Неврокопският гайдар Светльо Жилев: Фестивалите сега са поръчкови!

 Иво АНГЕЛОВ

Светльо Жилев е роден в град Гоце Делчев.

От малък се увлича по гайдата и тя става люби­мият му музикален ин­струмент. Участва и в гай­дарски състав, основан в родния му град, с който пе­челят много награди както в България, така и зад гра­ница. Средното си образо­вание завършва в гр. Гоце Делчев, а след отбиване на военната служба следва висше – специалност елек­троника, в Габрово. През всичките години Светльо нито за миг не се разделя с инструмента.

От 2002 г. досега той не спира с изявите в качест­вото си на професионален музикант.

– Г-н Жилев, кога за първи път хванахте гайдата?

– Преди около 40 години. Самият звук на инструмен­та, без да бъда романтичен или поетичен, ми въздейст­ва по някакъв начин. След това всичко се случи. Имах късмета да живея самостоя­телно. Покойните ми роди­тели бяха на първия етаж на къщата, а аз – на втория. Това изигра много голяма роля, защото гайдата е ин­струмент, който може да докара до лудост комшиите, ако сме в кооперация.

– Как се научихте да сви­рите виртуозно?

– Първо бях в гайдарски състав в Гоце Делчев. Има­ше период, в който бяхме 40 души и спечелихме доста награди. Дори и междуна­родни отличия в Югославия и Чехосло­вакия. След това се раз­паднахме и всеки пое са­мостоятелно по своя път. Останаха много малко хора, които професио­нално про­дължиха да се занимават с гайда. Пре­тендирам, че се зани­мавам дос­та сериозно – имам 6 ал­бума, имам и група, с която предстои да издадем нов албум, и сви­рим в стил етно рок.

– С как­во родният фолклор успя да ви грабне?

– Българ­ският фолк­лор е много разнообра­зен и богат. Вече става клише, но е самата исти­на. Имаме 17 фолклорни подобласти. Изчел съм много стари кни­ги и мога да твърдя, че ни­къде нямаме област, в коя­то има ориенталски мотиви във фолклора. България е остров на оригиналния фолклор и сме обградени от ориенталското. Тези мотиви се наложиха през послед­ните 25-30 го­дини.

– Има ли ет­нографска об­ласт, която ви лежи на сър­це?

– Ако трябва да съм честен, това са Родо­пите и Маке­дония. Много задълбочено съм запознат с фолклора им. Също мно­го ми харес­ват Тракия и Странджа. Из­ползвам раз­лични видове гайди – каба, която е харак­терна за Родопите, и джура, която отлично се вписва в почти всички области.

– А има ли песен, която най-силно ви въздейства?

– От бавните песни ха­ресвам „Руфинка болна легнала“ и „Зайди, зайди, ясно слънце“. Те са тъжни и предизвикват доста проти­воречиви чувства у всеки, който ги слуша. Като цяло няма песен от българския фолклор, коя­то да не ми харесва. Има странджан­ски песни, които не мога да ги пея, но мога да ги свиря. Те са цяла поема.

– Трудно ли се свири на гайда?

– Да, трудно се свири на гайда. Това дебело го подчертавам. Напоследък наблюдавам много пиш­ман гайдари. Самият аз не мога още на 1000% да кажа, че всичко знам и съм раз­брал от гай­дата. А има някои, които повтарят 2-3 мелодийки до втръсване и се изявяват като учители. Наскоро се шашнах от един случай. Момче има гайда от 2010 г. и 5 години по-късно започва да препо­дава уроци, знаейки само 2 песни и едно хоро. Стана ми смешно. Няма лошо хо­рата да използват гайдата, но трябва доста да се поста­раят, преди да тръгнат да се показват публично. Аз дори и най-малката степен на съмнение да имам, че не мога да изсвиря нещо, не излизам на сцената. Трябва да съм убеден напълно, че няма да се издъня или ще повтарям половин час като папагал един и същи мотив. Още повече, че аз обикнове­но пея и свиря едновремен­но.

– Как успявате да го пра­вите?

– Има компресия и деком­пресия с гайдата. От йогата пък има коремно и гръдно дишане. И се получават не­щата.

– Наблюдаваме възражда­не на гайдарските надсвир­вания. Сега през почивните дни ще има събор в Коприв­щица. Това радва ли ви?

– Мнението ми винаги е по­зитивно за такива събития, макар че самият аз отдавна не ходя. Много е добро, но има малка подробност – да са малко по-светли нещата.

– Тоест?

– Да бъдат прозрачни като едно време. Сега се органи­зират фестивали, които ми изглеждат поръчкови. Било ми е интересно как журито оценява качествата на из­пълнителите. Наскоро има­ше фестивал в Югозападна България, който беше добре организиран, но 90% от из­пълнителите бяха много зле. И пак се раздаваха награ­ди. Музиката не се учи по учебник, но някои неща са закон. Мога да ви дам при­мер със село Гела, който е един от най-старите фести­вали – преди повече от 500 години. Преди векове гай­дарите излизат на поляните и всеки започва да си прави собствено представление. Дава им се някакво време, около 2 часа, и след това по­край тях минава определен човек. Той записва колко души са се събрали край все­ки един гайдар. Този, който е събрал най-много хора, той взима наградата. Това едва ли може да се случи в наши дни. Хората преди 500 годи­ни не са били глупави. Нека да има фестивали за песни, музика и носии, защото е нещо много хубаво. Но от­ношението към участниците да е сериозно и да има обек­тивност.

– Забелязвате ли младите българи да проявяват инте­рес към фолклора ни?

– Това е доста относител­но. През последните години всичко се обърна на бизнес. Бъдещото гайдарче трябва да има инструмент, на който да се учи, но хубавите гайди са скъпи. Най-добрата въз­раст за започване е около 10 години. То обаче ще порасне и ще трябва нова гайда. Това е само единият разход за ро­дителите. След това идват уроците, които също се пла­щат. Трябва да се знае също, че не всеки става за гайдар, както не всеки става за про­грамист. Има интерес от младите хора, но специално за гайдата първите 3 месеца са най-важни. Ако е много съсредоточен през това вре­ме и положи големи усилия, най-вероятно след това ще продължи. Ако искаш да на­учиш гайдата, трябва да се упражняваш поне 3-4 пъти в седмицата по час-два. За­виси от свободното време и мястото, където живееш. Трудно е в жилищните бло­кове. Не са само музикални­те инструменти, има интерес и към пеенето. Наблюда­вам, че има желание сред хората да се научат. Звучи клиширано, но всяко дете е пластелин, от което трябва да направиш фигура. Има и мераклии, които са над 30-40 години, и ги обучавам. Те пък търсят начин да избягат от стреса със свиренето на гайда. Дори и се зареждат.

– Свирите в стила етно рок, който развивате. Как го ре­шихте?

– Група сме от 4 души – гай­да, китара, бас китара и ба­рабани. Казва се ZhilMore Sextet. Интересното е, че гайдата е наравно с другите инструменти, дори понякога е водещ. Имаме 2 парчета, които бият на пънк и хар­дрок. Група сме на една го­дина, но имаме доста изяви. Започнахме с един приятел на неговия таван, а впослед­ствие дойдоха басистът и барабанистът. Песните са с фолклорна основа, получа­ва ни се много добре и зву­кът е уникален.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене