Неврокопският гайдар Светльо Жилев: Фестивалите сега са поръчкови!
-
- септември 26, 2017
Иво АНГЕЛОВ
Светльо Жилев е роден в град Гоце Делчев.
От малък се увлича по гайдата и тя става любимият му музикален инструмент. Участва и в гайдарски състав, основан в родния му град, с който печелят много награди както в България, така и зад граница. Средното си образование завършва в гр. Гоце Делчев, а след отбиване на военната служба следва висше – специалност електроника, в Габрово. През всичките години Светльо нито за миг не се разделя с инструмента.
От 2002 г. досега той не спира с изявите в качеството си на професионален музикант.
– Г-н Жилев, кога за първи път хванахте гайдата?
– Преди около 40 години. Самият звук на инструмента, без да бъда романтичен или поетичен, ми въздейства по някакъв начин. След това всичко се случи. Имах късмета да живея самостоятелно. Покойните ми родители бяха на първия етаж на къщата, а аз – на втория. Това изигра много голяма роля, защото гайдата е инструмент, който може да докара до лудост комшиите, ако сме в кооперация.
– Как се научихте да свирите виртуозно?
– Първо бях в гайдарски състав в Гоце Делчев. Имаше период, в който бяхме 40 души и спечелихме доста награди. Дори и международни отличия в Югославия и Чехословакия. След това се разпаднахме и всеки пое самостоятелно по своя път. Останаха много малко хора, които професионално продължиха да се занимават с гайда. Претендирам, че се занимавам доста сериозно – имам 6 албума, имам и група, с която предстои да издадем нов албум, и свирим в стил етно рок.
– С какво родният фолклор успя да ви грабне?
– Българският фолклор е много разнообразен и богат. Вече става клише, но е самата истина. Имаме 17 фолклорни подобласти. Изчел съм много стари книги и мога да твърдя, че никъде нямаме област, в която има ориенталски мотиви във фолклора. България е остров на оригиналния фолклор и сме обградени от ориенталското. Тези мотиви се наложиха през последните 25-30 години.
– Има ли етнографска област, която ви лежи на сърце?
– Ако трябва да съм честен, това са Родопите и Македония. Много задълбочено съм запознат с фолклора им. Също много ми харесват Тракия и Странджа. Използвам различни видове гайди – каба, която е характерна за Родопите, и джура, която отлично се вписва в почти всички области.
– А има ли песен, която най-силно ви въздейства?
– От бавните песни харесвам „Руфинка болна легнала“ и „Зайди, зайди, ясно слънце“. Те са тъжни и предизвикват доста противоречиви чувства у всеки, който ги слуша. Като цяло няма песен от българския фолклор, която да не ми харесва. Има странджански песни, които не мога да ги пея, но мога да ги свиря. Те са цяла поема.
– Трудно ли се свири на гайда?
– Да, трудно се свири на гайда. Това дебело го подчертавам. Напоследък наблюдавам много пишман гайдари. Самият аз не мога още на 1000% да кажа, че всичко знам и съм разбрал от гайдата. А има някои, които повтарят 2-3 мелодийки до втръсване и се изявяват като учители. Наскоро се шашнах от един случай. Момче има гайда от 2010 г. и 5 години по-късно започва да преподава уроци, знаейки само 2 песни и едно хоро. Стана ми смешно. Няма лошо хората да използват гайдата, но трябва доста да се постараят, преди да тръгнат да се показват публично. Аз дори и най-малката степен на съмнение да имам, че не мога да изсвиря нещо, не излизам на сцената. Трябва да съм убеден напълно, че няма да се издъня или ще повтарям половин час като папагал един и същи мотив. Още повече, че аз обикновено пея и свиря едновременно.
– Как успявате да го правите?
– Има компресия и декомпресия с гайдата. От йогата пък има коремно и гръдно дишане. И се получават нещата.
– Наблюдаваме възраждане на гайдарските надсвирвания. Сега през почивните дни ще има събор в Копривщица. Това радва ли ви?
– Мнението ми винаги е позитивно за такива събития, макар че самият аз отдавна не ходя. Много е добро, но има малка подробност – да са малко по-светли нещата.
– Тоест?
– Да бъдат прозрачни като едно време. Сега се организират фестивали, които ми изглеждат поръчкови. Било ми е интересно как журито оценява качествата на изпълнителите. Наскоро имаше фестивал в Югозападна България, който беше добре организиран, но 90% от изпълнителите бяха много зле. И пак се раздаваха награди. Музиката не се учи по учебник, но някои неща са закон. Мога да ви дам пример със село Гела, който е един от най-старите фестивали – преди повече от 500 години. Преди векове гайдарите излизат на поляните и всеки започва да си прави собствено представление. Дава им се някакво време, около 2 часа, и след това покрай тях минава определен човек. Той записва колко души са се събрали край всеки един гайдар. Този, който е събрал най-много хора, той взима наградата. Това едва ли може да се случи в наши дни. Хората преди 500 години не са били глупави. Нека да има фестивали за песни, музика и носии, защото е нещо много хубаво. Но отношението към участниците да е сериозно и да има обективност.
– Забелязвате ли младите българи да проявяват интерес към фолклора ни?
– Това е доста относително. През последните години всичко се обърна на бизнес. Бъдещото гайдарче трябва да има инструмент, на който да се учи, но хубавите гайди са скъпи. Най-добрата възраст за започване е около 10 години. То обаче ще порасне и ще трябва нова гайда. Това е само единият разход за родителите. След това идват уроците, които също се плащат. Трябва да се знае също, че не всеки става за гайдар, както не всеки става за програмист. Има интерес от младите хора, но специално за гайдата първите 3 месеца са най-важни. Ако е много съсредоточен през това време и положи големи усилия, най-вероятно след това ще продължи. Ако искаш да научиш гайдата, трябва да се упражняваш поне 3-4 пъти в седмицата по час-два. Зависи от свободното време и мястото, където живееш. Трудно е в жилищните блокове. Не са само музикалните инструменти, има интерес и към пеенето. Наблюдавам, че има желание сред хората да се научат. Звучи клиширано, но всяко дете е пластелин, от което трябва да направиш фигура. Има и мераклии, които са над 30-40 години, и ги обучавам. Те пък търсят начин да избягат от стреса със свиренето на гайда. Дори и се зареждат.
– Свирите в стила етно рок, който развивате. Как го решихте?
– Група сме от 4 души – гайда, китара, бас китара и барабани. Казва се ZhilMore Sextet. Интересното е, че гайдата е наравно с другите инструменти, дори понякога е водещ. Имаме 2 парчета, които бият на пънк и хардрок. Група сме на една година, но имаме доста изяви. Започнахме с един приятел на неговия таван, а впоследствие дойдоха басистът и барабанистът. Песните са с фолклорна основа, получава ни се много добре и звукът е уникален.
Be the first to leave a review.
