – 30 пъти във фигурата, което е изклю­чително малко.

В този паметник са сме­сени много неща – една абстрактна драперия от­страни, някакво мощно раз­копчаване отпред, жест, кой­то е много заповеднически, ръка, която сякаш е чужда, не от тази фигура. Памет­никът е доста пластически неграмотен. Архитектурата му също до голяма степен е безсмислена. Единствената логика на тези пи­лони е, че започват последо­вателно да се ско­сяват. Са­мата фи­гура има някакъв невидим наклон. Левият крак е изключително неприятно изпънат напред, сякаш е са­кат, сякаш в него има пирон. Съ­щевремен­но констру­ктивните гънки, които са по дрехи­те, са много банални и недобре на­правени. Об­разът носи някакъв характер и прилика, но работа­та е много еклектична и объркана. И още – защо трябва да е седнал? И защо няма още едно стъпало, така че всеки да се качи на нивото на паметника, да има възможност, ако желае, да сложи цвете. Сега има един огромен фундамент, на който по-възрастните хора не могат да се качат, за да стигнат до фигурата. Лошо направена скулптура. Аз снимам такива паметници и ги показвам на студенти, за да видят как не трябва да се прави паметник. Това мога да кажа като мое лично мнение. Не знам кой е авто­рът. Паметникът е огромен като мащаб, скъп като рабо­та и не би трябвало да бъде поверен на посредствен ав­тор, макар че се случва и голям скулптор да направи грешки. А като образци на паметници на Гоце Делчев мога да посоча този на Крум Дерменджиев в Благоев­град и на Любомир Далчев в Скопие.

– А какво е впечатлението Ви от града? Разбрах, че сте тук за първи път.

– Силно ме впечатлява този град. Има много млади хора и много деца. Градинки­те се поддържат, училищата са прекрасни. Видях и добри бюст – паметници – тези на Ботев и Левски.

– Бихте ли ни гостували отново?

– Имам идея да се върна, за да изнеса лекция пред децата за скулптурата, за материалите, които използ­ваме, за жанровете. Разбира се, на разбираем език. Ние, преподавателите във ВУЗ, не бива да чакаме да ни дой­дат студенти наготово. Пет­десет процента от работата ни трябва да е навън. Много хора не разбират, че е важно да контактуваме с учили­щата. От тези, които ще слу­шат лекцията ми, едно дете да стане скулптор, ще бъде голям успех. А и да не ста­не. Важното е това, което аз знам, да го кажа на децата.

– Идеята Ви е чудесна. Ще очакваме нейната реализа­ция.

Юлия Баймакова

Вестник “ ТОП ПРЕСА „

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене