Топ Преса пита: Докога ВЕЦ-овете ще съсипват екоравновесието в Пирин?!
-
- май 16, 2018
Феодалът Алисман Камбач по-силен от държавата в пиринското село Брезница?
Мини ВЕЦ оставя без вода река Янкулица в Пирин планина и нарушава екологичното равновесие в района от години насам. Това установи изненадваща проверка във водното съоръжение на специалисти от община Гоце Делчев, преди време и от тогава – нищо. Преди години стана ясно, че ВЕЦ-ът е с изтекъл срок на разрешително за водовземане и собственикът му кандидатства за ново в Басейнова дирекция-Благоевград, от където по страненен начин, това разрешилно му се даде тихомълком.
Обектът използва водата на река Янкулица, която е основен приток на река Туфча. „При проверките на Басейнова дирекция предупреждават бизнесмена Алиосман Камбач и той отстранява нарушенията навреме, за да не го санкционират. Но при проверката на общината нямаше капка вода в реката. 100 процента от водните количества се използват от съоръжението за производство на електричество, запушена е реката с чували и това спира преминаването на рибата. Дори Двойният водопад е пресъхнал”, твърдят жители на село Брезница. Проблемът нараства с факта че дебитът на река Туфча намалява, това беше потвърдено от източници на Топ Преса във ВИК – Благоевград, от където ни беше казано се се обмисля направата дори на язовир с цел дълготрайно решаване проблема с питейната вода в района. Река Туфча в село Брезница е и основен водоизточник за захранването на град Гоце Делчев и региона, това още толкова прави въпросния ВЕЦ трън в очите на хората. “ Елате да видите, реката се е превърнала в лунен пейзаж. Риба дори няма заради ВЕЦ – а. Готови сме пак да протестираме, защото само обещания има но резултати – не“ , пишат ни въмутени брезничани. Заради това писмо получено в нашата редакция, Топ Преса се обърна и към специалисти от къдет ополучихме още по застрашително становище.
Водноелектрическите централи (ВЕЦ) поначало не произвеждат зелена енергия, макар и първоизточникът на енергия – водата – да се причислява към възобновяемите източници на енергия. Същото важи в почти еднаква степен както за големите, така и за малки централи. Това е така, защото за построяването на ВЕЦ водното течение се препречва с язовирни стени или баражи, а дори и съвсем малки прегради нарушават всички най-важни функции на реките и те престават да действат като биокоридори. Това унищожава биоразнообразието и въздейства негативно на природата в района. Поради това и енергията, произведена от ВЕЦ, не може да се нарече „зелена“. Тя като принцип се добива за сметка на растителните и животински видове, чийто местообитания биват унищоженидиректно – чрез пряко застрояване, заблатяване или пресушаване (съответно над и под язовирната стена), или косвено – като се прекъсват връзките между екосистемите.
Проблемите назряват, а собственикът на въпросния ВЕЦ – корпоративния бизнсемен от Брезница – Алисман Камбач си прави „пас“. Трябва ли държавата да строи язовир, защото Камбач не го ловят иниституците и му дават на тепсия разрешителни без никаква логика?
КАК ВЕЦ ВРЕДИ НА РЕКИТЕ И ПРИРОДАТА?
Произведената от ВЕЦ енергия не е зелена.
Водноелектрическите централи (ВЕЦ) поначало не произвеждат зелена енергия, макар и първоизточникът на енергия – водата – да се причислява към възобновяемите източници на енергия. Същото важи в почти еднаква степен както за големите, така и за малки централи. Това е така, защото за построяването на ВЕЦ водното течение се препречва с язовирни стени или баражи, а дори и съвсем малки прегради нарушават всички най-важни функции на реките и те престават да действат като биокоридори. Това унищожава биоразнообразието и въздейства негативно на природата в района. Поради това и енергията, произведена от ВЕЦ, не може да се нарече „зелена“. Тя като принцип се добива за сметка на растителните и животински видове, чийто местообитания биват унищожени директно – чрез пряко застрояване, заблатяване или пресушаване (съответно над и под язовирната стена), или косвено – като се прекъсват връзките между екосистемите.
В много случаите, строителството на ВЕЦ е свързано и с негативни социални последици, като се засягат стопански и рекреационни функции на реките и се отнема ресурс на местните общности.
Построяването на напречни прегради по речното течение – стени на баражи, ВЕЦ и язовири – оказва сериозно влияние върху водните организми, които извършват миграции. Всяка стена представлява непреодолимо препятствие за много организми. Най-засегнати са рибите, тъй като голяма част от рибните видове извършват сезонни размножителни, хранителни и други миграции, нагоре и надолу по течението. Това важи в изключително голяма степен за видовете, които извършват размножителни миграции, като скобар и морунаш – типични за много български реки. Тяхното съществуване зависи от достигането до размножителните места, които обикновено се намират в горното течение на реките. Наличието на миграционна бариера (язовирна стена, бараж) може в много кратък срок да унищожи популацията на тези видове.
Освен това, баражите на реката водят до промяна на хидрологичния ѝ режим – в зависимост от височината на стената зад нея се образува различно по големина задбаражно езеро, което се характеризира с много по-ниска скорост на водата, по-различна температура и с постоянно натрупващи се фини утайки. Това напълно променя растителните и животинските съобщества. Натрупващите се органични утайки в изкуственото езеро при разлагането си изтеглят кислорода от водата, което може да доведе до масови измирания на водни организми. През 2008 г. например, при рязко изпускане на задбаражно езеро бяха унищожени рибните популации по протежението на 30 километра от река Искър.
При по-големите язовирни стени, високи десетки метри, изпусканата вода е обикновено от придънните слоеве на язовирната чаша. Освен, че е с много ниско съдържание на кислород, тя пък е и с много ниска температура. Този вид температурно замърсяване много често се пренебрегва, но е много сериозен проблем, влияещ на големи участъци от реките. Като резултат в някои случаи се стига до пълна промяна на водните съобщества.
Друг важен проблем е рязката ежедневна промяна на речното ниво след ВЕЦ (независимо дали са малки или големи). Този неестествен процес унищожава крайбрежните съобщества и води до стрес на всички останали.
С построяването на баража се спира също и преноса на наноси надолу по течението на реката, което води до вдълбаване на речното корито след баража и засилване на процесите на ерозия, заедно с всички останали негативни последици от това.
КАК ВЪЗДЕЙСТВАТ МАЛКИТЕ ВЕЦ?
Мит е, че малките ВЕЦ не вредят на природата и я застрашават по-малко от големите. Истината е, че като преграда те имат същото въздействие. При тях дори, за производството на сравнително малко енергия пропорционално се нанасят големи вреди. Повечето от тези ВЕЦ имат стени, високи около 6-7 метра, но някои „малки“ ВЕЦ достигат до внушителните 20 метра. Тяхното негативно въздействия е резултат и от изключително големия им брой, като те засягат почти всички реки в България. Освен че са вече твърде много, „малките“ ВЕЦ често се строят на речни участъци, които осигуряват нисък електродобив, но пък са високочувствителни и ценни от екологична гледна точка. Изключително голям процент от тези централи дори се намират в зони от европейската екологична мрежа Натура 2000.
Рибните преходи, които трябва да осигуряват миграцията на рибите през тези изкуствени бариери, също не представляват устойчиво и надеждно решение на проблема, поради следните причини:
– Няма достатъчно научна информация за изискванията на българските видове сладководни риби към рибните проходи;
– В общия случай рибните проходи функционират само от долу нагоре, тъй като в стагнираната вода на задбаражните езера рибата по-скоро случайно може да намери входа на прохода;
– Всеки рибен проход се изгражда за определени видове риба и не може да удовлетвори изискванията на всички екземпляри, които се срещат в засегнатия участък;
– Рибните проходи спомагат бракониерския риболов и хищничеството от страна на други видове;
– За някои реофилни (обитаващи бързи води) видове риби (черна мряна, гулеш) пречка представлява и обширните стагнирани изкуствени водоеми над водните централи;
– Каскадното разположение на няколко изкуствени езера едно след друго пък има кумулативен ефект и спира всякаква миграция на рибите, дори и при добре направени рибни проходи;
– В България няма единни стандарти и изисквания за строежа на рибни проходи: в общия случай те не са добре изпълнени и представляват една непригодна бетонна стълба, по която тече вода;
Необходимо да се има предвид, че рибата няма крака и съответно е необходимо тези съоръжения да отговарят на много критерии: водата в прохода да не тече прекалено бързо или твърде бавно; езерата между преградите да са с опредена дълбочина, ширина и дължина; височината на отделните стъпала да отговаря на възможностите на съответните местни видове (много ВЕЦ са направени дори без ОВОС и не е ясно какви са засегнатите видове). В рибния проход трябва да има създадени близки до естествените условия, така че малките риби да имат прикритие от по-големите. Важно е как изходът на тези съоръжения се вписва в течението, тъй като рибата следва талвега на реката.
СПОМАГАТ ЛИ ЗА НАЦИОНАЛНАТА ЕНЕРГЕТИКАТА МАЛКИТЕ ВЕЦ?
Счита се, че към края на осемдесетте години на миналия век, полезният и достъпен потенциал за добив на електричество от водите на България е оползотворен на около 80%, като за това са унищожени около 20% от реките. Въпреки това, стимулирани от преференциалните изкупни цени за електроенергия, след 2004 г. бяха построени около 200 нови малки централи до 10 МВ (мВЕЦ). Техният принос за енергетиката обаче е несъществен и напълно несъразмерен с унищожението на природата, което причиняват. На практика тези нови мВЕЦ произвеждат около една десета от хидроенергетиката в България, което е около 2% от общо инсталираните електропроизводствени мощности в страната. Поради това, очакваното реализиране на планираните още над 400 проекта за мВЕЦ буди сериозна тревога. За сравнение, в съседна Румъния, която е два пъти по-голяма по територия от България, общият брой на всички построени и очаквани проекти за ВЕЦ е 400.
Както в световен мащаб, така и в България водите са най-важният ресурс за човека и околната среда. За да се гарантира в дългосрочен план обаче качеството и наличността на националните води, е необходимо да се запазят екологичните функции на водоемите. Изключително наложително е съществуващите реки със запазена природа да се съхранят от увреждане.
WWF България от години е насочила своите усилия към подобряването на практиките по планиране, разрешаване и реализиране на ВЕЦ. Нашата мисия е на национално ниво да се установи прозрачен механизъм за предварително планиране на тези мощности, така че по най-адекватен начин да бъде защитен общественият интерес и природните ресурси. Подобно стратегическо решение трябва да включва конкурсно начало, ясни правила и строг контрол, което същевременно би подобрило и условията за инвестиции. Трябва трезво да се прецени кои ВЕЦ могат да продължат да действат и къде има условия за построяването на нови. Предварителното планиране на нови мощности на национално ниво винаги трябва да върви с ясното определяне на чувствителни зони, къде строителството на ВЕЦ да бъде абсолютно забранено.
Нужна е и адекватна оценка на ресурса и неговото реално остойностяване, за да се избегне съществуващото двойно дотиране на производители на енергия от вода.
Тодор Тодоров
Вестник “ ТОП ПРЕСА „
Be the first to leave a review.
